Политолог посочи най-големия препъникамък пред правителството, не е войната

Акцията срещу Борисов трябва да бъде подплатена с много факти и доказателства. Това мнение изрази политологът Христо Панчугов в интервю пред "Марица". По думите му у нашите съюзници от НАТО се създава усещането, че търсим само авантата, а енергетиката е най-големият препъникамък пред правителството. Ето какво още каза той:

- Г-н Панчугов, първите 100 дни на правителството на Кирил Петков съвпаднаха с висока инфлация, полудели цени на енергоресурсите, омикрон, а сега и война. Това може ли да служи като оправдание на кабинета за представянето му досега?

- В някаква степен имаше предизвикателства, които са извън контрола на управляващите. Най-големите проблеми обаче те си ги създадоха сами. Последното - което видяхме с ареста на Бойко Борисов и пускането му, беше една абсолютно излишна драма. Излишна не защото нямаше нужда от подобно разследване и подобни действия, а защото беше очевидно неподготвена.

- Каква оценка бихте дали на кабинета по шестобалната система за тези 100 дни?

- Опасявам, че нито едно от нещата, с които се захванаха, не бе докарано до успешен край. Друга оценка не мога да им дам. 

- Какво наложи нощната акция на Бойко Рашков с арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова? 

- Не знам дали това е негова идея, или е било поискано от него. Така или иначе, това бе недомислено и много зле изпълнено упражнение. Сигурно ще опитат да развият ситуацията през следващите седмици, може да изскочат неща, за които ние в момента не подозираме. Досега това изглежда като акция без ясни цели, която не носи нищо на това управление като подкрепа. Дори напротив -разколебава подкрепата. 

- Създаде се впечатление, че нощният арест на Бойко Борисов е една импровизация на Рашков? 

- Не стана ясно каква е целта, очевидно няма събрани доказателства, за да бъде повдигнато обвинение. И очевидно в този момент прокуратурата е в позиция да отказва да повдигне дело.

В този смисъл, ако целта е била да се покаже за пореден път, че има конфликт между изпълнителната власт и прокуратурата, с цел да се оправдаят някакви реформи, това действие бе безсмислено. Българското общество отдавна знае, че трябва да се прави реформа в съдебната система и начина, по който функционира прокуратурата.

Акцията срещу Борисов трябва да бъде подплатена с много факти и доказателства. А случаят, който видяхме в петък, бе да се вдигнат високо обществените очаквания и на тях да не може да бъде отговорено. Правителството си създаде драма, от която ще излезе трудно. Има хора, които са убедени във вината на Борисов, и тази акция ще ги втвърди. Има и такива, които винаги са подкрепяли Борисов, и това ще доведе и д​о втвърдяване на техните позиции.

Големият въпрос никога не е бил за тези ядра. Големият въпрос е свързан с мнозинството българи, които очакват да видят някакви смислени действия в борбата срещу корупцията, престъпността и с конфликта на интереси. У тях за пореден път ще бъде затвърдено усещането, че институциите са неспособни да водят тази битка и че промяна в България е невъзможна.

Това е най-негативният ефект от подобни прибързани и неподготвени акции. Разбира се, МВР има своите ограничения във воденето на разследване, но така или иначе, нито сега беше моментът заради дневния ред на обществото, който е различен от този, нито събраните доказателства дават възможност да се говори за отказа на прокуратурата като за частен интерес. 

- Излязоха и конспиративни теории, че акцията била точно сега, за да се попречи да се вземе важното решение за предоставяне на наши ракети С-300 на Украйна. 

- Когато не се управлява този процес по смислен начин и решенията се вземат от днес за утре, тогава се отваря пространство за всякакви спекулации. Дори да отдадем това на неопитността на това управление, все пак мина достатъчно време, за да си дават сметка, че действията им не остават без последици. И те ще бъдат писани в сметката им, независимо как виждат себе си.

- Как оценявате икономическите решения на кабинета по повод на възникналите кризи?  

- Много решения до голяма степен не зависят от България и са извън контрола на правителството. Като покачването на цените заради военната криза и санкциите около нея. Големият въпрос е до каква степен кабинетът, очевидно разделен и все по-малко работещ в синхрон между четирите формации, ще намери сили изобщо да създаде някакъв дневен ред, който да подпомага страната. Съвсем пресен пример бе решението как да помага България на Украйна. Оттам излизат тепърва много въпроси - за начина, по който ще се преодолява тази криза.   

- Ще има ли имиджови проблеми за отказа ни да предоставим реална военна помощ на Украйна? 

- Ние вече имаме. Въпросът не е в отказа да се предостави военна помощ на Украйна, а в липсата на единен дневен ред на самата криза. Има вътрешно противоречие в самата коалиция, което със сигурност вече е оценено като стратегически риск от нашите партньори. За пореден път у нашите съюзници се създава това усещане, че сме това, което на английски се нарича free riding (безплатно возене, на аванта). В смисъл, че България е в НАТО само заради авантата. В тази ситуация посещенията миналата седмица бяха за оценка - къде стои в тази обстановка България и в бъдещата архитектура за сигурност. И доколко може да се разчита на нас. Това със сигурност ще залегне в стратегическите планове на нашите съюзници оттук нататък. 

- Възможно ли е да бъде променено общественото раздвоение по отношение на агресията на Русия?

- Разбира се, че е променимо, но с много съзнателно усилие от нашия управляващ елит. Трябва да се знае, че с тези нагласи трябва да се работи, трябва, в крайна сметка, да бъде начертана ясна посока на развитие. Когато виждаме колебливо отношение и опити да се правят трикове вместо политика, няма как тези нагласи да бъдат променени в дългосрочен план. Това няма как да направят нашите съюзници вместо нас. Руснаците имат ясна и премерена пропаганда, дори не е директна, но има боравене със стереотипи, с наративи. А от другата страна не стои същият тип целенасочена комуникация.

- Доколко има риск за разцепване на кабинета по линия на отношението към Украйна, след като БСП е категорично против изпращането на оръжие на Киев? 

- Не мисля, че ще има разцепване по тая линия. Има достатъчно други линии на разделение. Въпросът за енергетиката ще е препъникамъкът. Мисля, че това ще е линията на пречупване на тази коалиция. Той е частично свързан с конфликта в Украйна. Има достатъчно разделителни тези - а това, което продължавам да не виждам, е обединителната тема.

- От „Продължаваме промяната” обявиха партийното строителство по места като една от първите си задачи. Наблюдаваме ли такова?

- Дори да го има, то е незабележимо. Безспорно закъснява институционализацията на тази политическа формация. Има и обективни причини ​- да се управлява, не е лесна работа. Но виждаме негативните ефекти от това закъснение - има падащи нива на подкрепа. Колкото по-бързо успеят да се институционализират, толкова по-голяма е вероятността да останат на нашата политическа сцена. 

- ГЕРБ обяви курс към предсрочни избори. Доколко това е заплаха за управляващата коалиция? 

- Това, което трябва да ги притеснява, не са протестите на ГЕРБ, а абсолютната невъзможност да се разчита на тази партия за каквото и да било в рамките на следващото управление.

Дори важните теми - НАТО и евроатлантическа интеграция, няма да са достатъчно сериозни, за да се търси едно по-широко мнозинство и потенциално сложни решения покрай кризата в Украйна. Това може да е било търсен ефект - да се окопае коалицията в това, което е. Моите лични притеснения са свързани освен с това, че ГЕРБ вече са откровена опозиция за всичко, но и за стабилността на самата коалиция.

Тя става заложник на всеки от своите субекти, които не споделят едно и също виждане за света. Ефектът, който се случи, е, че оттук нататък БСП ще бъдат ключовият играч за опазването или не на това управление. 

ВИЗИТКА

Христо Панчугов е роден в Габрово. Завършил е политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Сега е преподавател в Нов български университет. Бил е лидер на младежкия СДС, зам. главен секретар на „Раковски“ 134, председател на „Синьо единство“ -партията, в която отидоха напусналите СДС.