Любен Дилов-син е български сценарист и политик, син е на известния български писател Любен Дилов. Роден е 19 ноември 1964 г. в София. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор в няколко печатни издания като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение &bdquo;Гергьовден&ldquo;, а през 2003 г. става и негов председател. От 2004 г. е собственик и редактор на вестник &bdquo;Новинар&ldquo;. Член е на Интернет общество - България от 1 май 2001 г. Женен, с три деца. <b><br /> <br /> - Какво се случва с вас? Отказахте ли се от политическа кариера?</b><br /> <br /> - Искрено се надявам следващите 5 години да не се налага да се занимавам с политика. Никога не съм се стремял към кариера в политиката. &quot;Гергьовден&quot; беше създаденo и продължава да е по-скоро политически клуб, на хора със сходни съдби и възгледи. Занимавахме се с политика, защото нямаше как да не го направим, ако искаме нормален живот. Моите представи за успех са свързани с книгите, медиите, личните мигове. В политиката &ndash; по презумпция &ndash; няма щастлив край. Политиката за мен беше служене, което признавам &ndash; хем не ми беше по сърце, хем губех приятели, средства и време. Но, както казал шопът като се връщал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили: &bdquo;От друга страна човек се учи&rdquo;. <br /> <br /> <b>- Как ви се вижда управлението на ГЕРБ? Ще оправдаят ли очакванията на хората?</b><br /> <br /> - Очакванията на хората са винаги по-големи от възможностите на реалността. Това разминаване се нарича надежда. ГЕРБ все още е прекалено много един-единствен човек, но пък дават надежда за нормализиране. В подбора на министрите има попадения, но има и невероятни недоразумения. Сигурен съм, че скоро ще бъдат поправени.<br /> <br /> <b>- Постоянно витаят слухове за уговорка между Бойко и Доган. Как гледате на това?</b><br /> <br /> - Българското политическо мислене е силно конспиративно. Истината, според мен е, че без нормални отношения с ДПС няма как да се управлява успешно. Съвсем друга тема е, ако има уговорка &ndash; какво включва тя. Защото ако е само за добрия тон, за рамките на противопоставяне в плоскостта управляващи-опозиция и за общите интереси пред България &ndash; тя е разумна и желана. Да не забравяме &ndash; харесва ли ни, или не Доган представлява волята на над 300 хиляди български граждани. Трябва да е идиот един държавник, ако не се съобразява с тази воля. В същото време всички криминални проявления на предишния кабинет следва да бъдат разследвани и наказани. В противен случай Бойко ще изневери на обещанията си и на надеждите, които му се възлагат.<br /> <br /> <b>- Следите ли случващото се в медиите? Има ли &quot;клякане&quot; пред Бойко? За монопола на приближените до Доган Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които купиха &quot;Уикенд&quot; какво мислите? Говори се, че ще се сдобият и с ВАЦ-овите медии.</b><br /> <br /> - Следя разбира се. Вестник &bdquo;Новинар&rdquo;, в който притежавам сериозен дял и съм председател на редакционния съвет, е един от малкото независими от големи икономически групи вестници в България. Не мисля, че има клякане. По-скоро това е, традиционната за първите 100 дни на всеки кабинет, толерантност. От друга страна Бойко Борисов е голяма радост за медиите &ndash; атрактивен, забавен, прям... Всеки негов жест произвежда новини, които хората искат. И журналистите им ги дават. Що се отнася до монопола на г-жа Кръстева също намирам плачовете за смешни, а твърденията за силно преувеличени. Повечето издания в този кръг запазиха профила си отпреди смяната на собствениците. По-скоро можем да говорим за монополно положение на рекламния пазар и в разпространението, но това е съвсем друга тема и обединението около Кръстева и Делян Пеевски е по-скоро реакциия на съществуващо преди монополно положение. <br /> <br /> <b>- Оставихте впечатление, че недолюбвате Яне Янев. Какво мислите за него?</b><br /> <br /> - О, любов и омраза са прекалено силни чувства за случая. Познавам добре Яне и уважавам неговата енергия и страст към политиката. Той е великолепен на терен, по време на избори и доста несъстоятелен в реалната политика, в перспективното мислене напред. Но хората не са съвършени &ndash; ако се обгради от интересни и мислещи мъже и жени, проектът му може и да успее. За мен, обаче, има известна хигиена в отношенията, една граница на гнусливост, която не прекрачвам. Яне постави тази граница в края на миналия парламент. Той превърна своя проект в убежище за оцеляване на прибягващи от други парламентарни групи политици, тип &bdquo;вечната амбър&rdquo;. Ние просто няма как да се впишем в този пейзаж. Даже не пейзаж, а като се има предвид интелектуалните възможности на някои тях &ndash; направо натюрморт.<br /> <br /> <b>- Някога съжалявали ли сте, че се захванахте с политика?</b><br /> <br /> - Не. Успях да бъда полезен на много хора, създадох приятелства, които ще топлят старините ми. Мисля, че направихме и доста полезни промени в ред и закони, в общински наредби. Не съм много амбициозен по темата, казах го вече, затова и нито съм имал големи очаквания, за да се разочаровам, нито пък ме гони дива амбиция. Неизменно, докато бях в политиката съм имал друго основно занимание, свързано с писане и продуциране. От него съм си изкарвал парите, така че и битовата ми зависимост от политиката не съществува. Един от големите проблеми на българския публичен живот е, че политици и държавници са прекалено много хора, които нищо друго не умеят, освен да са партийни работници. Вероятно ни е останало от комунизма това, но то възпроизвежда една апаратна класа, дълбоко комплексирана по своята същност, за която оцеляването в политиката е въпрос на живот и смърт. Извън нея тези хора са никой и са готови майките си да продадат, но да продължат да бъдат депутати, министри, партийни началници...<br /> <br /> <b>- Преди време нападнахте Слави Трифонов и сценаристите му за атаките им към политическата класа? Още ли сте на същото мнение за това?</b><br /> <br /> - Не е точно &bdquo;напднал&rdquo; думата. Силно се издразних от елементарния подход към една много сложна тема &ndash; парите за репродуктивно здраве и упрекът ми беше към тях за това, че неподготвени бунят народа по тема, която изисква деликатност, мъдрост и перспективно мислене, а не митинги и лозунги. По мое време, или по времето, когато Росен Петров беше главен сценарист такава тъпотия не можеше да се случи. Иначе харесвам Слави, смятам го за уникално явление, благодарен съм му за всеки час, през който сме били заедно и смятам, че той може още много да даде на България.<br /> <br /> <b>- В какви отношения сте със Слави сега?</b><br /> <br /> - Пътищата ни се разделиха, но повече от 12 години от моя живот са свързани с него. Това бяха прекрасни години, за които съм му силно благодарен. Иначе той е гейзер от талант и организационен гений, които понякога се обръщат срещу самия него. Но това е съдбата на изключителните фигури... С две думи &ndash; Слави Трифонов е човек, на когото винаги мога да разчитам, а надявам се &ndash; и той на мен. Човек, обречен на самота...<br /> <br /> <b>- На какво си обяснявате нападките му към Бойко Борисов, при положение, че бяха доста близки преди време?</b><br /> <br /> - Още когато се сближиха преди 4-5 години пророкувах, че 111 хиляди квадратни километра са недостатъчно голяма територия за такива титани(усмихва се). Понеже са изключително публично суетни и двамата, смятам, че стрелите от Слави към Бойко в началото бяха по-скоро от ревност, а сега, когато Борисов е премиер &ndash; те са просто задължителни. Да не забравяме, че от &bdquo;Ку-ку&rdquo; насам този екип се занимава с политическа сатира.<br /> <br /> <b>- Мислили ли сте да се съберете за юбилеен концерт кукувците? Примерно на 20-годишнината?</b><br /> <br /> - О, много се надявам да се случи. Би било чудесно.<br /> <br /> <b>- Следите ли реалити предаванията по телевизиите? &quot;ВИП брадър&quot;, &quot;VIP dance&quot;... Умори ли се българинът от всичко това, че предпочита турските сериали?</b><br /> <br /> - Не. Не следя, защото от години нямам телевизор. Но скоро пак ще се принудя да си купя, защото започвам един-два нови проекти, които са свързани с телевизията. Турските сериали имат съвсем оправдан успех в България, но това е тема, доста просторна за интервю. Те са близки до националния характер, героите им са обикновени, достъпни, носят същите дрехи и обитавт интериори, идентични с тези на обикновените българи. Нещо повече &ndash; в самата република Турция тези сериали имаха и продължават да имат цивилизационна мисия. Те утвържадавт основите на модерната турска държава и държат исляма далеч от светския живот. В този план те са изключително професионално направени и пробвани върху близо 70 милионна аудитория. Успехът им е закономерен, но в никакъв случай истерията по тях днес не е по-голяма от началото на 90-те, когато Освалдо Риос и Корайма Торес бяха посрещани в България като Трети украински фронт.<br /> <br /> <b>Интервю на Георги Стоянов</b><br />