Георги Динев от дете искал да бъде оперен певец. И станал. Дори наскоро с ролята на Канио от "Палячи" на Леонкавало той отпразнува двадесет години в състава на Старозагорската опера.

Две десетилетия в един театър. Това в чужбина отдавна не се случва. А и у нас подобни примери се броят на пръсти. За изявения днес тенор пътят до заветната сцена се оказа дълъг, трънлив, с остри завои и дори катастрофи.

 

- Г-н Динев, в родния ви град Ямбол опера няма. Как тогава решихте да станете точно оперен певец?

- Обичах да пея, да гледам театър. Харесваше ми сцената. Баща ми беше самодеец - балетист. Играел в балетен спектакъл по музика на Митко Щерев, а в „Къщата на трите девойки“ го е режисирал големият Анастас Петров. Така че имах някаква мая. Записах се в детската студия с ръководител Тодор Тотев – Тото, към театъра в Ямбол. На конкурса рецитирах стихотворение от Веселин Ханчев, изпях „Хей поле широко“ и ме приеха.

- Там ли ви отвориха пътя към сцената?

- Да, при това твърде бързо. Само след  месец ми позвъни Тодор Тотев и спешно ме повика в театъра. Притесних се. В училище бях натрупал тройки по алгебра и геометрия и си помислих, че заради ниския успех ще ме изгонят от студията.

- Така ли стана?

- Оказа се, че за пиесата „Смъртта на председателя на дом съвета“ от хърватския  драматург Иво Брешан им трябват четири деца – за два състава. Но по-важното бе, че главната роля щеше да изпълнява самият Георги Парцалев. За един сезон изиграхме 56 представления из  цялата страна. Парцалев не пропусна нито едно.

- Какво си спомняте за него?

- Той се държеше ларж, аристократ, винаги с костюм и вратовръзка. Деликатен, фин човек. Ухаеше на един парфюм, който помня и до днес – на Карон.

- Случваше ли се да бъдете заедно на сцената?

- Непрекъснато. Ние децата бяхме съюзници на неговия герой срещу останалите - възрастните. Той бе скрит зад една завеса, зад която стояха разпоредителките и като се покажеше, залата се взривяваше. Аплаузите не спираха дълго. През тази една година почти не ходих на училище. Последното ни представление бе на сцената на родния му град Левски.

Вечерта той даде вечеря за всички, а аз дълго плаках. Така празникът свърши и пак станах зрител. Всеки понеделник бях на първия ред, за да гледам представления на Музикалния театър, а в останалите дни - на Драматичния. Но, най ми беше интересно да гледам репетициите и в двата театъра. Другите важни „училища за театър и музика“ за мен бяха „Палечко“ – театралната група на София Карастоянова, в която попаднах, след като закриха студията към театъра и Вокалната студия на Мария Ангелова.

- Но това е до време. Детството свършва, а после?

- Кандидатствах  ВИТИЗ, история и право. Не ме взеха никъде. Казарма. На следващата година, заедно с известния днес актьор Станимир Гъмов, бяхме приети в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Проф. Енчо Халачев също ни искаше. Отказахме им и отидохме при доцент – тогава, а сега професор Боньо Лунгов в специалността "Кукли", преподаватели ни бяха Михаил Петров, Иванка Бенчева, Анастасия Савинова.

- Избягали сте от Азарян и Тодор Колев заради куклите. Защо?

- Тогава бяхме под силното влияние на куклениците - Мая Новоселска, Кръстьо Лафазанов, Теди Москов, Юлия Огнянова. Кукловодите бяха на „мода“. Учих с желание, харесваше ми, но никога не съм си мислил, че ще работя в куклен театър.

- А къде след като това е специалността ви?

- Съдбата си знае работата. Бях във втори курс, когато получих съобщение да се явя в десет часа на следващия ден в Музикалния театър, където композиторът Димитър Вълчев ще ме чака за прослушване. Отидох, той седна на пианото, помоли ме да изпея песента на Ян Бибиян. Изпях я и той ми каза: - Нямаме артист за главната роля. Премиерата на спектакъла „Ян Бибиян“ е след двадесет дни. Излязох от стаята на маестрото и литнах. Не можех да повярвам. Бях в София само от две години, още студент и вече съм в театъра, в който играят  Видин Даскалов, Арон Аронов, Лиляна Кисьова, Люси Чешмеджиев. Истински магьосници на сцената. Наблюдавах ги непрекъснато.

Зад кулисите Лиляна Кисьова изглеждаше сякаш уморена и отпусната, а като излезеше на сцената в „Царицата на Чардаша“, изведнъж  ставаше фурия - истинска Императрица. Невероятна енергия имаше. Настръхвах всеки път, когато я гледах.

В Музикалния театър ме смятаха повече за артист, отколкото певец. За пет сезона в трупата изиграх доста роли, при това главни – субретни.

- Защо напуснахте?

- Заради глупав конфликт с един от шефовете. Виновният бях аз, имаше намесена жена и в следващия миг бях вън. Все едно товарен влак мина през мене. Три години бях на свободна практика: Пловдив - операта, Велико Търново - оперетата… Заплата няма, хонорарите не са големи… Трудна работа. Много пъти после съм се връщал към онази глупава история. Музикалният театър си остана първата ми любов, но никога повече не ме поканиха да пея там. Дори и когато мой приятел стана директор.

- Съжалявате ли за случилото се?

- Не. Защото, ако бях останал, никога нямаше да пея в „Палячи“. В оперетата бях пеещ артист, малко пенкелер. А аз исках нещо сериозно. Казваха, че имам данни, въпреки че когато кандидатствах за първи път в Консерваторията, не ме приеха. Втори опит не направих. Жалко обаче, че от тези, които приеха и завършиха, днес повечето не пеят. В консерваторията, все пак, влязох, но по-късно, за да завърша  оперна режисура.

- Как попаднахте в операта в Стара Загора?

- Ходих на едно прослушване в Цюрих. На връщане минах да ме чуят и в Стара Загора. Назначиха ме и веднага ми възложиха ролята на Минелай от „Хубавата Елена“. Постановчик бе Хачо Бояджиев. Премиерата бе на 17 юни 2003 година. Трябваше да минат още десет години, обаче, докато се науча да пея, благодарение на Камен Чанев, светла да е паметта му, и придобия днешното си самочувствие. Разбира се, дължа много за порастването си като певец на Констанца Вачкова, Бойко Цветанов, Пепи Данаилов, Калуди Калудов и Андрей Андреев. Но, колкото и да се развива един певец, ако няма шанс с подходяща роля, е все тая. Моят шанс беше „Палячи“, за което съм благодарен на Огнян Драганов.

- Много пъти сте гастролирали в САЩ. Как ви приемаха там?

- Пътувахме с трупата на „Teatro Lirico D‘Europa“ на българина Георги Лалов. В трупата имаше артисти от цял свят. Представяли сме:  „Тоска“, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“, „Борис Годунов“ и то все в зали с по над 4000 места. Обиколихме цяла Америка без Аляска и Хавай. Навсякъде с голям успех. Но тази работа не е за всеки.

- Защо?

- Натоварването е голямо. Преходите огромни. Имало е случай в седем вечерта, веднага след спектакъла, да тръгваме от затрупания със сняг Бостън, а на следващия ден да играем в Уест Палм Бийч при температура 37 градуса.

В старата столицата на Гватемала - Антигуа, представихме оперетата „Веселата вдовица“ под моя режисура, в една кафеена плантация. Декора построихме пред фронта на една църква от 18 век, съборена от земетресение. Пеехме на немски. Не знам какво са разбрали зрителите, но много ни се радваха. Леко подтискащо беше, че около нас непрекъснато имаше въоръжена охрана – пред и зад сцената. Обясняваха ни, че е наложително, защото от там минавал пътя на дрогата.

- Били сте и във Виетнам, като треньор на участниците предаването в "Х фактор“?

- И то два пъти. Поканата ми предаде Миглена Ценова и идваше от мистър Мин, шефът на телевизионна компания, човек, който се ползва  с огромен авторитет в страната си. Той е завършил режисура във ВИТИЗ, говори чудесно български и има прекрасно отношение към нас – българите.

Моята отговорност в предаването бе да разпявам участниците, да ги съветвам вокално и да помагам при избора им на репертоар. Виетнамците са музикална нация и между тях срещнах много истински таланти.

Исак Гозес

Завършва НАТФИЗ ”Кр.Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов (1993-1997), след което завършва музикално-сценична режисура НМА”П.Владигеров” (1998-2003). Изучава пеене от 1998 г., като частен ученик на доц. Констанца Вачкова. Лауреат е на Първият конкурс за млади оперетни и мюзикълни артисти ”Мими Балканска”.

Дебютира на сцената на ДМТ ”Ст.Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев, след което е солист на театъра (1995-2000) година. Гастролира с концерти и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания (2000-2003).

От 2003 г. е солист на Държавна опера Стара Загора, а от 2016 г. е и режисьор в Държавна опера – Пловдив.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук