Политолог: От тези неща, свързани със Слави и ДБ, зависи ще има ли правителство

"Зам.-председателят на "Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов каза, че може да има кабинет до две седмици, ако се окажат искрени всичките заявки за промяна. Шансът това да се случи е малко по-голям от това да не случи.

Дори кабинет да не се сформира с първия мандат, може да се отиде на трети и там въпросът е при кого ще отиде – при БСП или при "Демократична България" (ДБ). За президента Румен Радев ще е неудобна тази ситуация, защото ако даде мандат на ДБ, връзките с БСП съвсем изчезват, а те и без това са подложени на съмнение. Едва ли подобен вариант е желан от Радев. 

А и  БСП казаха, че искат третия мандат. Наистина е добре ИТН да си свършат работата още с първия мандат", това заяви политологът Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл болкан“.

Ето какво още каза той за политическата обстановка у нас в интервю за "Марица":
 
- Г-н Симеонов, какво видяхме на старта на 46-ия парламент? Има ли заявка за диалог между шестте партии? 
- Три неща правят впечатление в първия ден на новия парламент. Едното е генерално очакваното - вероятно ще има диалог, ще има опит за съставяне на правителство. Това не е новина. Има и две неща, които са новина в известен смисъл. Любопитно беше четворното гласуване за председателя на парламента Ива Митева - кандидатурата й беше подкрепена от трите партии на протеста и от ДПС. Това е важен знак, че ДПС, както са го правили и друг път с други партии, се долепя до тях.

Това ще даде повод за много коментари, както и заявката на Христо Иванов, който отбеляза Северна Македония като един от бързите приоритети с мотива, че българският национален интерес е съседите да започнат преговори с  ЕС. Това вероятно означава, че има външен натиск  за това.

- Т.е. има промяна в този парламент?
- Три са промените - повечето депутати на партиите на протеста, това, че народът вече повече иска правителство, и третата е, че Слави Трифонов като че ли разбра, че в политиката трябва гъвкавост.

- Ще се реализира ли намерението на Корнелия Нинова за съставяне на кабинет при евентуално връчен трети мандат?
- БСП просто иска думата, след като  години не е в управлението. Да, претенциите им са по-големи от възможностите, но никой не е застрахован от това. ИТН направиха грешка точно в опита да покажат, че носят отговорност след изборите, зазвучаха като политически егоисти с първото си предложение за кабинет.

Следователно никой не е застрахован от това в един момент да се усети, че надценява собствената си политическа тежест, какъвто е и случаят с БСП този път. Всъщност това ще наблюдаваме дълго време, защото социалистическата партия регистрира неудобен, да не кажа, срамен изборен резултат на 11 юли. Преди 4 години БСП беше на път да победи в изборите - през март 2017 г. имаха близо 1 милион гласа, сега не направиха и 400 000. Това е солиден спад.

- Каква ще е ролята на ДБ в този парламент?
- Ще се опитат да го играят спокойните, уравновесените и мъдрите в микса с "Има такъв народ" и новата коалиция около Мая Манолова. Отново има хитреене в тази промяна на името. Новото пиарско решение при тях е още по-слабо от предишното. Смениха „Мутри вън!” с „Ние идваме!”. Какво значи това - нещо като "стани да седна" ли?

И наистина от нервите на ДБ ще зависи дали ще се случи правителство. Нормално е, играят го леко обидени заради липсата на предварителни разговори,  но виждам, че и двете страни малко омекнаха. ИТН казаха, че ще разговарят, а ДБ още преди това обявиха, че не искат постове и не държат да имат шеф на парламента. Т.е. ДБ не искат търговия, а политики. Тошко Йорданов каза "все ще се разберем за съдебна реформа, за пенсиите" - поотваря се вратата за диалог. 

- Т.е. има шанс за разбирателство между трите партии на протеста за кабинет?
-  Да, шансът е малко по-голям. Въпросът е как ще мине аритметично - дали с подкрепата на ДПС, което е знаково, или пък нещо с БСП ще се говори, или някакви трикове с кворума - не се знае. Трите формации - ИТН, ДБ и „Изправи се!Ние идваме”, имат общо 112 места, няколко депутати да не са в залата и гласуването може да стане.

- А какъв ще е ефектът от  заплахите на Манолова за ново излизане на улицата при подмяна на исканията на хората?
- Нормално е. Но на протестите миналото лято Манолова дълго време не беше добре приета. Накрая, когато протестът се поизтощи и се разпредели по кръстовища, чак тогава тя беше по-добре приета - на едното кръстовище бяха хората на Манолова, на другото -  "Отровното трио", на третото - сините.

Но главната жива сила на големите юлски протести миналата година беше синя София - столичната интелигенция, студенти, десни хора, не точно Мая Манолова.

Даже Триото не бяха горивото на протеста, а по-скоро хората, които раздават микрофона. 

- След като ДПС се прикачиха към знаковото гласуване за председател на парламента, заформя ли се нова четворна коалиция?
- Ще видим. Но няма да е коалиция по никакъв начин. Впрочем ДПС направи така и с ГЕРБ, долепиха се към партията на Борисов  преди години  малко натрапено. Така че сега е ред на ГЕРБ да обясняват, че ДПС са част от новата четворна коалиция с партиите на протеста. Този път те имат почти мнозинство, така че може просто с отсъствие на депутати от залата да се случват нещата.

- Конструктивна или яростна опозиция - каква ще е ролята на ГЕРБ оттук насетне?              
- По-скоро ще са ярка опозиция и ще се надяват процесите на вътрешно напрежение сред партиите на  протеста да продължат и тогава да се озоват в изгодната позиция да гледат отстрани как други се пържат. Това е идеята на ГЕРБ, които обаче не очакваха, че протестните партии ще бъдат толкова хитри да отидат на нови избори.

- Ще видим ли служебни министри в редовен кабинет и дори служебен министър като премиер?
- Не е невъзможно да видим известно продължение, защото този служебен кабинет се ползва с доверието на хората и някак си беше приет естествено. Естествено, Радев се приема  като продължението на политическия процес след Борисов. В тоя ред на мисли би било легитимно в очите на много хора да се продължи с част от персоналния състав на служебния кабинет и с част от неговите политики.

- А ще продължи ли изчегъртването?
- Сигурно.

- Какъв знак е липсата на реч на президента при откриването на 46-ия парламент?
- Президентът изрази своето становище още преди това. Не мисля, че това е нещо кой знае колко определящо. А и ако трябва да сме честни, президентът едва ли има интерес от това да нагнетява свръхочаквания към себе си.

Радев, ГЕРБ и ИТН направиха в НС нещо, което не се бе случвало скоро СНИМКИ

Част от дейците на протеста очакваха едва ли не президентът да конструира коалицията. 

Едва ли това е по вкуса на Румен Радев, който сега има други задачи за решаване, свързани с президентските избори, които са с почти предизвестена победа. Въпросът е Радев да не допуска нищо, което да помрачи тази предизвестена победа.

Още преди месеци той заяви, че не иска да бъде архитект на коалиции. На практика президентът Радев каза, че не иска да е това, което беше президентът Първанов. Забавен беше лапсусът на Тошко Йорданов, който поиска мандат от президента Първанов - символично беше.        

- Отдалечаваме ли се от варианта "избори до дупка", както говорехме преди ден-два?
- Малко се отдалечаваме. Все пак по-вероятен вариант е да се състави някакво правителство. Но по-вероятен не значи, че е задължително да се случи.

Политиците виждат какви са настроенията сред хората, а и нали затова бяха тези втори избори - за да паднат част от задръжките. След втори избори не върви да кажеш "на мен тоя резултат не ми харесва"!

Стартът на новия парламент ни прави малко повече оптимисти, че нещата ще поемат в някаква посока, а няма да се превърнат в Брауново движение на политици от типа всеки срещу всеки, което наблюдавахме в предходния кратък парламент. Дали ще се получи, ще видим примерно след две седмици.
 
Кой е той?
Първан Симеонов е завършил Езикова гимназия „Ромен Ролан“, журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“. Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“.