Често се питам, как живеят художниците, с какви пари, при малкия ни пазар на изобразително изкуство у нас. За много хора картината е последна стока, която ще купят. Я за сватба, я за юбилей. Затова и първият ми въпрос към младата художничка Калина Кралева е за това.

- По соцвремето имаше десетки общи художествени изложби и винаги се правеха много откупки. Днес това го няма. Как живеят художниците сега?

- За щастие, българските автори имаме често шанса да излагаме в други държави. Благодарение на интереса там успяваме да живеем от работата си. Затова казвам “за щастие”. 

Графиката от много хора се разбира като “рисунка с черен материал върху бял лист”. Често трябва да обяснявам същината на тази прекрасна разновидност на изобразителното изкуство. Колкото прекрасна, толкова и трудоемка. И често цветна, като всяка друга картина.

- Вашият баща Христо Кралев е художник с име в гилдията. Двамата правихте преди време обща изложба. Какво е неговото влияние върху вас?

- Имам големия шанс в живота си да израсна до един удивителен майстор на четката. Повлиял ми е дотолкова, че съм попила дори отношението му към природата. Човек обикновено, в по-голямата част от живота си, обитава една местност и ако има сетивата, открива всеки ден по едно чудо. Баща ми казва: “Рисувай това, което е тук, не го търси отвъд. Само това, което можеш да видиш и да почувстваш, може да пренесе енергията ти върху работата и да я направи жива и истинска. Другото е полуистина”. И аз го правя.

България е красива, различна, макар и малка. Тя е разнолика и неслучайно човек се ражда, носейки съдбата си на точно определено кътче от земята

Родени тук, сътворяваме изкуство, което бих нарекла метафорично с биологичния термин “ендемит”. Ние сме различни, като земята ни. 

Работя от много години екслибриса. Това са малки графики, съдържащи името на колекционера на книги. Той си поръчва да му се направи екслибрис, все едно печат за собственост, който слага на титулната страница на своите книги. Всеки притежател на екслибрис си избира конкретен автор - художник, който му ги изработва. Развитието на екслибриса в днешни дни се различава значително от етимологията на словосъчетанието “ex libris”, което значи: “от библиотеката на еди-кой си”. 

В началото това е бил семпъл знак, щампа, ударена на титулната страница на книгата, да се знае, че е от неговата библиотека. Било е чест и аристократизъм за собственика. Както и за художника. В днешни дни екслибрисът е вече предмет на колекциониране от хора, които го ценят от цял свят. 

За съжаление, малко се знае, че в нашата държава има виртуозни майстори на екслибрис. Както и творци на свободна графика, чиито работи красят националните музеи по света. Лично аз работя цветен офорт, а живописната ми страст остава акварелът. 

- Нарекли сте първата си изложба “По пътя” - кои от своите творения смятате за жалони? Близък ли ви е Керуак като смисъл на движението напред?

- Бях още студентка в академията и благодаря на галерия “Теа”, че се довери и приюти на своя земя един млад автор. Неслучайно използвах заглавието от едноименния роман на Керуак. Току-що бях прочела книгата му. Цялото това поколение на буйни, сърдити и нестандартни творци като Селинджър, Сароян, Уилям Уортън ми бяха близки като идеи, мислене, начин на действие. 

Бях един вид наивен бунтар

Бунтар срещу всяка неправда, малка или голяма. Но обикновено в тези географски ширини бунтарят или е сам, или е съизмерим с лудия. Това е друга тема.

Когато бях още ученичка, си закачих един цитат на стената - “Изкуството е ревнива любовница, то те иска изцяло” - по Микеланджело. И това също е един бунт, бунт, в който повечето пъти оставаш сам и неразбран. Но така стоят нещата за мен. 

- Кои колеги са ви близки по творчество?

- Дълбок поклон пред гравюрите на Густав Доре, Албрехт Дюрер, офортите в цикъла “Капричос” на Гоя, Кете Колвиц, изумителната Кете Колвиц, къде без гения на Рембранд и неговите взривни офорти... У нас примери за следване са художници като Васил Захариев, Павел Вълков, Петър Морозов, Бинка Вазова. В нови времена Стоимен Стоилов, Стоян Цанев, Петър Великов... От чуждестранните автори къде без Албин Бруновски, Иржи Андерле, Пол Вундерлих, Хосе Ернандес. Списъкът е дълъг. Което е хубаво.

- Смятате ли, че графиците са омаловажени и като изложби, и като част от колекционерските сбирки?

- За съжаление, във времето, в което се намираме, има такава тенденция. Понижен интерес въобще към изобразителното изкуство - и от обществото, и от институциите. Но винаги ще има интелектуалци, които да търсят и да подкрепят художници. Колекционерската дейност по света съществува, и слава Богу. В Китай например я има и в държавната им политика. Може би е единствената страна, която е построила огромен музей само и единствено за графика.

В България са няколко частните галерии, които с предимство показват графика, за разлика от едни минали времена, когато самата държава е отделяла достатъчно средства за Общи художествени изложби всяка година и други мащабни изяви в чужбина. Издавани са албуми, алманаси, макар и с едно изображение, публикувано в тях, вече се знае, че този художник е съществувал, оставил е следа. 

- А къде и как се купува графиката най-добре според вас?

- В момента най-големият пазар за графика е в Китай. В Китай се канят утвърдени автори, които да провеждат майсторски класове. За голяма наша гордост, имаме и неколцина съвременни български майстори, които могат от първо лице да разкажат за преживяването си там и за отношението, което са получили. В Европа в последните години стана по-трудно, пазарът се сви. Дано да е временно явление. 

- Видях една прелестна ваша картина - асоциация на балета с лекотата на глухарчето. Обръщате ли се към разказа в картините си, за да ни доближите до вашето мислене? 

- Всичко, което правя, е разказ. Служа си с метафори също като при разказа, с преходи от една форма в друга. За мен картината трябва да носи позитивност, може дори да е съвсем простичка, но да споделя доброта и да докосва. Не искам да предизвиквам в този, който гледа, нито ужас, нито страх, нито недоумение. Казвали са ми хора, притежаващи мои неща, че с годините си откриват по нещичко ново, което не са забелязали на пръв поглед. Какво по-хубаво признание за работата ми от това.

- Какво място заема любовта в живота ни? 

- В живота на другите не зная. В моя живот любовта е била както двигател, така и деструктивна мощ. Затова бих казала, че по-скоро обичта е тази, без която не мога. И, за щастие, имам запаси от обич. 

Щрихи към портрета

Младата художничка Калина Кралева е завършила специалност “Изящна графика” в Националната художествена академия. Работи активно в областта на дълбокопечатните техники, офорт, акватинта. Представяна е на изложби в Италия, Унгария, Испания, Сърбия, Египет, както и на изложба на художници графици в Чикаго. Има няколко награди за екслибрис от Италия до Чикаго.

Савка ЧОЛАКОВА

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук