Звездата на Михаела Маринова за голямата музикална сцена изгря след победата й в „X Factor”, където младата певица показа страхотни гласови възможности. Сега я виждаме и в „Като две капки вода” – да прави невероятно сполучливи гласови, а и поведенчески имитации на родни и световни музикални звезди. И като човек Михаела е не по-малко въздействаща с чистотата и добротата на характера си. А както уверява и този разговор – безкрайно откровена за живота си.
- Мише, участието ти в „Като две капки вода” до момента е силно запомнящо се! Показваш невероятни гласови възможности! Познаваме ги от „X Factor”, но сега сякаш гласът ти е още по-силен. Каква е емоцията от шоуто за теб?
- Всичко, което ми се случи в „X Factor”, със сигурност ме е подготвило някак за нещата, които станаха след края на шоуто. Например сега ми е много по-лесно в „Като две капки вода”, защото съм запозната с темпото, с бързината на процеса, с това, че в рамките на седмица трябва да се разучи дадена песен. Но сега е една идея по-трудно, защото ти трябва и да звучиш като съответния изпълнител, включително да имитираш поведението му на сцената. Много ми е забавно и интересно, а като се замисля още малко и шоуто ще свърши. Впуснах се в него с голяма сила и огромно желание. Непрекъснато репетирам вкъщи пред огледалото, всеки образ гледам да си го изпипвам докрай. Взимам по малко за себе си от всеки, който ми се падне. Екипът е много як – това са същите хора, които познавам и от „X Factor”, затова се чувствам като у дома си. Участниците пък са изключително добронамерени, атмосферата е много приятна.

- Какво почувства, когато певица от ранга на Йорданка Христова ти каза, че си „най-добрата певица”?
- Йорданка Христова наистина е голям и утвърден през годините артост  на българската сцена. За мен нейната преценка наистина е чест и признание. Супер изненадана и щастлива съм, че тя сподели това с мен, но въпреки това имам още какво да усъвършенствам в себе си. Смятам, че в България конкуренцията не е никак малка, така че продължавам да работя усилено, а времето ще покаже докъде мога да стигна.

- Как ти повлияват на моменти малко по-фриволните подмятания на Фънки? Когато влезе в образа на Шакира например, той не коментира пеенето или артистичното ти представяне, а твоите задни части… 
- Честно да ти призная много не обръщам внимание. Даже по-скоро свикнах с Фънки и неговото поведение, а не съм го познавала преди шоуто. Той просто си е такъв, това е неговият характер. Според мен именно в него се крие чарът му.

Фънки е супер 
директен - казва 
винаги онова, 
което си мисли

без да има, каквито и да е било скрупули. Приемам всичко с усмивка и дори на моменти се замислям и върху нещата, които не са свързани с изпълнението ми, както ти каза. В никакъв случай нито се ядосвам, нито се засягам, все пак това си е забавно предаване. Когато изпълнявах Шакира и чух думите на Фънки след това, даже разбрах, че съм се справила много добре с образа й, защото тя е известна и специфична именно с тези свои движения в ханша и т.н. Бях доволна от представянето си, на другото се усмихнах (смее се).

- На едно от изпълненията ти в шоуто, в залата присъстваше и колежката ти Дара. В нейния музикален стил има доста провокативни елементи, както и в този на Гери-Никол. При теб обаче, се улавя нежност, ефирност, сила на излъчването – това ли е посланието, което търсиш?
- Това е, да, мисля, че това и излъчвам, както добре определяш. Всъщност така се чувствам най-добре в кожата си, когато съм на сцената и пея. Смятам, че точно това са едни от най-силните ми качества, и затова наблягам именно на тях на сцената. С колежките ми наистина сме много различни една от друга, но пък какво по-хубаво от това да има разнообразие. Аз съм щастлива от този факт.

- Има ли някакъв тип съперничество между вас?
- Не, няма нищо такова, честно казано. И аз съм чела някои неща в медиите, но това не е вярно, преекспонирано е. Ситуацията, която се получи покрай раздаването на музикалните награди, беше силно преувеличена, защото с Гери-Никол нямаме лоши отношения. Всичко е нормално и колегиално. Тя си има своето мнение, аз – моето, и нищо повече.

Няма причина 
да се влиза 
в подобен тип 
конфликт  

Тя успява в своя път, аз гледам да успея в моя. Движим се в съвсем различни ниши.

- Кои са родните и чуждите изпълнители, на които се възхищаваш?
- Започнала съм да се уча от артисти като Кристина Агилера, Ета Джеймс, Арета Франклин. Много харесвам джаз и всъщност така тръгва и моята техника на гласа, и всичко останало. Впоследствие взимам и много от новите певци и идоли, които се появиха на сцената, като Джеси Джей, Бионсе, Ариана Гранде. От родните ни изпълнители съм огромен фен на Любо Киров, а имам и честта, и късмета да го познавам лично. За мен той е наистина уникален човек. Не познавам друг такъв на българската сцена – притежава много качества и е добър като човек, което именно го прави още по-специален. Изключително много се възхищавам и на Лили Иванова, на Йорданка Христова, на Маргарита Хранова, и даже се надявам един ден, когато стана на техните години, и аз да продължавам да пея по този начин, по който и те.

- Йорданка Христова има песен, в която пее „ще продължавам да пея, до последния си честен миг, и ако отмина, пак след мен ще има музика, която да звучи…”
- Да, да, това послание имам предвид. Предполагам, че всеки изпълнител, за когото музиката е всичко, би искал точно това.

- Суеверен човек ли си? Има ли нещо специално, което правиш, например преди излизане на сцената?
- Честно казано, съм суеверна. За някои това е смешно, за други – не, всеки разбира по различен начин. Но не съм суеверна до такава степен, че да не мога, например, да изляза без някоя вещ от вкъщи. Но от много години си имам едно талисманче – един сол ключ, който не свалям от врата си. Вярвам, че откакто се е появило при мен, някак си ми повлиява добре. Преди сцена го хващам и си казвам:

“Давай, Мише, 
това е твоят 
момент!

Просто се наслаждавай, излез и се забавлявай, както винаги!”

- Този сол ключ подарък от скъп човек ли е, защото обикновено е важно и с каква енергия е подарено?
- Определено е важно, да. Този сол ключ ми е подарък от приятелка, която също се занимава с музика. Двете бяхме в една школа – тази на Мими Иванова и Развигор Попов, където се научих да свиря на пиано и на синтезатор. Тогава с нея бяхме много близки и на една Коледа, когато трябваше да си разменяме подаръци, на нея й се падна да подарява на мен – и ми подари именно този сол ключ. В момента нашето приятелство не е толкова силно, колкото беше преди, но в онзи момент, в който тя ми даде този сол ключ, си казах „Това ще е!”, някак си го почувствах. В крайна сметка хората идват и си отиват, но аз се радвам, че с нея бяхме толкова близки  и от нея ми остана нещо толкова важно за мен и до днес.


Двамата с Иво са успешни в песните и в любовта

- Ти си едва на 18, но признаваш, че ти се е наложило да пораснеш по-бързо, отколкото трябва. Какво по-точно имаш предвид?
- Цялостното ми отношение към всичко, което се случва. То се дължи най-вече на родителите ми, в които аз истински вярвам. Това са едни от най-важните хора в живота на всеки. И както ти е постлано от тях, така ще бъде и занапред. От тях съм възприела позитивната енергия, силата да вярвам силно в това, което искам. Да, реалист съм, но смятам, че дори и

нещата, които 
на някои хора се 
виждат твърде 
нереални, за мен 
са постижими 
и могат да се 
случат

Може би това също дължа на родителите си, с които непрекъснато си говорим за всичко. Те ме подкрепят силно и са най-добрите ми приятели. Ако не си споделя с тях как ми е минал денят ми например, няма да се чувствам добре, така сме свикнали. Баща ми винаги ми е казвал: „Газ, Мишка, давай напред!”, винаги ме е подкрепял. Стоял е до последно на концерти и конкурси в публиката – пет човека са ме гледали, един от тях е бил той. Винаги ме гледа с един нахъсващ и надъхващ поглед, който казва „Не се отказвай, давай!”

- Знаеш, че славата и успехите носят голяма сладост, но също така струват скъпо по много и различни начини. Каква цена плащаш ти за тях до момента?
- Това е един огромен труд, който изисква време. В този смисъл на мен ми е отнело не малко, но ми е дало, защото това време е вълшебно, тъй като е преминало в нещо, което аз обожавам да правя. Не съм отишла да копая градината например и да го загубя в това. Аз творя музика, мисля върху творческите си проекти, върху бъдещи други планове, отново свързани с музиката. И реално, времето е минало супер ползотворно. Да, доста е уморително, но няма как, това е моят избор. А когато имам възможност, обичам да оставам сама със себе си, да бъда със семейството си или с моя приятел.

- А когато ти се е искало да не си чак толкова популярна фигура? Почти всички известни хора имат такива моменти, в които им се иска, ако може да са незабележими, невидими за околните.
- Мисля си, че имаме късмета, че сме родени в България, защото тук нещата са много по-спокойни от гледна точка на  тази еуфория. В чужбина например, този мащаб е огромен – там в момента, в който съответната популярна личност си покаже палеца на улицата, и вече идват  папараците, хората, снимките и всичко останало. В България също има интерес, хората те разпознават, искат да се снимате, но не е толкова напрягащо, че да си кажеш „о, писна ми, не мога повече”. На мен ми е изключително приятно, когато някой ме спре на улицата с думите: „О, Михаела, много те харесваме!” Радвам се също, че ме спират не само хора на моята възраст, но и доста по-големи, на възрастта на родителите ми, та даже баби и дядовци.


В един от образите в “Капките”

- Вероятно, откакто си популярна певица, забелязваш промяна и в приятелското си обкръжение? Чувстваш ли, че вече си развила усет да разпознаваш бързо искрените от лицемерните хора? Споделяла си, че съучениците ти проявяват откровена завист към теб…
- Като цяло съм чувствителен човек, но и доскоро много наивен. Приемам всичко емоционално, прибирам се вкъщи и главата ще ми се пръсне. Случва се, защото приемам енергията на хората около себе си, а аз съм супер позитивно заредена. И се получава така, че понякога хора ми отнемат от хубавата енергия, сякаш я изсмукват. Но от известно време май се научих да се пазя от това, да се изолирам. А никога не съм харесвала това преди. Даже

не знам какво 
е чувството да 
завиждаш на 
някого или да си 
лицемер

Но го усещам върху себе си - от някои от съучениците ми например. Неслучайно няма да ходя и на абитуриентския си бал, просто защото нямам с кого да отпразнувам този момент. Да оставим настрана и факта, че вече имам други планове на точно тази дата.

- Но това е твоят бал, защо ще оставиш хора, които таят негативна енергия в себе си, да влияят по този начин на нагласите ти?
- О, аз ще отпразнувам бала, но просто не така. Няма и да съм в България по това време. Но дори и да бях, пак щях да го от празнувам само с най-близките си хора. И дори не знам дали щях да облека такава рокля, каквато се очаква, защото аз съм с най-различни и ефектни тоалети всеки път, когато излизам на сцена (усмихва се).

- Това съучениците ти да ти завиждат до такава степен е трудно разбираемо. По-приемливо би било просто да се зарадват на успехите ти, да те подкрепят, да ти стискат палци, не обратното?!
- Аз уча в Музикалното училище „Любомир Пипков”. Предполагам, че всеки влиза с такава цел в подобно училище – всеки иска да пробие в музиката, да се развие, просто някои успяват, други - не. Но на това според мен не трябва да се гледа със злоба, а по-скоро да те мотивира. Те обаче, не реагират така. Това отношение усетих още когато започнах да правя първите си крачки в музиката – с явяването ми в „X Factor”, където първоначално в къщата на съдиите бях скъсана, не стигнах до лайфовете. Лично аз бих се зарадвала, ако на някоя моя приятелка й се случи нещо такова. Не мога да си го обясня, опитвала съм, но вече се уморих. В училище ми се радват само малките класове – от първи до седми клас, много са сладки. Пеят ми песни, правят ми плакати, искат автографи.

- Това трябва да те радва, защото е подадено от деца, тоест от хора, които все още са лишени от задръжки и лицемерни прояви.
- Да, те са много искрени и мили. Щастлива съм от това. Гледам да не обръщам внимание на лицемерието на другите, да вървя напред.

- На всичко ли си готова в името на успешната кариера? Замисляла ли си се за това, че много от световноизвестните музикални звезди стигат до всевъзможни крайности – и спрямо визията, и в изявите си, само и само да задържат вниманието върху себе си?!
- От „всичко” изключвам родителите ми, защот искам те да са добре, да са живи и здрави, това е, което не бих пренебрегнала със сигурност. Иначе останалото бих пренебрегнала заради музиката, дори и училището, макар че съм доста ученолюбива. Имам добър успех, старая се, но ако училището го нямаше, щеше да е перфектно (смее се). Колкото до тези крайности, за които говориш, не съм склонна, те дори не ми минават през ума. Никога няма да направя нещо толкова драстично откъм визия или в изявите си. Не съм такъв човек, не съм така възпитана.

- Всеки човек е минавал през по-трудни периоди в живота си. Какви са твоите до този момент?
- Целият път дотук не е бил никак лек за мен. Успявала съм, но съм и падала. Губила съм немалко в досегашния си музикален път, имам своите музикални провали. А за да стигна до това ниво на пеене, съм минала през доста уроци. Мой вокален педагог беше Аделина Колева, която се намираше в Горна Оряховица, поради което ми се налагаше всяка седмица да пътувам по два три пъти до там, за да имам урок.

Не съм печелила 
първите си 
конкурси

това са били загуби и разочарования за мен, но пък точно те ми помогнаха да стигна дотук. Допреди четири години гласът ми не беше това, което е сега. Не беше толкова професионално завършен. Все още го развивам, уча се.

- Какви са страховете ти?
- Страхът от провала, който е най-големият и най-гадният страх. Просто се страхувам един ден  всичко, което ми се случва, да не изчезне, да не рухне. Затова се боря всеки ден да го задържа така, че да става все по-голямо, все по-сигурно и все по-силно.

- А какво се случва в света на любовта за теб? Остава ли ви време с Иво да творите своята романтична история?
- Остава ни време, да (усмихва се). И той има своите музикални ангажименти, пътувания, родом е от Добрич, но през повечето време е тук, в София. Чуваме се и се виждаме във всяка свободна минута. Отделяме си нужното време, всичко е наред. Подкрепяме се взаимно страшно много, а най-якото е, че творим заедно, правим песни, което е и най-главното, което ни свързва. Този месец и двамата сме рожденици, една зодия сме.

- А по какво се различавате?
- Той е много по-избухлив от мен. Сърди се повече, аз не мога да се сърдя, на 10-ата минута вече съм простила. При него е различно – като се разсърди, го държи дълго, а мен това ме убива, защото мразя някой да ми се сърди, искам нещата да са наред. Но намираме баланс. Той е повече инат на моменти, аз съм добрата душа, винаги ще го разбера, ще приема нещата. Той също ще ме разбере, но когато е твърдо убеден в нещо иска да се наложи, тогава е страшно. Нали знаеш какви са мъжете в това отношение (смее се).

- Успех в „Капките”, да грабнеш победата, няма да е незаслужено!
- (смее се) Благодаря ти много. Шоуто е страхотно и самият факт, че съм в него, е една победа за мен.

Интервю на Анелия ПОПОВА