Миналата седмица певицата Джина Иванова шокира своите фейсбук познати и приятели с новината за поредната варварска постъпка над бездомни животни. В случая става дума за котки, за които тя се грижи от години с лични средства, сама им пазарува и готви. Кастрирала ги е и се старае да са в отлично здраве. Освен, когато някой друг не се намеси, за да сътвори обратното..!

„Моля, всички приятели от ж. к. „Надежда 1” бл. 129, помогнете, ако познавате човек с въздушна пушка… става дума за стрелба преди седмица... разбрах по симптомите на животните. Днес приспах едно от любимите ми животни заради сачма в белия дроб. Този, който го е направил, да не му стига въздухът до края на живота му... както се мъчеше котката и аз бях част от този ужас..!!!”, гласи постът й в социалната мрежа. А под него, очаквано, възмущение и коментар изразяват стотици хора. Малцина от тях обаче могат реално да се поставят на мястото на Джина Иванова, чийто живот от над 20 години е свързан с това да помага безкористно на бездомните животни. Успоредно с това тя е отдадена и на музикалната си кариера, заради която често пътува из страната за участия.
 
 
- Джина, каква е тази безумна ситуация със съседа, който е прострелял с въздушна пушка три от бездомните котки, за които се грижиш? Имала ли си проблем с някой конкретен съсед?
- Наистина е безумна, да. Не съм имала спор с никого, нито такъв тип пререкания, за да изглежда обяснимо в момента подобно следствие. Дори не съм очаквала подобно нещо. Разбрах, че се е случило по котките – две от тях започнаха да куцат със задните крачета, а третата стоеше свита почти цяла седмица, само лежеше. Спря и да се храни. И аз я заведох на лекар. Понеже забелязах, че има проблем и с дишането, докторите поискаха да направим снимка. И на снимката видяха сачмите. Така разбрах, че е имало стрелба. Веднага се сетих, че и другите две котки куцат заради същото.

- За колко котки се грижиш?
- Пред блока, в който живея, са около 10, но идват и от съседни блокове. Грижа се за тях от години. И съм в недоумение кой е този човек и защо постъпва по този начин. Разпитвам постоянно хората, които са ми съседи, дали познават човек с въздушна пушка.
 
Вярвам, че става дума за голям човек, а не за дете.
 
- Зависи… Дете би могло да вземе пушката на своя баща или дядо, например?!
- Да, така е, но все ми се струва, че в този случай говорим за зрял човек. По-странното е, че никой нищо не е видял, нито пък сме чули шум от гърмежи. Не знам как гърмят въздушните пушки, но не вярвам да са дотолкова шумни.
- Какво се случи с котката, която е пострадала най-тежко от стрелбата?
- Докторът откри сачма и в коремната й кухина. Отделно имаше в белия дроб, което се оказа фатално. Цяла седмица се мъчихме да я спасим. Тя започна да получава отоци в белия дроб, задържаше течности и накрая ми предложиха да я приспят. За съжаление не можаха да я спасят. Жалко беше, но нямаше никакъв шанс за нея.

- Обикновено, когато даден съсед не харесва животните, по-конкретно кучета или котки, го изразява достатъчно гласно и на всеослушание пред останалите. В този случай не е ли имало такова признание?
- Това е така, да, но при нас не е имало такъв случай. Миналата година имахме един съсед, който се дразнеше от гълъбите. Той считаше, че те кацат умишлено на неговите прозорци, защото виждат храната за котките и чакат и те да хапнат. Но иначе той е човек, който обича котките и кучетата. Също имаше куче. Тези дни дори го видях в квартала – беше усмихнат, поздравихме се, не е ставало и дума за този случай.

- Има хора, които нелепо и неадекватно сравняват човешкия живот с този на дадена животинка, без явно да преценяват реално стойностите. Обикновено и те са тези, които възкликват гневно – как е възможно някой да помага толкова много на бездомните животни, след като има толкова бедстващи хора. Предполагам това те натъжава?
- Да, тъжно е. И все по-тъжно става, но е въпрос преди всичко на гледна точка. Няма как да обясниш на един човек нещо, което той не може да разбере. Аз съм човек, който помага не само на животинки, но и на хора, затова нямам проблем да разбера разликата.
 
За щастие не съм сама в това
 
Имам една съседка, която ми помага в грижите за бездомните животинки. Всеки ден слиза с мен, разделяме се на две – тъй като има един основен път, който минава покрай блока и друг по-отдалечен. Когато пътувам по участия и концерти, тя сама остава да се грижи за тях. Оставям й храна, всичко.

- Случаят със стрелбата с въздушна пушка стигна ли до полицията? Защото може да се окаже, че действията са били изцяло в разрез със закона…
- Възможно е, да. Не съм сигурна, че могат да помогнат, но имам съседка от друг блок, която живее в непосредствена близост до РПУ, и ще отиде да говори с полицията. Да видим какво ще последва.

- Иначе колко домашни котки отглеждате?
- Вкъщи имам 4 котки. Преди време стана така, че спасих и едно малко кученце, което беше изхвърлено. Пищя цяла нощ и аз накрая станах и го прибрах, защото беше зима, имаше сняг и беше много студено. След това му намерих приемен дом, откъдето го изпратиха в Германия и доколкото знам към днешна дата съдбата му е много добра.

- Похвално е, че някак съчетаваш многобройните участия из страната с грижите по бездомни животни, защото и двете отнемат не само време, но и много енергия.
- Така е, но аз просто много обичам животните. Знам, че са по-слаби от нас, по-беззащитни и не виждам причина да не се грижа за тях. Тези животни разчитат на нас, на хората.

- Какви участия ти предстоят на музикална сцена? Доколкото знам в момента си на турне, обикаляш морските ни градове.
- Да, аз всяка година пътувам с един фолклорен фестивал из градовете край морето. На този фестивал идват състави от различни държави – Франция, Македония, Сърбия, Русия, изобщо е много разнообразно като националности и интересно за хората. Присъстват не само много българи, но и много чужденци. А аз винаги закривам концертите с малък рецитал с мой песни, пея също и фолклор.

- За щастие все още има глад към автентичното българско звучене…
- Има, разбира се, даже много. Сега, на 7, 8 9 август с „Трамвай №5” и останалите колеги имаме концерти във Варна и Бургас. Интерес към нашата музика определено има, както и като цяло към музиката на нашето поколение.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. ШОУ