Мая Нешкова е родена на 1 май 1957 г. в София. След завършването си в Естрадния отдел при Българска държавна консерватория се установява в Благоевград, където постъпва в новоучредения оркестър с ръководител композитора Кирил Икономов. В началото на 80-те популярността на оркестър „Благоевград“ и неговата солистка постепенно надхвърля регионалните граници с песни като „Конче вихрогонче“ и „Слънчева обич“, в които Икономов използва близки до народната музика интонации. Популярността на Мая Нешкова дотолкова нараства, че тя става единствената певица на българската поп музика, която прави концертите си на стадиони. През 1995 г. слиза от сцената, за да роди и отгледа своите близначки. През май 2016 г. е удостоена от президента Росен Плевнелиев с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен за принос в развитието на културата и изкуството.
- Мая, говорите за защита на българските автори, от кое най-много недоволствате?
- От това, че не се чувстваме добре дошли в собствената си родина. Сякаш има някакво разделение. Българските творците се чувстваме нежелани и недолюбени. Или пък дори по-лошото, това, че звучат само 5 души, които са удобни. В България би трябвало да се слуша българската музика. Не може едно радио да ми пуска 99% чужда музика. Щом толкова им харесва, да отидат и да си направят радиа в Америка и там да си ги пускат. Това е псевдото в цялата ситуация. Не приемам липсата на достатъчно уважение към българските творци и никога няма да го приема.  Това са нещата, които мен ме дразнят. Когато говоря за тях, винаги се абстрахирам от това, че искам само мен да слушат хората, далеч съм от тази мисъл. Но в крайна сметка, имаме деца, всички сме отговорни за тяхното възпитание, затова не може да слушаме само чужда музика. Човек трябва да е истински, а за да бъде такъв, трябва да е възпитан. 

- Предвид това отношение, не сте ли се замисляли през годините да емигрирате някъде в чужбина?
- Не, аз съм българка, никога не съм имала такива помисли. Искам тук да е добре, а не аз да съм добре на друго място. Не искам да ходя по принуда някъде, а по собствено желание. 



- Вие сте първата българска певица, която пее на стадиони, тъй като публиката ви е толкова много, че не се събира в зали и читалища...
- Така беше. Годините от 88-ма нататък са от този период. Започнах от стадионите на по-малките градчета, където залите не събираха публиката. Имала съм парадокс на едно място да правя по 3 концерта, защото не е имало място. Веднъж се бях екипирала с модерни обувки, за да мога да тичам по стадионите. Хубави и славни времена. След това всичко се промени и това остана като добър спомен. 

- Вие сте един от малкото български артисти, които имат много международни награди, но сякаш са малко отразени. Чувствате ли се ощетена?
- Не, напротив чувствам се уважена от медиите. Винаги отреагират веднага. Недоволството ми е към радиата. Другите медии се отнасят към мен с уважение. Няма да забравя, когато се родиха дъщерите ми и цялата държава беше във възторг. Всеки един ме поздравяваше от екрана. Колкото до наградите, те не са толкова много. Аз
 
не съм конкурсна певица

не обичах да ходя по конкурси. Там, където съм отишла, съм взела гранд при. Много свободолюбив човек съм и ходенето по конкурси ме вкарва в рамки. 

- Песента ви „Честит рожден ден‘‘се превърна във ваша визитна картичка. Очаквахте ли го, когато я записвате?
- Записах я с много любов. Всичко това, което сме ние с композитора и мой съпруг Кирил Икономов, е отразено в творчеството ни. Ние сме преди всичко хора патриоти, родолюбци. Буквално за тази песен много негодувахме, а и до ден - днешен го правя, когато някой пее „Happy Birthday”. Имам чувството, че хората се подценяват и самообиждат, без да си искат. Толкова фино и леко пропускат и губят собствения си облик. Искахме да направим българска песен за рожден ден. Българщината ме е водела в тази посока. В началото имахме проблем, докато тя тръгне, но догодина ще станат 30 години от създаването й. Единственото, което ми се иска, е и някоя друга песен да стане хит като нея. 

- Вие сте я пели много пъти на различни места и  пред различни хора. Кога е било най-емоционално?
- Винаги я пея емоционално. Влагам душата си във всяка една дума. Всичките ми изяви са с нея. Пяла съм я и в много чужди държави, където хората имат същото отношение към нея. 

- По колко пъти я пеете на участие?
- Не съм си позволявала да я повтарям. Винаги е като черешката на тортата. Когато я повториш, няма същия ефект. 

- Как решихте да оставите София и да заминете да живеете в Благоевград??
- Видях голямата сцена отпред и отзад, защото 

станах известна прекалено млада

Може би се разочаровах. Въпреки това тези години ми дадоха шанса да работя с най-големите български звезди. Реално причините да замина бяха две. Първата е, че усещах нуждата да имам място като индивидуален изпълнител. Втората е, че бях недоволна, не бях открила себе си. Може би и съдбата се намеси. Това беше много смело решение от моя страна. Кирил Икономов правеше оркестър, събираха се група и така се стекоха нещата. Имах невероятния шанс да разработя публиката на целия окръг и тя да ме подкрепи. Започнала съм със салончета с 20-30 души, докато стигна дотам, че два концерта не събираха почитателите. Най-много ми даде обаче съпругът ми. Даде ми поле да се развивам, създава песни за мен и нещата си дойдоха на мястото. 

- Толкова години заедно с Кирил Икономов. Каква е тайната на успешния брак?
- Сигурно са много, не знам. Любовта е на първо място. Следват съдбата, късметът. Помага най-вече това, че сме слънчеви по характер. 


Заедно с мъжа си, композитора Кирил Икономов

- Кога ви е било най-трудно? 
- Когато се разочаровам от хората. Аз съм артист човек и на моменти идеализирам хората. Искам да ги виждам по-добри и по-стойностни. Истинската им същност може да ми бръкне в душата. 

- Ще ми разкажете ли за дъщерите си. Те са вече големи момичета, с какво се занимават?
- Големи девойки са и се занимават с толкова много неща. На първо място са студентки, също така работят и с мен. Те са моят беквокал - записваме в студио и ходим на участия. Вече са на  21 години. Освен с музика, учат и бизнес администрация. Те са добри момичета и не искат да ходят в чужбина, явно така сме ги закърмили, без да искаме. (смее се) 

- Какво още не е постигнала Мая Нешкова?
- Доста време отсъствах активно от сцената и мечтая за нови срещи с публиката. Искам да споделям това, което усещам в себе си и след това да го влагам в песни. Убедена съм, че дори днес някой да не ме разбира - утре, ровейки в песните ми, ще си каже: „Тя беше права”.  

Интервю на Костадин Костов

ОЩЕ ИНТЕРВЮТА С ИЗВЕСТНИТЕ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА