В края на 2019 г. пита Красимир Каракачанов разказва каква година в професионален и личен план изпраща, както и за новата техника за военните. Министърът разкрива и ще бъдат ли върнати отнетите социални придобивки на военните и как ще им бъда осигурени квартири. Той разказва и кое налага да се ремонтира руска техника във ВВС в интервю за в. "Труд". Ето какво още казва Каракачанов:

– Премиерът Бойко Борисов се похвали, че оценка за България дойдоха „най-важните хора в света – от папата до Белия дом“. С какво ще се похвали министърът на отбраната за изминалата 2019 година?

– Няма нужда човек да се хвали, а да си върши работата. След 17 години успяхме да възстановим Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, като там освен военни ще се обучават и летци за гражданската авиация.

За Министерството на отбраната годината бе много натоварена, но в същото време и много ползотворна. И трите проекта – за самолетите, за корабите и за бронираната машина, се решаваха тази година. Договорът за самолетите вече е сключен, подадени са оферти от 2 фирми за строителството на двата многофункционални патрулни кораба, които ще се строят в България, има и 2 оферти за изграждането на новата бронирана машина за пехотата.

Това са три проекта, които никога в историята на българската армия в последните над 30 години, не са се движили едновременно. Доволен съм, че сключихме договор за покупката на 8 нови изтребители Ф-16 блок 70, също така че синхронизирахме другите два проекта и има подадени оферти. Сега работят комисиите на флота и на сухопътните войски и след Нова година ще бъдат обявени резултатите.

Ако е рекъл Господ и офертите са в рамките на гласуваните проекти от Народното събрание, ще се престъпи към преговори и излъчване на победител. Тази година завършихме и договора за ремонт на самолетите МиГ-29, както и на Су-25.

От предприятие на Министерство на отбраната излязоха два ремонтирани хеликоптера Ми-17 и един Ми-24. Също така сключихме договор и ще придобием два миночистача от Холандия на символични цени, бих казал чисто политическа сделка.

– Какво означава символични цени?

– За два миночистача сумата е под 2 млн. евро – това са символични цени. Разбира се, те ще трябва да бъдат поддържани.

– Не са ли за скрап, след като са на такива ниски цени?

– Не са за скрап, защото ако решиш да ги купуваш на цени за втора ръка ще трябва да платиш поне 10 пъти повече, а тъй като някои европейски държави имат практиката, когато въоръжението им навърши определена възраст, да се търси политически партньор, на когото се продават на символични цени.

Преди 10-12 години Федерална Република Германия ни е предлагала цяла ескадрила модернизирани МиГ-29 от бившата ГДР за по 1 евро на самолет. Ние тогава понеже сме били много велики и сме искали още тогава да придобиваме нова модерна западна техника, сме ги отказали. Тези самолети ги е закупила Полша на същата символична цена.

– В момента Полша използва ли тези самолети?

– Естествено, че ги използва до ден днешен – ремонтирани, модернизирани и съвместими с изискванията на НАТО. Първото предложение е било към България, само че ние тогава сме казали: „Не, ще купуваме западна техника“.

– В този смисъл, какъв беше проблемът нашите самолети МиГ по същия начин да ги ремонтираме и модернизираме?

– Точно това правим, само че не ги придобиваме за по 1 евро. Те са си наши и си плащаме за ремонт и модернизация.

– Защо и ние не сме ги направили съвместими в такава степен с изискванията на НАТО, в каквато са в Полша.

– Не сме ги направили, защото през всички тези години назад при липсата на пари някой е искал да купува изцяло нови самолетите. А сме могли да го сторим по същия начин. Да не говорим, че една част от самолетите МиГ сме ги унищожили – вадели сме части от тях и те са канибализирани – през всичките тези години сме успявали да унищожим огромна част от техниката си, такава каквато и до сега се използва в други държави на НАТО.

От 40 самолета Су-25, към днешна дата имаме 14. Цялата ни авиация с МиГ-21 е унищожена – нарязана и окачена по селските мегдани. Румъния и Хърватия все още ползват МиГ-21.

– Как стои въпросът с МиГ-29, там колко сме унищожили?

– По-малко бройки, защото сме имали по-малко количество. В цялата ни авиация в момента нямаме нито един МиГ-21, можете да ги намерите по селските мегдани или в африкански държави, продавани и изнасяни.

Същото се случва и със самолетите ни МиГ-23 – нито един, отново всички са нарязани на парчета. От 2400 танка са останали 302 – за справка Гърция имат 1800.

– Какво правим с МиГ-овете, чиито двигатели бяха ремонтирани в Полша, нали имаше проблем с издаването на сертификата за безопасност?

– Поляците получиха предупреждение от руската страна, че нямат право да ремонтират самолети на трети страни, а имат лиценз да ремонтират само своите. Поляците бяха така любезни още преди повече от 2 години и половина да ни съобщят този факт. Когато аз станах министър получих писмо от тях, че те не могат да продължат ремонта на нашите МиГ-ове. Затова се принудихме да търсим вариант за ремонт в Русия.

Аз избрах варианта с директен договор с РСК-МиГ, без посредници от българска и руска страна, за да може за парите, които имаме да свършим повече работа, а не да изтичат в комисионни на посреднически фирми. Ремонтирахме самолетите Су-25, имаше много гласове – защото имаме способности, които сме заявили в НАТО и на тези самолети разчита нашата авиация, има ги и в разчетите на НАТО.

Давам примери за това какво сме унищожили – в момента в България няма нито един танк Т-55. Всъщност, има един останал за обучение на курсантите във Велико Търново. Може би и някъде в музей.

– Нали подарихме танкове на Република Северна Македония?

– Говоря за 2400 танка официално собственост на българската армия, а реално 3200, защото се оказа, че има доста укрито въоръжение. Изтокът и Западът подписват споразумение за разоръжаване и укриват въоръжения. В момента в България има 302 танка – нито един танк Т-55, в същото време закупени от частни фирми и се изнасят навън.

Десетилетия наред в главата на българските политици е било как да унищожават техника – няма да говоря за ракетите и друго въоръжение, което ни правеше сериозна военна сила. Разбирането в главите на нашите политици е било такова, че да се харесаш на някой навън, трябва да унищожиш собствената си армия. Това приключи преди две години и половина.

Всичко, с което ние разполагаме и е годно и качествено за употреба, се ремонтира и поддържа – така както правят всички нормални държави в света. Те могат да подарят, но не унищожават, за да се харесат.

– Успяхте ли да вдигнете хеликоптерите, за които Борисов твърдеше, че са приземени?

– Бяха приземени, само че тази година излязоха два Ми-17 от ремонт от нашето предприятие ТЕРЕМ-Летец. Те освен за нуждата на армията се използват и за гасене за пожари. Излезе един от хеликоптерите Ми-24 – т. нар. летящ танк за поддръжка на сухопътни операции, за който ни завиждат дори и американците. Има сключен договор и за самолетите Л-39, а Пилатус-те бяха ремонтирани.

Във военноморския флот беше придобит още един хеликоптер „Дофин“, използван за разузнаване и спасяване по време на морски операции. Всички платформи в авиацията – хеликоптери, самолети, било изтребители или бомбардировачи, се възстановяват и ремонтират, като ще бъдат използвани доколкото позволява жизненият им цикъл, а това са следващите 7 до 10 години.

Вместо да даваме милиарди за купуването веднага на нови. Това няма как да се случи – данъкоплатецът няма да понесе тази финансова тежест. По-добре за 80 млн. лева да ремонтираме 8 самолета Су-25, които са прекрасни, отколкото да дадеш за 8 самолета милиард и половина лева. В целия Източен блок само ние имаме Су-25, поляците ползват по-старата модификация Су-22.

Другото, което може да се похвалим е че за трета поредна година се увеличават заплатите на военнослужещите, а това вдига самочувствието им и прави професията доста по-привлекателна. Тази година за втора поредна година се обръща тенденцията – години наред хората, които напускаха армията бяха повече от тези, които постъпваха. Беше се натрупал некомплект от над 5000 човека. Тази година хората, които са постъпили са с 320 повече от напусналите. Има достатъчно основания за самочувствие, че е свършена доста работа.

– Тук няма как да не попитам и как стои въпросът с качеството на хората, които постъпват в армията, защото имаше момент, в който трябваше да се опростяват психологическите тестове за тях? Кандидатстваха хора, които бяха безработни и армията бе шансът им…

– Нова работа си търси този, който е безработен. Човек, който е ядрен инженер и взима 5000 лева заплата едва ли ще дойде да работи за 1200-1500 лева в армията като редник или ефрейтор. Никога не са опростявани тестовете и никога не са сваляни критериите за подбор на военнослужещия.

Ако преди две години на конкурсите за военнослужещи за едно място се явяваше 1 или под 1 човек, сега средно се явяват 2,3 човека, т.е. кандидатстват два пъти повече, при положение, че в момента в България безработица няма. Всички места са запълнени във Военновъздушните сили (ВВС) от всичките 77, които бяха обявени тази година.

Специално във ВВС кандидатстваха повече хора – 3,5 човека кандидатстват за едно място. Вижда се, че се издига престижа на военната професия, а това привлича хора да търсят реализация в тази сфера.

– Има ли начин да се върнат поне част от социалните придобивки на военните, които им бяха отнети като жилища, работа на втория човек от семейството, детска градина и т.н.?

– Съществуват няколко детски градини в големите гарнизони, които покриват нуждите. В София, обаче, има дефицит на местата за детски градини, но той касае и другите граждани. Столицата се пренаселва и строителството на детски градини както от страна на общината, така и от наша не смогва на нуждите. Това, което е задача за следващата година е решаване на жилищните проблеми.

Министерството на отбраната има много имоти с отпаднала необходимост, които вместо да бъдат продавани или подарявани на общини, а те да продават и да печелят пари от тази работа, могат там където има жилищни нужни, да се реагира. При нас има система и се знае колко са картотекираните за жилища. Тази година сме ремонтирали 150 жилища, които с години наред стояха без ремонт и незаети.

Повечето са в София и са дадени на работещи хора в армията. Моята идея е част от тези имоти на територията на София, Пловдив, Варна и Бургас, както и на градовете, в които има гарнизони, т.е. има военнослужещи, да бъдат обявени конкурси и да бъдат дадени срещу отстъпено право на строеж, т.е. да получаваме построени жилища, защото ние нямаме собствен ресурс да строим или купуваме жилища.

Ако купиш, можеш да купиш между 20 и 50, но те не стигат, защото само в София картотекираните са 2000 души. Затова на базата на тези празни имоти, на които плащаме данъци и даваме пари за охрана, се разработва програмата, която е почти готова. Така имотът се дава – обявява се по Закона за обществените поръчки и този, който даде най-добри условия с обезщетение в недвижима собственост под формата на апартаменти, или имоти, в които могат да бъдат построени и детски градини, печели.

За да могат военнослужещите, които живеят в един блок сутрин да тръгват, да оставят детето на партерния етаж, където ще е детската градина, след това да отиват на работа, а вечер да го приберат.

– Това звучи като една хубава мечта.

– Това не е мечта, а нещо, което ще стане реалност. Мечтите се случват, когато човек има желание и работи. Другото нещо, което е имаме много имоти атрактивни по морето. Вместо да ги подаряваме на общини, каквато беше практиката на министрите преди мен, една част от тях ще бъдат продадени и парите ще бъдат инвестирани в жилища или в ремонт за казарми.

В региони като Созопол или въобще на юг, където има празни и големи имоти, също под формата на отстъпено право, ще искаме да получим изградена хотелска част, в която военнослужещите да почиват. В последните 30 години бяха разпродадени много от базите. Някои от тях може би са заслужавали да бъдат продадени, другите просто е трябвало да бъдат поддържани, а не продадени срещу жълти стотинки.

За каквато и цена да продадеш един квадратен метър, ще е много по-евтино, отколкото за купиш жилищен квадратен метър.

– Какви са плановете Ви по отношение на една от най-добрите болници в София, която така или иначе е отговорно Вашето министерство, става въпрос за ВМА?

– Както виждате, миналата година още ВМА изплати всичките си задължения. Днес Военномедицинска академия е болница, която няма задължения. Много правилно отбелязахте тя е една от най-добрите болници в България.

Търсена е както за спешни случаи, така и за лечение. Болницата е в добро състояние, като и тази година сме отделили необходимите средства за ремонт, поддръжка и купуване на нова апаратура. Искам да благодаря на моя колега министър на финансите Владислав Горанов, който тази година осигури целеви средства извън в бюджета на Министерството на отбраната за купуването на модерен и нов ядрено магнитен резонанс и скенери, които вече функционират.

ВМА от миналата година няма никакви задължения, а тази година е в още по-добро състояние.

– В личен план каква очаквате да бъде 2020 година и предстои ли да издадете нова книга?

– Нямам много време за мои книги, но има една, която бях подготвил преди 2-3 години, след това я зарязах, за да напиша книгата за Тодор Александров, сега имам намерение около новогодишните и великденските празници, когато се събират по няколко дни почивка, да я редактирам и да я пусна за издаване в средата на следващата година.

– Каква е книгата?

Тя е свързана с темата Македония и е най-вече за публиката в Република Северна Македония, която трябва да види, че ВМРО е била общобългарска организация, тя е за онези 136 войводи и ръководители във ВМРО, които раждани в Стара България, в свободните предели – в Тракия, в Добруджа, в Северна България, но са се борили за свободата на своите сънародници в Македония.

Много малко хора знаят, че Илинденското въстание се провежда, когато председател на ВМРО е Иван Гарвалов, който не е роден в Скопие, а в Стара Загора. Много хора също не знаят, че един от тримата члена на централния комитет по времето на Иван Михайлов е Владимир Куртев е бесарабски българин.

Онези в Скопие, които търсят своята идентичност, виждайки, че близо 30-40% от ръководителите на ВМРО в исторически план са били от свободните български предели и от други български области, би следвало да разберат, че ние сме един народ и тази глупава реторика и търсене на изкуствени, фалшиви идентичности от времето на Александър Македонски, просто не се връзват с историческите факти. Но това са моите амбиции в областта на историята.

– Какво е пожеланието ви за читателите на вестник „Труд“ за новата година?
– Пожелавам на вашите читатели преди всичко здраве и както имаше един девиз на вестник „Труд“ – с труд всичко се постига. Нека не го забравяме.

Нашият гост
Красимир Каракачанов е роден е на 29.03.1965 г. в гр. Русе. През 1990 г. се дипломира като магистър по история в СУ “Св. Климент Охридски”. От 2014 г. е доктор по международно право и международни отношения. Член е на Македонския научен институт – гр. София. През 1998 г. завършва първия курс на Училището за политика с обучение в Москва и Страсбург. Председател е на ВМРО . Бил е депутат в 38-ото, 40-ото, 43-ото и 44-ото НС. Избран за вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на 4 май 2017 г.