Хилда Казасян обикновено показва всичко, което мисли, защото на лицето й се изписва цяла палитра от емоции. Тя не е от хората, които дават често интервюта, но когато го прави, е по-откровена отвсякога. Позитивна е и се усмихва дори на тези, които не й отвръщат с усмивка. И нещо много важно – определя позитивността си като наследствена черта. В момента я виждаме в една позната роля – като жури в хитовия формат „Като две капки вода”. В изключително откровен разговор Хилда Казасян споделя и за житейските си нагласи, и за подходите, които има в шоуто.
- Отново ви виждаме в журито на „Като две капки вода” и ако трябва да направите паралел с предишни сезони на предаването, в каква посока е израстването?
- В такава, че критерият много се вдигна, с което пък става все по-трудно и по-трудно за участниците. Ако в началото, в първия сезон, беше много интересно за хората това да видят каква е самата идея и концепция на формата, то във времето на тези пет сезона се изградиха такива брилянтни образи, че критерият наистина се вдигна страшно много. Но това не е никак притеснително, защото аз абсолютно откровено, от тези два лайфа, особено от втория, мога спокойно да кажа, че това се очертава като най-силния сезон. Не за друго, а защото всички са много добри, а обикновено в предишни сезони винаги има 2-3-ма, които се открояват още от първия лайф. Сега се вижда, че нивото е невероятно при всички. На мен самата този сезон ми е изключително интересно.

- По време на изпълненията, особено ако те са на ниво в музикално отношение, най-често първо дават вас на преден план, а от израженията, които правите, човек лесно разгадава емоцията, още преди да е чул оценката накрая…
- Да, на мен, за хубаво или за лошо, всичко ми личи (смее се). И когато не съм съвсем доволна, и когато съм искрено възхитена, но наистина представянията досега бяха много впечатляващи.

- И като че ли най-силно впечатление успя да предизвика с изпълнението си може би най-голямата изненада този сезон – Златка Райкова!
- О, да. Тя беше много голяма изненада. А после се замислих, че тя, освен че се справи брилянтно, провокира изненада най-вероятно и заради това, че към нея никой не е имал тези очаквания. Аз още в първия лайф казах, че ние го имаме като национална черта – това да слагаме клишета на хората. И това е! А в случая „Като две капки вода” и заради това е гениално предаване – защото сваля клишетата, а това никак не е малко. Освен това разбива вкоренени представи за хора.

- Взехте ми направо думите от устата с твърдението за клишетата, с които често се борави у нас. А как се разбиват те? Може би с непоклатим талант, поднесен по особено категоричен начин?!
- Точно така, да. Много правилно определение е това. Просто талантливите хора са си талантливи хора, независимо в каква област са. И в този формат това много ясно се вижда. Затова и аз в целия си живот категорично съм се пазела от това да слагам клишета на хората, да ги слагам в рамки. Щастлива съм, че участвам в предаване, което прави точно това.

- Маги Халваджиян е един добър пример тук, защото той никога не е крил, че, меко казано, не харесва поп фолк жанра. Но в същото време искрено се изумява на начина, по който даден поп фолк певец изпълнява песен от друг жанр.
- И когато се справя фантастично. Точно така, да. Добър пример е. Но и ние самите, бидейки жури на това шоу, нямаме право да намесваме в преценките си личните си предпочитания. Действително, когато виждаш нещо изключително добро, то просто е такова, няма как по друг начин да го определиш. И в такива моменти виждаш много странични качества на всичките тези хора.

- Когато Зуека и Рачков се шегуват с журито, срещат доста трудности с вас, защото винаги се сблъскват челно с тази ваша голяма усмивка. 
- А реално аз нямам нито един случай, в който нещо да не ми е харесало и да не съм го казала. При мен просто маниерът, начинът, по който го казвам, е с усмивка. Аз съм си такава и в живота. Смятам, че можеш да кажеш абсолютно всичко – и то да бъде едно към едно с това, което наистина мислиш, без да изневеряваш на себе си – но да го кажеш така, че да не нараниш човека отсреща. Защото, ако в това предаване са едни абсолютно утвърдени хора, които си тежат на мястото и са много добри професионалисти – всеки в своята си област, то представи си, например, в „България търси талант” (предаване, в което съм била две години подред жури), ако нараниш някое крехко същество, което в момента тръгва по своя път. Ами това може буквално да бъде фатално. И този принцип важи за абсолютно всичко в живота, не само за музикални формати.

- Понякога човек все пак изпуска емоциите си от контрол…
- Може би някога се е случвало, въпреки че сега нищо конкретно не мога да се сетя. Като цяло това съм аз – точно този премерен изказ – това е моят начин на съществуване, на мислене, на живот. Трябва наистина много да се замисля за такъв свой момент, в който нервите са взели връх… В такива моменти пък проявявам друго свое качество – заставам над ситуацията, с което пък си спестявам именно това да не бъда себе си. Мисля, че това просто е характер.

- Цялата ви философия, нагласа и характер са в такава степен галантни вероятно благодарение на вашия баща Вили Казасян… Или греша?
- Не, не грешиш. Точно така е и слава на Бога. Благодаря много на Господ – първо, че съм имала такъв човек до себе си, и второ, че генетично съм получила точно тази част от него, защото тя, освен изключително добра за света около теб, е и много самосъхраняваща.

Възможността 
да успяваш да 
заставаш над 
дребнотемието

и проявленията му в хората е много съхраняваща.



- Съхраняващо навярно е било и за него, но пък на него винаги му е личало ясно разочарованието, когато е било факт.
- Разбира се. И много хубаво, че го казваш, защото тази тема съвсем не касае чувствителността в един човек, а е въпрос на житейски принципи. Иначе и аз, и баща ми, сме едни дълбоко чувствителни хора, но това няма нищо общо с това да умееш да застанеш над една ситуация. Така според мен олекотяваш и самата проблемна ситуация, улесняваш и самия себе си, както и конфликтността, която по принцип не води до нищо добро.

- От тези хора ли сте, които лесно се разплакват, независимо за хубаво или не?
- Ако гледам хубав филм, плача винаги. Човек, ако е около мен в този момент, просто се сащисва от това как аз гледам малко детенце, което играе фантастично с кученце, и започвам да рева (смее се). Слава Богу, така се е случило последните години от живота ми, че не съм имала ситуация, за която да плача. Мога само да благодаря на Господ за това. Говоря за последните 4-5 години. Иначе лесно плача, да – и от хубаво, и от тъжно.

- Но това всъщност е по-добрият вариант, отколкото липсата на всякакви сълзи, тъй като те са пречистващи!
- Разбира се, те са пречистващи, при това страшно много и енергийно много силно. Но дай Боже да плачем само от хубави и талантливи неща. Защото всъщност едно нещо разплаква само ако е направено наистина талантливо.

- Да се върнем на „Капките”. Защо не ви видяхме в предния сезон в журито?
- Ще кажа съвсем искрено. С Маги говорихме и взехме решение да прескоча една година, и аз даже се зарадвах, защото по принцип съм от хората, които не обичат да преекспонират физиономията си. Просто бях усетила момента, в който лицето ми и изобщо това, че съм там, леко се изтърка. И в този смисъл тази промяна, която Маги направи, беше изключително полезна – както за предаването, така и за самата мен. Много е страшно да си омръзнеш мъничко сам на себе си (усмихва се). Затова пък сега се чувствам много добре и с трепет очаквам всеки един лайф.

- Казано с усмивка, но сега, когато отново сте на екран, според някои сте с твърде подмладено излъчване, почти като след разкрасителни процедури…
- (смее се) О, Боже, и това ли приказват. Слава Богу, не е в негативен план (смее се). И все пак, за да успокоя тези, които си го мислят… или по-скоро да ги разочаровам, но аз абсолютно нищо не съм правила по себе си. С изключение на възможно най-елементарните процедури, които моята дерматоложка ми прави от време на време – от типа на мезотерапия, малко ботокс, нищо друго. А иначе

как си ме 
представяте мен 
на пластични 
интервенции???

Знам ли, може би някой ден… Но засега се харесвам такава, каквато съм, без потребност от пластична хирургия. Наистина доста неща промених в начина си на живот, които може би най-вероятно са повлияли положително. Имам предвид режима си на хранене, медитациите. Те неминуемо се отразяват, но нищо повече от това не съм правила.

- „Капките” тепърва ще се случват, но имате ли случайно някой фаворит още отсега?
- Всички са толкова добри и изравнени в уменията си, че е много трудно да кажеш кой може да е по-добър от останалите. В предишни сезони на 2-ия, 3-ия лайф вече можех да откроя тези, които са малко по-добри, за разлика от други, но за първи път това не е така. Изключително изравнени сили са този път.

- Преди старта си мислех, че по-специално на Марги Хранова и Софи Маринова ще им е по-трудно в имитациите, тъй като имат изключително специфични гласове. Но те засега показват обратното и най-вероятно изненадват и самите себе си…
- О, да, виждаш ли... невероятна изненада са – и за себе си, и за нас. И двете се справиха повече от блестящо. Да не забравяме, че първите четири сезона ние самите имитирахме с всяко начало някого. Аз самата, имитирайки Камелия Тодорова, която смятам и за най-успешния си образ, се изненадах много. Наистина – гледах се, слушах се и си казах: „А!” В един момент наистина се стряскаш от себе си. Така че и те със сигурност се изненадват всеки път от себе си. Затова и мисля, че ни очаква един сезон, който ще е интригуващ до последната минута.

- Марги Хранова ми сподели точно това не много отдавна – че заради спецификата на гласа си, трудно би имитирала друг певец. Ето, че е бъркала…
- Аз страшно много й се възхищавам за предизвикателствата, които изобщо поема тази година, преди това и с „ВИП брадър”. Според мен това е фантастично и те държи в кондиция – силен и млад, когато непрекъснато създаваш някакви предизвикателства, за които ти самият да се бориш. Това е много зареждащо и мотивиращо.

- Извън „Капките”. Предстои ви национално турне, озаглавено по много интересен начин – „С усмивка за Ела Фицджералд”. Мисля, че за първи път срещам име, насочено към друг човек…
- Да, и аз много си мислех за това как да се казва и албумът, който подготвям, и самият концерт. Затова и стана „С усмивка за Ела Фицджералд”, защото никога не бих си позволила някаква имитация или каквото и да е било на тази изумителна, изключителна певица. А в усмивката аз слагам всичко – възхищението, обожанието, обичта си към тази личност. В този албум, както и в самите концерти, са включени едни от най-популярните теми, които тя е пяла, обаче с абсолютно нови аранжименти – на Христо Йоцов и на Живко Петров.

Това е нашата 
усмивка и обич 
към нея

тъй като миналата година се чества нейната 100-годишнина от рождението. И съм безкрайно благодарна на Мирослава Кацарова, която ни покани в нейния джаз фестивал в Пловдив и стана причина да създадем тази чисто нова програма. И се получи толкова добре, че решихме да го превърнем и в албум, да го представим и на възможно най-много места. Стартът на турнето и албумът ще представим на 25 април в Sofia Live Club. И тъй като смятам, че човек не трябва да изневерява по никакъв начин на екипа, с който работи, отново се доверявам на музикантите, с които бих искала да съм до последния момент, в който съм на сцената – Христо Йоцов, Живко Петров, Митко Карамфилов и Мишо Йосифов. Изумителни джаз музиканти.
 



- Въпреки динамичната музикална среда и новите модерни стилове в нея, джазът сякаш е непреходен в звученето си.
- О, да. И не само. Това важи и за качествената музика изобщо. Има едно възвръщане, слава на Бога, към интереса за качество на музиката. И това се видя и в последните ни две турнета – бяха препълнени залите,

наложи се даже 
да направим два 
концерта във 
Варна за една 
вечер

което беше абсолютен прецедент – и за този стил музика, и за тази зала. Всичко това е много, много, много обнадеждаващо.

- В духа на заглавието на турнето, но ми се струва, че всичко, което подхващате, се реализира с помощна на една специална усмивка Отгоре…
- Истината е, че така го чувствам и аз (усмихва се). И имам абсолютно 100-процентово усещане за него, почти физическо, сякаш мога да го пипна, толкова е силно. То не е намаляло нито за секунда през годините, даже напротив – даже се е увеличило. И не отдавам това само на моята нагласа, а на общата вибрация, която се получава. Тези невидими неща, които са 100% реални, започваме да ги усещаме много по-силно, ставаме много по-сензитивни и мисля, че оттам и връзката ни с духовното става много по-осезаема.


- С което пък за пореден път се потвърждава това, че физическото единствено търпи преходност, всичко останало просто не се губи.
- Никога не съм имала и за секунда съмнение в това. И човек получава своите знаци, но само когато е отворен към тях. Иначе пак ги получава, само че не може да го разбере, не ги и вижда.

- Означава ли това, че вярвате и в прераждането на душата?
- 100% съм сигурна вътре в себе си в това. Но то не може и да се обясни с прости думи – човек или вярва, или не в това.

- Остава ли ви време да обръщате внимание и на ресторантите?
- О, да, разбира се. Аз съм изключително организиран човек и съумявам да съчетавам всичко наведнъж. И всъщност, занимавайки се с едното, си почивам от другото. С моя приятел, с когото заедно държим и трите ресторанта, много сериозно и ежедневно се занимаваме с всеки един детайл в тях – и в ресторанта в София, и с този в Банско, а сега, когато грейна и слънчицето, вече нямам търпение и за ресторантчето в стария град на Созопол. Това също е творчество – да създадеш атмосфера. Целият интериор е минал през моите ръце, нищо на никого не съм оставила да направи, самото меню – също. Доставя ми истинско удоволствие.

Интервю на Анелия ПОПОВА