Никога досега България не бе разделяна на такава уникална КАРТА

Имаме изумителни места в България, за които често забравяме, или пък дори не подозираме, че съществуват, а там живеят хора, от които има много какво да се научи. Това разказва в интервю доц. Ани Кочева от БАН и ръководител на проект за изработване на уникална дигитална езиково-кулинарна карта на България.


Доц. Ани Кочева на път за Берово, Малешевския край, Снимка: Личен архив на Ани Кочева

Наскоро учените от БАН наредиха поредния пъзел в картата със стари автентични рецепти на ястия от Пиринска Македония и от другата страна на границата.

Кои са най-характерните български бабини гозби от този регион, съхранени от поколения наред, и как ястията очертават езиковите граници на българската карта, разкрива българският учен.

Коя е доц. д-р Ана Кочева?
Тя е езиковед в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Автор е на десетки изследвания, свързани с историята на българския език.

Участва в изработването на Картата на българските диалекти на БАН. Създател е на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход).

Участва в проучване върху езика на българската общност във Виена, в резултат на което публикува книга "Смесеният език на виенските българи".

Автор е на три монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси. Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Македония, организирани ежегодно от фондация "Българска памет".

Ето какво още каза доц. д-р Ана Кочева в интервю за dir.bg:

- Какви кулинарно-езикови находки открихте и записахте от Пиринския край и от другата страната на границата?
- Тъй като идеята на интерактивната кулинарна карта е да обхване диалектите от целия езиков континуум: Мизия, Тракия и Македония, т.е. от историко-географското ни землище, ние продължаваме с изследванията в различни региони, така че през есента дойде ред и на югозападните говори.

Ще напомня, че държавните и езиковите граници не съвпадат, затова, затова когато правим нашите проучвания, ние винаги имаме предвид и българските диалекти не само във, но и извън пределите на държавата, в конкретния случай в Пиринска Македония отсам и оттатък границата.

Гозбите, съвсем очаквано, са традиционни за региони и не се различават от двете страни на Логодаж. Посочвам това селище, не само защото го проучихме, но и защото там се намира ГКПП за Р Северна Македония.

- Кои са най-вкусните гозби, които са характерни за региона, и доколко те кореспондират с говора, бита, традициите от миналото до днес?
- В Логодаж, Благоевградско, където ни посрещнаха много радушно, ни приготвиха зелник, оризник със зеле, пърженѝца, гол делия и мàтеница, характерни ястия за Пиринско. Логодажките баби, които са много известни със своите песни, се оказаха и много изкусни в готвенето, големи мераклийки и редом с месенето и точенето, ни разказаха, разбира се на диалект, интересни истории от своя край.

Бяха облекли носиите си, които непокътнати пазят от своите баби и ще завещаят на внуците си. Изненада ни десертът гол делия, който се приготвя преди всичко наесен и зиме, защото е тиквен.

Излишно е да казвам, че вкусът му е превъзходен. Тук е мястото да подчертая и нещо много важно, във всички села, които посещаваме, които, уви, все повече се обезлюдяват, винаги откриваме хора, които проявяват възрожденски дух в истинския смисъл на тази дума.

В конкретния случай като секретарката на читалището Дафинка Бойчева, която ни оказа съдействие и ни запозна с тези прекрасни жени. Тя ги събира, организира техни изяви, те пък допълнително осмислят живота си, популяризирайки своя край.

Имаме изумителни места в България, за които често забравяме, или пък дори не подозираме, че съществуват, а там живеят хора, от които има много какво да се научи.

Подобно място е и Долно село, Кюстендилско, в което също направихме записи. То се намира на 3 граници, в миналото е било живо и голямо, съставено от 18 махали. И там имат самодейна група, в която участват и стари, и млади, а Миродинка Василева, секретар на читалището, е неуморна в усилията си да съхранява местните обичаи.

Представиха ни обичая "Служба" с цялата подготовка, гозби и песни, свързани с него. Той ще се види на интерактивната карта и съм сигурна, че този запис, който на практика е цял филм, ще е едно от най-интересните ни попадения. Да не говорим за попàрника с жмѐрки, пàрената туршѝя, компира с лук, вàривото с пушено мѐсо, колàка и вàреното жѝто, които са достойни за всяка една уважаваща себе си българска кухня.

 - Доколко се съхраняват диалектите по теми места и до каква степен границата между двете територии с един и същи диалектен говор им е повлияла по отношение на местните традиции и гозби?
- Както казах, държавните граници не съвпада с езиковите и в този смисъл и диалектът, и традициите, и кухнята от двете страни не се различават. В рамките на експедицията посетихме Берово, Малешевско в Р Северна Македония.

Там ни приготвиха отново зелник по същата рецепта, а още и каленѝца, манастѝрско сѝренье, мàкало, клѝси, бàбин колàч. Майсторски и вкусни нашенски гозби. Общи, казано другояче.

Диалектът е същият, югозападен български говор. Важно е да се знае, че югозападните говори с участието на книжовници от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.). Диалектите там имат изговор а на мястото на ъ от старобългарска Ѫ (заб, маж, даб) и о от старобългарски Ъ (дош, сон). Тези говори се наричат и централни, термин, който е свързан със средищното им географско място, - в центъра на българското езиково землище.

- Не бих искала да навлизам в политически аспект по темата, затова бих искала да ви попитам само за вашето лично впечатление за това как хората от другата страна на границата ви посрещнаха и как днес гледат на съседите си от Пиринска Македония и страната ни? Какво според тях ни обединява и какво разделя с тях?
- Трябва да се минимизират разделителните линии. Казвам го не в духа на политическата риторика, а въз основа на това, което виждам и чувам. Най-сигурният индикатор! Навсякъде ни посрещаха радушно, а домакините ни и от двете страни на границата неведнъж сами казваха, при това, без въобще да сме поставяли този въпрос, че всички ние сме едно, че няма разлики помежду ни, че политиката е тази, която всъщност ни дели от години.

Те общуват непрекъснато, пътуват безпроблемно, пазаруват, гостуват си едни други, защото имат роднини и тук, и там. Почти всички отвъд границата са с български паспорти и за много от тях паспортът не е просто парче хартия, който им дава възможност да пътуват, а въпрос и на родова памет.

- Картата на българските диалекти, създадена от вас в БАН, обхваща много по-голяма територия от държавните ни граници сега - тя навлиза в Албания, Сърбия, Румъния, Гърция и Турция. Предвиждате ли и дигиталната кулинарно-езиковата карта да обхване тези територии?
- Следващата година планираме една експедиция до Банат, където живее една от най-старите български общности. Банатските българи са католици и са основно в община Тимишоара. Имат статут на национално малцинство, излъчили са и свой представител в Парламента.

Банатските българи са напуснали България през 17 в. след неуспеха на Чипровското въстание и са се установили в Банат, Австро-Унгария, сега основно в Румъния. Писмено-регионалната форма на българския език в Банат е създадена въз основа на местния диалект на латиница през 60-те г. на 19 в. и има значителна литература.

Освен това възнамеряваме да запишем и бесарабски българи, както и българи от нашата общност в Албания, която вече също е със статут на национално малцинство.

- Измина почти година откакто подготвяте тази уникална карта, кой регион до момента ви поднесе най-голяма изненада в проучванията ви?
- Всеки един регион, всяко едно отделно селище дори, поднася своите изненади. Ние до голяма степен сме подготвени за това, което ще видим, чуем и запишем, защото всяка една експедиция е предшествана от сериозна подготвителна работа. По отношение на диалектното разнообразие имаме своята експертиза, но се случва да чуем някои лексеми за пръв път и в това се крие очарованието на нашата изследователска работа.

- Кога ще може да видим тази уникална карта и как бихте искали да бъде тя "разчетена"?
 - Проектът е 3-годишен, той се финансира от Фонд Научни изследвания. Първоначалното ни намерение беше да качим картата в интернет, когато тя бъде окончателно готова, колкото и относително да е понятието "окончателно". Но заради огромния интерес, който предизвиква тя и в научните среди, и сред широката общественост, най-вероятно ще работим по нея в движение и един първоначален вариант ще може да видите и чуете в самото начало на Новата 2020 г.