Актуализацията на бюджета е първото следващо голямо изпитание за управляващата коалиция. Оцеляването на кабинета ще донесе стратегически щети за държавата. Това мнение изрази политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю за "Марица". По думите му хората на Слави Трифонов не се плашат от избори, както "Демократична България" или БСП. Ето какво още каза той:

- Доц. Гълъбов, само страхът от загуба при евентуални нови избори ли крепи коалицията, или тя има и успехи в опитите да балансира с мерки кризата?

- Лъжите се натрупват. Това не са антикризисни мерки, предприети от правителството в отговор на реално развиващите се проблеми. Това е гръбнакът на актуализацията на бюджета. Тези мерки не са отговор на реалните проблеми на българската икономика, на българските граждани, не са нито антикризисни, нито антиинфлационни мерки.

И тъй като основното ядро на напрежение в управляващата коалиция е именно предстоящата актуализация на бюджета, всяка една от формациите в управляващото мнозинство разчита да успее да получи повече в своите сектори. Ако наистина ставаше дума за антикризисни мерки - ефективното противодействие на инфлацията е в увеличаване на производството на стоки и услуги.

- Намериха ли управляващите разумния тон по отношение на войната в Украйна?

- Не, защото може би не го търсеха. Още в първата седмица на войната България можеше да изпрати в Украйна военнополева болница. Имаме великолепни лекари, хора с опит в открити военни конфликти. България можеше ясно да заяви, че отношението ни към руската цивилизация и Украйна е различно, и за нас спасяването на човешки животи е по-важно от развитието на военните действия. И тази позиция би била разбрана.

И нещо много важно - все още няма преки ефекти на войната върху българската икономика и общество - тези ефекти предстоят. 

- Кабинетът уж се клати, търпи сериозни критики за гафове, а все оцелява. Намериха ли спасителна формула новите управляващи?

- Опасявам се, че са близо до това да намерят формула, в която да увеличат репресията, за да останат на власт. Това е основно профилът на поведение на "Продължаваме промяната" и изцяло профилът на съпредседателя на партията Асен Василев. Рискова е степента, в която цялостното поведение на правителството започва да повтаря манталитета и разбирането за управление на вицепремиера. Без да постигат стабилност, диалог, съгласие в коалицията, в момента управляващите се опитват да увеличат натиска, за да останат на власт.

- Местните избори догодина ли са рубикон за управляващите?

- Първото сериозно изпитание е актуализацията на бюджета. Това е първият момент, в който ще видим наистина до каква степен ще бъде подложена на съмнение мантрата за това, че няма кой да дойде на власт.

За съжаление, нарастват рисковете за България в стратегически план. На морски жаргон в момента сме в дрейф - състояние, когато корабът поляга заради липса на вятър или когато вятърът духа от различни посоки.

Така че тази година и нещо започва да ни струва все по-скъпо от гледна точка на стратегически приоритети, какъвто е влизането в еврозоната. Последните дни генерираха сериозно напрежение около тази тема.

А управляващите явно са готови наистина да подложат на риск стратегически приоритети на развитието на България само и само да удължат още периода на съществуването си във властта.

Изглежда ми все по-малко вероятен сценарият те да стигнат до следващите редовни местни избори.

Несъмнено нова парламентарна криза, нови извънредни избори е изключително лош сценарий за България. Но въпрос на време е да преценим кое е по-малкото зло. Расте безпокойството ми, че оцеляването на това правителство ще бъде за сметка на стратегически интереси на България.

- Доколко обаче проблем като ветото ни за еврочленството на Северна Македония да стане препъникамък за кабинета?

- Отвъд емоциите сме пред конкретен проблем, чието разрешение изисква компетентност, дипломатически усилия и стратегическо разбиране за това накъде се движим.

Но няма дори опит да бъде чуто нещо, което би могло да отпуши процеса. А в момента сме в задънена улица, в която губещите сме ние. България в момента остава неразбрана, застава в ролята на последния влязъл, който затваря вратата пред следващите. Тази роля е изключително неблагоприятна за нас.    

Разумното ни поведение трябва да преследва стратегическия ни интерес – къде искаме да застанем в ЕС. А повече от година ние само влошаваме позицията си.

Влязохме допълнително в клинч, както казват боксьорите, в позиция, от която сами трябва да излезем. Но отсъства разумен политически дебат по въпроса.

Загубихме дори традицията за съвместното честване на св. св. Кирил и Методий, общите посещения в Рим.

Ако искаме да сме носител не само на българския език в ЕС, а на третата писменост в ЕС, това е въпрос на образователна и културна политика, която не водим по отношение на РСМ, която все повече се отдалечава от кирилицата под натиска на сръбското влияние.

- Извива ли ръцете на коалицията ИТН, или просто си казва цената с политически шантаж - за РСМ, за еврото?

- Партията има дългосрочна цел: да промени цялостната система на политическо представителство в България. Искат да бъгнат системата, за да променят правилата на играта във властта. 

Хората на Трифонов не се плашат от избори, както "Демократична България" или БСП. Т.е. имаме политически субект със стратегическа цел, който няма страх от сблъсък, не се притеснява да влезе в конфронтация с когото и да е. Макар ИТН да изглежда като субектът, който клати лодката, това са може би единствените пасажери в лодката, които имат спасителен пояс.

- Печели ли обаче БСП от престоя във властта, или това ще ги дестабилизира?

- Партийната номенклатура, която изгради сегашното ръководство на БСП, вижда в оцеляването си във властта единствен шанс. Точно затова те като преторианци бранят абсолютно всяка дума на лидера си и това ще продължи така. БСП няма да си позволи да доведе парламентарна криза, нито да бъде факторът, който да блокира съществуването на това управление. Това важи и за ДБ.

По парадоксален начин двата политически субекта са в сходна ситуация -  загубиха подкрепата на избирателите си, но са във властта. И са  жизнено заинтересувани управлението да продължи колкото може по-дълго.

- Маргинализираха ли новите управляващи водещата роля на президента, оприличен с „добра тъща“ от министър в кабинета?

- Да, но преди всичко вицепремиерът Асен Василев обясни на президента, че има свои правомощия и не е негова работа да дава съвети на кабинета. В известен смисъл има справедливост в това, тъй като за малко повече от година и половина Румен Радев се опита не само да напусне правомощията си, но и да лидира процес със собствен политически характер, което не е работа на държавния глава. Но Радев няма да се откаже да критикува управляващите.

Той се чувства ощетен от това, че се провалиха плановете му да се пресяга през раменете на мнозинството, да взема решения вместо тях. Те обаче ясно му показаха, че няма да стане.  

Президентът разбира, че този път става дума за нарастване на риск от чисто социални протести, срещу които Радев не би искал да се изправи в ролята на ментор на това мнозинство. И той се дистанцира от него, за да не види и под собствените си прозорци протести.

- Какъв шанс имат популистките хватки на „Възраждане“? Балон ли е растящата им популярност?

- Не е балон. Това е трето поколение радикален национал-популизъм в България от 1990 г. насам. Това политическо образование има хоризонт на нарастване на подкрепата, който минава отвъд националистическия вот. До момента „Възраждане“ маневрира много успешно, като привлича различни групи недоволни избиратели.

„Възраждане“ има хоризонт за нарастване, но основно черпи сили по две линии - едната е свързана с националистическите призиви, с позиционирането по отношение на войната в Украйна, а другият им източник на нарастване на подкрепа е неубедителното поведение на управляващото мнозинство.

- Може ли "Продължаваме промяната" да стане част от едно и също европейско семейство с ДПС, което сериозно критикува?

- Без съмнение повечето европейски семейства се стремят да имат управляващи партии сред представителите си. А поне като декларации ПП е по-скоро либерален проект, подобен на партията на Еманюел Макрон. Така че от гледна точка на логиката на европейските политически семейства по-скоро като че ли мястото на ПП е там.

За първи път обаче имаме политическа партия, която поставя условие, преди да се присъедини към европейско семейство - друга партия от същата страна да бъде изключена или санкционирана.

Такъв прецедент, който допринася за негативния политически образ на страната, не сме видели в ЕНП дори при най-острото напрежение  между ГЕРБ и ДСБ.

Визитка

Доц. Антоний  Гълъбов е социолог и политолог. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в департамент "Политически науки" на Нов български университет. Член на УС на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство.