Коронавирусът е опасен враг, страхът от него - бедствие, а изкуството, според художниката Лиляна Петрова-Лулу, може да се окаже лек, който да трансформира същия този страх във вяра, обич, спокойствие и дори щастие. Доказателство за правотата на тезата й са картини, филм, музика и модно ревю, обединени в проект със заглавие "Живот с корона". Той ще бъде представен в София, в галерия "Нeoлукс" на 29.10.21г. от 19.00 часа.


- Г-це Лулу, наскоро ваш колега продаде празно платно за над 60 000 евро. Необходимо ли е тогава да се рисува въобще?

- Не знам какво се случва със съвременния свят. Но ако престана да рисувам, няма да съм аз. Това е моята същност. Изкуството е мощно средство и силно лекарство. То ни носи информация, която дори да не разбираме с ума, усещаме със сърцето и ни дава ни възможност да виждаме реалността по един съвсем друг начин. Образите създадени в платна, музикални композиции, танц са най-силните средства на изразяване и въздействие. Как да съществуваме, какъв би бил света ако оставим картините празни?

- Вашият проект е вдъхновен от пандемията. Как се рисува Ковид ?

- Не бих казала, че рисувам Ковид буквално. Рисувам "Живота ни с Корона". Желанието ми е да представя живота, човешките вълнения, емоции и състояния на психиката в условия на криза с портрети на хора, които ме заобикалят.

- Пандемията променя ли ги. По-различни ли прави портретите им?

- По различни са. В тях показвам влиянието на изкуството върху нашата психика. Защото смятам, че то е единственото нещо, което може да ни задържи в по- позитивно , приповдигнато настроение , далеч от страха и това, което чуваме по новините. Живеейки в нещо красиво, което носи радост, човек се чувства много по- добре. Вече две години съм в постоянна артерапия. Ако не беше изкуството състоянието ми щеше да бъде много по- различно. То ме спасява и ме прави щастлива.

- Как се постига това?

- Потапям се в един свят, в който трансформирам всичките си притеснения, страхове, емоции и мисли в любов. Когато си разрази пандемията си мислех, че може би това е един необходим процес: да седнем, да се замислим, какво се случва с нас, около нас , защо е тази агресия... После си дадох сметка, че притесненията и заливащата ни негативна информация, ни променят твърде много и то не към добро.

Хората съвсем се затвориха. Не можеш да контактуваш и с най-близките си, страхуваш се да не се заразят, нямаш работа, остава ти единствено да се притесняваш. Докога? Тогава стигнах до извода, че трябва да приемем нормално ситуацията, да сме благодарни, че сме тук, че сме живи, че ни е предоствена възможността да се адаптираме, към промените, които са настъпили в живота ни и да продължим напред. Надеждата ни е нещата да се нормализират и станат по-поносими.

- Портретите ви са повлияни от живота по време на пандемия и страха от вируса. Уплашени ли за персонажите, изрисувани върху тях?

- Не, защото след като у мен го няма страха , естествено няма да го има и в тях. „Живот с Корона“ е невероятен човешки разказ в картини, с който се потапяме в царството на мислите , стражаваме се със своите сенки, заменяме тъмнината с цветни балони.

- Говорите красиво, но улицата и бита си имат други закони. Как оцелява един художник в днешно време?

- Много трудно. То всъщност никога не е било лесно. Засегнати бяхме всички. При положение, че хората загубиха работата си, не знаят, какво ще им се случи утре, нормално е кризата да дойде и при нас.

- Какво загубихте в резултат на пандемията?

- Възможностите за изява. Отначало много страдах. Нямах доходи, бях изключително притеснена, боледувах. После започнах да приемам нещата и сега рисувам петнадесет часа на ден, чувствам се в подем, въпреки че се провалиха голяма част от проектите, с които си изкарвам хляба.

- Какви по точно?

- През посредните години правех стенописи, участвах във фестивали и изложби в различни държави, всичко това пропадна. Много от събитията, в които имах ангажименти, бяха спрени. Днес не можеш да правиш планове. Чужбина е по- стресната от нас. Пътуванията са свързани с карантина. Не мога да стоя две седмици някъде, след като имам работа за три дни. Рисковете са големи, няма гаранция, че събитието, за което си тръгнал и заради което си направил сериозни разходи , няма да се провали. Това напоследък често се случва. Затова по цял свят всичко са прави онлайн. Не е същото но пак е форма.

- Две години в пандемия. Какво правихте?

- Осем месеца илюстрирах една детска книжка. Междувремено кандидатствах за продавачка в супермаркет. Оказа, че там ще получавам повече пари, отколкото от работа, за което съм учила цял живот и заради която съм вложила много труд и средства. Но слава Богу, че не ме взеха, а Националният фонд култура, одобри проекта ми „Живот с Корона“. Убедена съм, че освен у нас той ще има и живот и в чужбина.

- Какво още бихте казали за него?

- Четиридесет живописни платна показват човека в условия на криза. Това са картини молитви. Желанието ми бе да надникна в тайнството на мислите чрез образите, идващи оттам, да нарисувам картините на нашето подсъзнание. Убедена съм, че в живота се случва това, което мислим.Ние проектираме своите мисли и така ги материализираме, рисувайки картините на своят живот. За да направя още по-ясни посланията от тези разкази в картини, направих филм, състоящ се от кратки интервюта с различни хора. Там насочих фокуса върху въпроса: Какъв е образът на вируса според тях?

- И какъв е. Можете ли да обобщите?

- Не е възможно. Всеки човек е различна вселена. За едно момиченце образа е на дебела котка , която седи и мърка, друг казва, че не може да го види, но иска да го изтанцува, трети го определя като дух без форма и материя. А последната ми прищявка, в рамките на проекта е да раздвижа още повече посланията и енергията ,като покажа дрехи с тези мои картини, като манекените ще са моделите от портретите. Към всичко това като прибавим и музиката на Симо Лазаров, ткоято е написана специално за филма и ще звучи в залата.

Нетърпелива съм да представя това, което съм направила и то да бъде съпреживяно и от други хора. На моите събития обикновено идват много посетители, но сега и трима души да дойдат и видят, това което правя, ще бъда щастлива.

- Споменахте стенописи. Кой и какво ви поръчва? Бихте ли разказали за най мащабния си проект?

- В една малка и кокетна вила в Банкя, която обаче, има огромен двор с ограда, направих тридесет пана 2,5 на три метра. Те трябваше да бъдат съчетани с реалностите на двора, цветята, кладенеца, дърветата и птиците там . Работих по този проект няколко лета. През последните години декорирах основно детски стаи с различни приказни сюжети: Книга за джунглата,мечо Пух и приятелите му на всичките стени. А когато рисувах любимия си Питър Пан, така се бях развихрила, качена на една стълба, че щях да отлетя заедно с него през прозореца на деветия етаж. А в една къща захванах да рисувам върху част от стена реплика на Густав Климт, после продължих в антрето и накрая не остана празно място. Изрисувани бяха дори и щорите.

Интервю на Исак Гозес