Тези дни за кратко в родината беше Костадинка Кунева – работещата в Гърция българка, която даде пример за синдикализъм на хората по света, но заплати за това със заливане с киселина. Покушението върху нея през 2009-а увреди не само лицето й, но и гърлото, гласните струни, зрението, слуховия апарат, двигателните й органи. Въпреки това смелата българка продължи да се занимава със синдикална дейност и е председател на браншово движение в Гърция. Междувременно Костадинка води нечовешка битка за възстановяване на здравето си. Тя вече премина през адските болки на 25 операции, а й предстоят още много в продължение на две години във Франция.
<em>Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; пожела да разбере повече за живота и дръзновението на тази невероятна жена, която бе обявена от правителството ни за Жена на годината &ndash; 2010-а. </em><em><br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Заминаваш за Франция, за да продължиш с операциите. Кой ще поеме разходите за всичко това?<br /> </strong><em> </em>- От август се премествам за постоянно в Париж &ndash; за две години. Гръцки синдикалисти се заеха да ми подсигурят жилище там, училище за моя син, а средствата са от доброволни дарения на обикновени хора &ndash; гърци. При първия ми престой в болницата непрекъснато имаше хора на смени до леглото ми &ndash; това не се забравя! Във Франция ме оперира българката д-р Кръстинова. Запознах се и с една българка, химик - научен работник, която също много ми помага. Всъщност може да се каже, че тя е единственият сънародник, който ми помага. <br /> <br /> <strong>- Гръцката държава те обезпечи с жилище и пенсия като трудоустроена. А българската? <br /> </strong>- Не съм искала помощ, всичко е въпрос на добра воля. Но имаше жестове от страна на България. В самото начало, когато бях ужасно зле, ми правиха физиотерапия в Павел баня &ndash; тя много ми помогна. От синдикатите са дали някаква парична помощ на майка ми. Иначе само една от операциите ми дотук беше поета от гръцката здравна каса &ndash; и то 30 на сто от стойността. Всички останали са платени с помощта на обикновени хора в знак на съпричастие към мен. Без тях с моята пенсия от 530 евро не бих могла да платя каквото и да е &ndash; дори билета си до Франция сега. За лекарствата и специалните кремове за присадена кожа да не говорим &ndash; те са ужасно скъпи. Стипендия получава и синът ми. Той учи в английско училище в Гърция. <br /> <br /> <strong>- Знам, че ти си завършила етнография, а отиваш да работиш като чистачка в Гърция...<br /> </strong>- Заминах за Гърция, за да оперирам сина си. Той <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>имаше проблеми със сърцето <br /> </strong></span><br /> още от малък. А в Гърция е една от най-добрите кардиохирургични клиники в света. <br /> <br /> <strong>- Как човек като теб, имигрант, обикновен работник, се издигна до авторитетен народен трибун, синдикален водач в чужда държава? Била си секретар, сега си председател на синдикат...<br /> </strong>- Аз по принцип съм човек, който много обича хората. Първоначално работех на нощни смени в един супермаркет. Записах се в университета да уча езика с идеята да легализирам дипломата си за висше образование. Междувременно започнах работа към фирма за почистване. Там се сблъсках с проблемите, които впоследствие вече защитавах като синдикалист. Жените в този бранш &ndash; чистачки, ниско образовани жени, нямат самочувствие да поставят искания. Когато започнах да се боря за правата ни, се оказа, че съм доста убедителна, че будя респект. Работодателите, естествено, нямат интерес да отстояваш работническите права с аргументи, като познаваш законите. Две години подред проучвахме и събрахме огромен доказателствен материал за нарушения във всички фирми за почистване. Босовете им нарушаваха и законодателството, и договорите. Пратихме тази информация в Инспекцията по контрол на труда и министерството с искане за проверка. Това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>създаде едно нетърпимо отношение към мен. <br /> </strong></span><br /> <strong>- Станала си неудобна. Преди покушението имаше ли сигнали, че ти готвят отмъщение?<br /> </strong>- В продължение на доста време получавах телефонни и писмени заплахи. Заплашиха, че ще ме хвърлят да изгоря под метрото...<br /> <br /> <strong>- Не се ли страхуваше?<br /> </strong>- Нормално е човек да се страхува. Вече не изпитвам страх. Близките ми се страхуваха много за мен - синът ми Емануел. Когато се случи това с мен, за него трябваше да се грижи моята майка. Аз съм разведена и може да се каже &ndash; сама жена с дете. Разбира се, че за повечето хора не изглежда благоразумно да рискуваш живота си, но аз съм такава &ndash; имам развито чувство за отговорност &ndash; съзнавах, че хората са ми поверили защитата на правата си. Това ме държеше силна. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Платих висока цена, <br /> </strong></span><br /> но случилото се не ме разколеба, че съм постъпила правилно. <br /> <br /> <strong>- Но ти си била доста бойна и тук, в България, разбрах...<br /> </strong>- Работех в един ЛПК - лесопромишлен комбинат в Силистра. Началник цеха и бригадирът режеха коефициента на трудово участие на работниците, а раздаваха парите на себе си, на жените си, на любовниците, на приятели. Още първия месец забелязах, че режат парите на хора в болнични и т.н. Заставяха ни да работим след 10 вечерта, без да ни плащат за допълнителен труд, без да осигурят транспорт за извънработно време. Станах на събрание и се изказах, че по този начин крадат на хората парите. Имаше резултат. Колегите ми ме поздравиха тогава, но на шефовете станах трън в очите. Искаха да ме уволнят, създадоха ми доста проблеми, защото станах &bdquo;лош&rdquo; пример за всички. <br /> <br /> <strong>- Очевидно си силен човек във всяко едно отношение. Как преодоляваш кризата пред огледалото, болките, дишането през трахеостомична тръба, храненето...?<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>- Беше страшно! <br /> </strong></span><br /> Свикнах и се надявам, че ще става все по-добре. Тибетският будизъм, който изповядвам, ме прави по-силна да проумея всичко това като едно изпитание. Имам съзнанието, че зная защо съм дошла на този свят и не се плаша от нищо. Ще издържа, ще възпитам сина си като добър човек!<br /> <br /> <strong>- Ти си стигнала до будизма като учение в Гърция &ndash; как намери твоите духовни учители? <br /> </strong>- Имам учителка, която видях първо в съня си. Едва после съдбата ни срещна и аз я разпознах. Ако не бях се обърнала към това учение, може би нямаше да намеря вътрешната сила да издържа. Човешкото съзнание крие неподозирани възможности да прозира в бъдещето. Може да ти се струва невероятно, но в мен далеч преди да се случи покушението спеше очакването за него. Някак си знаех, че то предстои, че ще стане нещо лошо с главата ми. Не знаех, че ще бъда &bdquo;човек без лице&rdquo;. Не знаех и защо това трябва да се случи, но някаква добра сила ме подготвяше вътрешно да издържа, когато То наистина дойде. <br /> <br /> <strong>- Ти си особен случай на покушение. У нас заливат с киселина предимно неверни и алчни любовници...<br /> </strong>- Аз засегнах корпоративни интереси, които очевидно са били по-големи и от това, с което разполагахме като документи и представихме в съответните държавни комисии. Работата е била толкова дебела, че след време се заговори, че един млад мъж е бил убит в дома си и че според проговорил затворник именно той е бил човекът, който ме е залял с киселината. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Очистили го, за да не проговори. <br /> </strong></span><br /> Става дума един грък, около 36-годишен, който приемал такива &bdquo;поръчки&rdquo; и ги изпълнявал заедно с един албанец. След заливането ми се вдига голям обществен шум, обявяват 1 милион евро за сведения за покушението над мен и т.н. Албанецът изчезва. Не могат да го открият, тъй като имал над 20 самоличности. За момента и тази версия не е доказана и разследването по моя случай е &bdquo;замразено&rdquo;. То обаче е свързано със следствието срещу фирмите за почистване, разпоредено от прокурора. Така че в един момент може да се стигне до разкрития и по моя случай и делото да бъде подновено. <br /> <br /> <strong>- Разказаха ми, че ти в първия момент си помислила, че човекът, който те залива, има нужда от помощ, и дори си го попитала дали не му е лошо...<br /> </strong>- Така беше. Стоеше прегърбен, аз доближих и тогава той ми лисна течността в лицето, по шията... Изглежда съм извикала и от изпаренията на киселината е изгорял хранопроводът. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Нямах нос, око, <br /> </strong></span><br /> зрението ми е много увредено... Не мога да върша почти никаква домакинска работа. Смятам, че човекът който ме заля, е професионалист. <br /> <br /> Едно ще кажа: изживях смъртта отблизо &ndash; не е страшна! По-страшно е да живееш, като прекарваш дните си, без да знаеш какво означава да си истински жив!<br /> <strong><br /> Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> </strong>