Мариана Попова не дава често интервюта, но не защото няма какво да каже. Тя е от творците ни, за които посланието и съдържанието са всичко, за което си струва да се говори, а често сюжетите, в които е централна фигура, са далеч от този смисъл. Прави го сега с откровено и приятелско отношение, защото се намира на прага на първите концерти от юбилейното турне, с което Орлин Горанов ще посрещне своята 60-та годишнина. Първите концерти от обиколката на големите летни сцени са в Стара Загора – на 11 юли, Добрич – на 12 юли и Варна – на 20 юли. За самия рожден ден пък класикът на българската поп музика ще изнесе голям концерт в Летния театър на Бургас на 10 август. Нежното присъствие ще бъде представено още от Кристина Димитрова, Марги Хранова и Тони Димитрова. Пред репортер на „ШОУ” Мариана Попова е повече от откровена не само за творчеството, но и за личния си свят, за който от години избягва да споделя в публичното пространство.
- Мариана, рядко давате интервюта, но сега поводът е 60-ият юбилей на Орлин Горанов и турнето, което всъщност е замислено като изненада за него…
- Да, но изненадата ще е по-скоро за публиката, но пък и за него, защото когато хората дойдат в различните градове, в които гостуваме, и изпитат емоцията, ще отвърнат с такава, което ще е и своеобразен подарък за Орлин. Това е най-важното. А за мен това да пея с Орлин Горанов, да седя до него, е изключителна чест! Той работи с доказани артисти и винаги е на едно невероятно високо ниво. Даже не знам как да изразя онова, което чувствам в този момент, а и всеки път, когато имам възможността да работя с него.

- Ако върнем времето назад – как се случи тази ваша първа среща с Орлин Горанов?
- Всъщност аз се запознах с Орлин Горанов още по времето, когато пеех по клубовете с група „Кокомания”. Един път той, неговата съпруга и една голяма тайфа дойдоха да ме слушат. Тогава се запознахме, но само на „Приятно ми е, Мариана”, „Приятно ми е, Орлин”. Дълго след това, беше минала „Евровизия” през 2006-та и след песента „Let me cry”, извадих песeнта „Sometimes”. А после Дани Милев направи прекрасната песен „Lejos” и аз просто си представих как Орлин пее в нея. И това беше емоционалният момент, в който той каза „ДА, ще участвам”. Аз плаках една седмица вкъщи. Не можех да повярвам, че ще пея с Орлин Горанов! И когато я осъществихме, честно да ти кажа, просто не съм вярвала, че тази песен ще се превърне в такъв летен хит. Обиколихме цяла България с нея. И не вярвах, че сме способни след такава песен да създадем нещо също толкова силно и емоционално. Но се получи – появи се „Чуй ме”. С времето някак се затвърдиха хубавите песни помежду ни, а и има много хубава енергия.

- Възраждането сега на подобни песни е лек намек за време, в което концертите бяха традиция, културата стоеше някак по-видима…
- О, да. И аз съм много щастлива, че правим сега всичко това. Просто живеем в друго време. Но не смятам, че българската поп музика е само R&B. Напротив! В последните години особено истинските и качествените артисти реално пълнят залите с билети – хората идват заради теб, заради името ти, заради таланта ти, енергията. И това според мен е най-правилният обмен между публика и артист. Всичко останало са едни медийни бомби, които не водят до сериозното закупуване на билети, нито до правилното общуване с артистите и публиката. Щастлива съм, че ще ги има тези концерти, защото те са качествени и на тази сцена ще се качат едни пеещи и смислени артисти, със силни послания и с мисъл за това, което правят. Без излишни голотии и простотии – това, което иначе виждаме навсякъде. Ще има изкуство и музика, какво по-хубаво от това?! (усмихва се)



- Факт е, че и R&B, и поп фолкът, са масовите, най-тиражираните стилове, но ето, че поп музиката се възражда със смели темпове!
- За всеки стил има място под слънцето, разбира се. Всяка музика има своя таргет.

Далеч съм от 
мисълта да бъда 
агресивна

или да звуча като тези мрънкащи старчета, които казват „Тези пък, младите, нищо не разбират!” Но е факт, както казваш, че тиражирани и по-масови са определени стилове. Медиите са доста отговорни за тази ситуация, защото постоянно се оправдават с репликата: „Ами това иска публиката!”, а това не е вярно. Публиката се възпитава. Вкусът се възпитава. За да иска публиката това, това й е предложено. Вината е обща, ако изобщо търсим подобен ракурс на темата.

- Получавали ли сте някога досега предложение да участвате в проект на основата на такъв тип музика – примерно с поп фолк звучене?
- От съвременните големи български звезди – не. Но аз ясно съм си заявила позицията в музикалното пространство и не смятам, че който и да е, би решил да направи в този смисъл някаква колаборация с мен. Всички знаят, че мен този тип музика не ме вълнува. Не е за мен.

- Когато си говорихме преди около две години, думата ви беше, че в песните важно си остава крайното послание – предполагам, че и днес следвате този смисъл?
- О, да, изцяло. Аз съм внимателна с таланта и с музиката, защото смятам, че тя ни е дадена, за да боравим много внимателно с нея. Не е основното да я използваме, за

да забогатеем 
бързо и лесно с 
нея. Има и по-важни неща

Но някои от тези решения кой млад изпълнител към кой жанр да се насочи в развитието си, до голяма степен са зависими от младостта. Нали не очакваме от едно младо момиче или момче да се забие да прави някакви сериозни неща?! Да, може, но ако е завършил класика, защото там децата надрастват себе си. Общувала съм с такива. Иначе повечето млади момичета държат основно на това да са секси, да танцуват, да са готини, да са cool, да са много яки – всичките тези модерни думи днес (усмихва се). Всичко това е част от младостта.

- Е добре, а когато вие бяхте още по-младо момиче, с какви нагласи тръгнахте в музиката?
-Аз съм пораснала с много различна музика. По мое време се смяташе, че да ти рапира един тъмен човек, казано в кръга на шегата, значи, че един черен ти се кара от телевизора (смее се). Не съм ги и слушала тези много. Израснах със Стиви Уондър, със Стинг, с Крис Риа, с „Бийтълс”. Възпитана съм с изключително различен музикален вкус от родителите си. Въпреки това и аз исках да съм много яка (смее се), много готина, но никога не съм си позволявала да бъда първична и примитивна – във визията си, в отношението си като цяло. Бях сравнително скромно момиче, не обичах да ме ядосват.

- Онова, което претворявате в музиката като послания, не кореспондира ли по един или друг начин със ситуациите и решенията в личния ви живот?
- Интересен въпрос наистина. Аз почти нямам автобиографични песни, по-скоро сме следвали онова, което ни носи мелодията в определените моменти. Но е нормално, човек расте. Мисля, че е много логично всичко, което се случва при мен, в моя живот. Човек расте, помъдрява и поема силата и енергията да осъзнава правилните, и важните неща. Естествено, и изглежда малко по-креативен, по-мъдър и в творчеството си. Аз просто пораснах.

- Наскоро ви чух да казвате в едно тв предаване, че в личния ви живот няма никакви любовни драми – реплика, която е в абсолютен контраст с всичко, което се тиражира напоследък…
- Човек винаги си знае какво му е. Има мисли в главата и когато разсъждаваме правилно, всичко си идва на мястото. В моя личен свят всичко е наред. Има спокойствие, баланс. Лято е, ваканция, добре сме (усмихва се). Чакаме си концертите и сме щастливи в емоциите. Но и с цялото това внимание се свиква. В крайна сметка, когато един човек иска да е популярен и да занимава хората със себе си, няма как да не се стигне и до личното пространство. Но ако е елегантно, възпитано и с отношение, аз нямам нищо против.


Певицата с настоящата си любов – актьора Веселин Плачков

- Май не са много елегантни медийните сюжети, в които сте централна фигура…
- Чела съм какво ли не за себе си. И всичко винаги е много брутално и грубо. Но нали известният трябва да е лош, нещастен и зарязан… Всичко трябва да му е гадно. Известният човек няма право да бъде щастлив и усмихнат, това мисля, че е основната философия на някои ваши колеги (усмихва се). И затова мисля, че тези хора даже не трябва да бъдат наричани журналисти – така, както и много от хората с опити за музициране, не бива да бъдат наричани музиканти.

- Къде е пресечната точка на достоверността в такъв случай по отношение на личния ви свят? С бившия ви партньор Ханес стигнахте до годеж, но вместо да последва сватба, дойде раздялата…
- Чета всякакви глупости, но наистина велики глупости. Няма даже значение кой е „виновен” за тази раздяла, какво ще бъде и какво е било. Всякакви интерпретации, в които няма капка истина и смисъл. Да не говорим колко

често ме 
“цитират”, 
без да съм казала 
и една дума

Но ако на някого му е удобно аз да съм виновна за всичко, съгласна съм – виновна съм за таланта си основно (смее се).

- Към кои тип хора спадате – към тези, които съхраняват приятелството, дори и да са приключили любовните отношения или от онези, които затварят вратата завинаги в тази посока?
- Определено от тези, които си оставят приятелството. Приятел съм с бившия си партньор. Но всичко е толкова субективно в този живот, че няма смисъл изобщо да се коментира.

- А как се чувства човекът до вас в тази ситуация – актьорът Веселин Плачков, който като популярна фигура със сигурност познава вкуса на това да е център на медийното полезрение?
- Чувства се страхотно. Всичко му е наред. Обикаля, играе спектакли. Предстои да излезе един прекрасен филм, в който той прави изключителна роля – „Дамасцена”. Двамата се чувстваме добре, чакаме си ваканцията (смее се).

- Асоциацията за него продължава да тежи много с образа на Васил Левски, който той пресъздаде неотдавна…
- Да, това е една силна личност, която е чест да бъде изиграна. Двете роли обаче, са много различни и не бива никога никой да сравнява когото и да е с Левски. Но той и сега прави изключителна роля. Просто нямам търпение да излезе филма през октомври.

- Изненада ли ви появата на тази любов към Веселин Плачков в живота ви?
- На мен винаги ми е много сложно да дефинирам любовта... честно казано нямам представа. Тя просто идва, случва се и няма нищо по-хубаво от това. А дали е изненада, дали е очаквана, сигурното е, че всеки има нужда от любов.



- В предишната си връзка имахте предложение за брак, но тази крачка задължителна ли е за вас, в случай че взаимоотношенията ви с човека до вас са сериозни и с перспектива?
- Изобщо не са ми важни тези неща. Тях обикновено ги подрежда животът. Не можеш да пишеш сценарий в любовта, даже не може да пишеш сценарий на живота си. Някой неща зависят от теб, но като цяло времето, ситуациите и пътят, по който вървим, ни показва как ще се развият нещата. Не мога дори да правя анализ на тези житейски моменти. Всичко, което се случва, просто се случва, няма нужда от излишни характеристики.

- Вярвате в съдбата?
- Не знам дали е съдба или просто енергия… всеки си го нарича по различен начин. Някои използват думата карма. „Пътят” ми харесва повече на мен.

- Знам, че често се допитвате до дъщеричката си, предполагам, че и крачките в личния си живот не правите без нейно одобрение?
- Разбира се. Децата са изключителни същества, много чисти до една определена възраст. От тях можеш да научиш най-практичния, най-прагматичния отговор.

Когато имаш 
дилема - 
питай дете

защото то ще направи по-добрия избор от теб. Ако щеш, те дори са по-инстинктивни и по-егоистични, в най-добрия смисъл на думата. Докато ние големите малко сме на принципа „ама дали няма пък така да стане…”, „а ако не стане…”. Дъщеря ми е изключително щастлива с всичко, което се случва в моя личен живот, от който тя също е част. Доволна е. Усмихната. Чувства се прекрасно.

- Значи имате пълната свобода да си изживявате щастието!
- О, да – имам нейната благословия, това е най-важното. И всичко е наред.

Интервю на Анелия ПОПОВА

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!