Мими Иванова е една от най-известните български поп певици. Тя изпя „Хора и улици”, „Майчице свята”, „Слънцето е в моите коси”, „Петнадесет лалета”,”Вече свърши хубавото време”... Първият й съпруг е басистът и певец на супер популярната през 70-те години полска група „НоТоЦо” Юрек Рибински, но с него се развежда заради голямата си любов с Развигор Попов. Всъщност, когато кажем Мими, не можем да не заговорим и за Развигор. Композиторът работи с нея от 1973 г. Пред народното издание певицата по традиция дава своите болезнено откровени интервюта. Прави го и този път, разкривайки за първи път неподозирани факти от личния си свят.
- Мими, наскоро в “Като две капки вода” Марги Хранова трябваше да влезе в твоя образ и да изпее класиката от репертоара ти “Вълкът и седемте козлета”. Как се почувства, наблюдавайки отстрани?
- Марги много се постара да пресъздаде образа ми. Чест й прави, че искаше да изпипа всеки детайл – от пеенето до поведението на сцена. Гримьорите определено се бяха постарали много. И вярвам, че тя ще има тепърва своите заслужени победи в шоуто.

Колкото до песента – за мен е изумително, че тя просто не остарява. Аз непрекъснато я пея по моите участия, правят го и децата по конкурсите. Не е забравен хит, а много обичан. И всъщност е една от най-простичките песни в репертоара ми – не е сложна, нито градена за някакъв огромен вокален диапазон. Наскоро даже бях при едни малки деца, които се оказа, че ме познават заради тази песен, но повече по име, отколкото като визия. Едното дори ми каза развълнувано:

“Ооо, аз ви гледах в “Капките”, нали това сте вие?”.

Затова спокойно мога да кажа, че изпяването на тази песен именно в толкова харесвано и гледано предаване като “Капките” определено ми помогна, макар аз отдавна да съм наясно, че нашето най-активно творческо време свърши. В момента сме толкова заети с Развигор с школите, общуваме постоянно с най-различни хора, правим нови песни. Но признавам, стана ми много приятно от реакцията на тези деца.


 Марги Хранова имитира Мими Иванова, а до нея Развигор като Вълка

- Развигор успя за нула време така да стресне Хилда Казасян, преоблечен като вълк, че тя дълго след това вероятно е нормализирала пулса си…
- (Смее се.) Да, вероятно е бил ускорен. Той наистина уплаши Хилда, а и тя действително не знаеше какво се случва, защото всичко това се пазеше грижливо в тайна. Така че реакцията й беше напълно автентична (смее се).

- “Като две капки вода” е сериозно предизвикателство! За да се осмели да го приеме, човек преди всичко трябва да вижда в себе си потенциал за добър имитатор…
- О, да, безспорно. Но може би няма шоу, на което с Развигор да не сме били канени. “Капките” са много приятен формат, нищо, че аз все се заричам, че това не е за мен. Човек никога не трябва да казва “никога” за такива неща. Ще ти споделя нещо много забавно покрай участието ни с Развигор в това шоу – мои познати непрекъснато си мислят, че с него сме свързани по някакъв начин с предаването, и ни карат да им уреждаме покани, да отидат и да гледат на живо. Сякаш аз всеки момент мога да уредя нещо такова (смее се). А и лично аз се чувствам много по-удобно вкъщи пред телевизора.

- Тече истинска война за тези покани в “Капките”, заради които най-атакувана е пиар-ката на формата, от която се изисква ежедневно да осигурява доволно количество ценни пропуски.
- (Смее се.) Да, разбрах за това. Не й е лесно със сигурност. Но знаеш ли, неслучайно е така, защото и моите наблюдения са, че именно това предаване е най-гледано, в сравнение с останалите музикални формати поне. Поздравления към всички, които го правят! Форматът успя постепенно да набере своя авторитет.

- Наближава един от най-светлите християнски празници – Великден. Къде ще го посрещнете?
- Онзи ден беше моят последен работен ден преди празника и най-после ще остана за няколко дни вкъщи и ще можем да посрещнем приятели и близки. А с роднините ще се видим в моя роден град Хисаря в края на април, когато ще замина, за да журирам в конкурса “15 лалета”. Поне за няколко дни няма да ми се налага да ставам рано заради школата или някакъв друг ангажимент. Но това само до Великден. После пак ще започва с познатата динамика – школата, журирането, конкурсите. Това са все приятни неща, не се оплаквам, но понякога ангажиментите много се натрупват и на човек почти не му остава време за почивка.

- Въпреки че с Развигор вече не сте в активната си творческа дейност – такава, каквато се е случвала някога, когато концертите са били често и по два на ден, но пък сега ми се струва, че отново нямате спирка за почивка?!
- Сега даже сме и по-заети, защото някога имаше Концертна дирекция, която уреждаше транспорта, всичките тези допълнителни административни подробности. А от мен се искаше само да си науча песните и хореографията, да си ушия дрехи, да се кача в колата или в автобуса, след което да си изпея репертоара. Нямах никакви други грижи. Сега с всичко се занимаваме с Развигор и ни е малко трудно на моменти. Много по-сложно е, освен това вече не сме на по 20 години. Сами си го избираме обаче, обичаме си работата.



- Двамата на сцената винаги сте едно ведро и лъчезарно настроение, независимо дали извън сцената има някакви трудности, или дори сътресения. Как се съхранява такова излъчване във времето?
- Не съм го признавала никога досега, но някак си съдбата ме е предпазвала винаги, когато е трябвало да съм много активно на сцена. При все, че човек няма как да се предпази от сътресенията в живота си, за съжаление. Преди година, когато изгубих сестричката си, отложих посрещането на рождения си ден, защото не ми беше изобщо до това. Но мен съдбата по един или друг начин ме щади, затова и не се оплаквам. Щастлив човек съм. Знам, че някои неща са неизбежни, но при мен са се случили в моменти, когато не съм била активна на сцената. Иначе просто не знам какво бих правила… Аз съм човек, който няма да издържи. Прекалено съм чувствителна. Не мога да прикрия емоцията, вероятно ще се разплача пред хората. От прекомерна емоция дори веднъж ми се случи и да загубя гласа си. Случи се преди години, когато с Развигор много пътувахме, почти постоянно снимахме и на практика имахме не повече от 3-4 свободни дни в месеца. Правехме по два концерта минимум на ден, което е много изтощително. И при мен се натрупаха обстоятелствата – бях страшно преуморена, бях загубила и близък свой приятел, а ми предстоеше втори концерт за деня. Оставаха броени часове, когато изведнъж се оказа, че не мога даже да говоря, камо ли да пея.
Никога не бях изпитвала такова нещо. Това състояние продължи около половин час, в който се чудехме дали да не отложим концерта. Изведнъж гласът се появи, сякаш някаква сила ми помогна… Никога няма да ги разбера тези чудеса в живота ми.

- Но точно след такива моменти човек най-осезаемо обръща поглед на тези дребни чудеса, започва да ги вижда все по-често в живота си…
- Абсолютно. Вярвам в чудеса. Имала съм неведнъж и сънища, които са предопределяли случващото се в живота ми. Така наречените пророчески сънища. И съм сигурна, че ако някъде ги разкажа, няма да повярват хората за какво става въпрос. Защото хората по принцип сънуват и са свикнали с този факт. В моя досегашен живот обаче,
имам три съня, които никога няма да забравя, докато съм жива
Знаех точно какво ми казват те и се случи точно, каквото очаквах заради тях. В два от сънищата бяха родителите ми. Баща ми, светла му памет, си отиде първи, а малко след него и майка ми. Бяха от това поколение хора, които са толкова свързани помежду си, че ако единият си отиде, и другият не издържа дълго без него. Преди първия ми сън помня как сестричката ми, която тогава гледаше майка, ми се обажда и ми казва, че трябва веднага да отида, защото положението било много тежко. А аз бях в София, беше тежка зимна обстановка, гледах детето, работех успоредно, а Развигор го нямаше. През нощта ми се случи този сън, след който разбрах, че няма нужда да пътувам, защото всичко ще се стабилизира. 
Така и стана. Майка се стабилизира, а после поживя още 2-3 години преди да си отиде. А когато това се случи, ситуацията се повтори – сестра ми ми се обади, че трябва веднага да тръгна, а аз пак имах сходен на първия сън. След него обаче тръгнах веднага, защото майка просто ме изчака и си отиде. Имам своите много показателни сънища.

- Хубаво е, че се вглеждаш в посланията им, защото това са неща, които много хора подминават с лека ръка.
- Мисля, че някои сънища не могат да се подминат просто така. И най-големият скептик ще преобърне представите си в такива моменти. Имала съм толкова много сънища, но тези три никога няма да забравя. Преди една година пък, сънувах Емил Димитров, без изобщо да знам защо
И в съня той ме предупреди за нещо, което последва и наяве – и то точно така, както бе казал. В момента, в който обърнах внимание на всеки един от детайлите, разбрах за какви неща ме е предупредил той. Те наистина се случиха, а нещата не бяха хубави. Не бих искала да ги споделям пред всички обаче, защото са много съкровени.

- Покрай теб не разви ли и Развигор подобен тип чувствителност към духовното, към сънищата и знаците, които се дават в тях?
- Прави го покрай мен, да, но аз съм човекът, който най-вече обръща внимание. Развигор е по-спокойна натура, по-уравновесена, но когато аз се сугестирам в една или друга тема, той е като болен около мен, защото се притеснява.

- На кого се пада обикновено яйцето бияч по Великден?
- (Смее се.) Пада се на Развигор. Аз не държа толкова на тези неща, но има хора, които много държат. Важното е да сме здрави, на когото и да се падат – и яйцето бияч, и паричката, и всичко останало.

Споровете с Развигор често преминават в смях

“Принципно аз съм тази, която изразява гръмогласно позицията си, когато спорим с Развигор, а той обикновено си мълчи и чака да премине бурята. И като повикам, повикам – минута-две – и видя, че няма реакция, си млъквам, а в следващия момент мога даже и да забравя как е тръгнала цялата история. При него има една зрялост, мъдрост, която много ми помага, защото аз по-лесно паля. 
А ако и той отвръща по същия начин, като мен, мисля, че нещата няма да се развият никак добре.
Но то при нас не са и точно спорове – често прераства и в откровен смях. Чисти битовизми са – да викна, че е изсипал нещо на пода, после се спирам и си казвам “Но какво ми става?!”. Иначе той веднага ще се поправи, ще направи, каквото трябва, но ако му кажа. Но колко е кратък животът… само един миг е, само че когато трябва да изчистя нещо, за което съм се ядосала примерно, положението и философията е друга (смее се). Мрънкам понякога и доста гръмогласно”.

Деси Слава е нейна племенница

“До 5-6 клас тя живееше в моя роден дом в Хисаря. И аз много съжалявам, че не съм открила таланта й по-рано. Аз бях толкова заета тогава, колкото е тя сега. Ходех там за по ден, за по два, и не смогвах с нищо. А детето е стояло отстрани, гледало е. Беше много сладка още като малка. И никога не посмя да запее пред нас. Притесняваше се. Но по-късно ми призна как ме е гледала как се гримирам, после как пея по концертите. Деси е изключително талантлива, много е различна от повечето изпълнители в България.

Интервю на Анелия ПОПОВА