Сега ли е моментът правителството да подаде оставка, защо гласът на младите не успя да поведе протеста и кои са мантрите сред обществото - тези въпроси коментира пред БЛИЦ политическият психолог проф. Антоанета Христова. 

България може да се заиграе опасно с Кремъл при наличието на един служебен кабинет, а обществото вече не е готово да се довери изцяло на Румен Радев като ментор на такова правителство, смята тя. 

- Всички задават един и същ въпрос - дали сега е моментът премиерът Бойко Борисов да си даде оставката, какво е вашето мнение?

- Категорично смятам, че не е редно да се стигне до оставка. Първо - обществото е разделено по отношение на доверието към евентуален служебен кабинет под влиянието на Румен Радев.

Мотивите за едно такова разделение са много, но голяма част от обществото, не вярва на Румен Радев, който би бил ментор на служебния кабинет. Основният страх е свързан с имиджа му, обвързан с чуждо влияние по посока Кремъл.

Съмненията за манипулиране на изборите, не е свързано  само от страна на протестиращите към Бойко Борисов, а и на гражданите, които ценят ориентацията ни към ЕС и НАТО, към Румен Радев като евентуален проводник на влияние. 

- Премиерът все пак излезе с редица предложения, как вие бихте ги коментирали?

- Именно това е втората причина - Бойко Борисов даде решение чрез възможността да се свика  Велико Народно Събрание и то да разгледа всички проекти за Конституция, да се намери консенсус по основни приоритети, които засягат бъдещето на страната,

т.е. в момента всички за поставени на тест доколко могат да мислят надпартийно в името на интересите на държавата, а не само „да се бият в гърдите“ и да се самоизтъкват като морални стожери. 

Дебатът е отворен, затова е въпрос на воля и желание за диалог на всички политически сили, които имат какво да кажат, а не в отказ и в стопиране на тази изключителна възможност да пренаредим поредица от отношения между властите, които изискват актуализация.

Изключителен шанс за протестиращите е сега да реализират идеите си чрез диалог и чрез целенасочено организационно поведение.
 
- Когато започнаха протестите, имаше коментари, че може би трябва да се създаде Гражданско обединение на младите хора, което да влезе в политиката със свои предложения за промяна, как гледате на това?
 
Отново изхождам изцяло от моето убеждение - колкото по-малки и неопитни партии влязат в парламента, толкова по-нестабилна е политическата конструкция.

Развитите демокрации работят точно с развиващи се, големи политически партии с ясна идеологическа ориентация.

За да се осъзнае това, е необходим катарзис на всеки един от нас в разбирането, че не може всеки един път да почваме отначало и с революции да си решаваме проблемите, трябва да заложим на развитие, което се отнася както за ГЕРБ, така и за БСП.

В този смисъл, когато сбъркат, всички партии би трябвало да паднат от власт.

Ако опозиционната партия, както това сега е у нас, БСП е слаба и не е успяла да излъчи добър лидер, добри политики, конкурентни лица, тогава самата тя отваря пространство за нови политически субекти. 

Сега се случва точно това. Опорна точка е, че хората на улицата са всякакви – леви, десни, млади, стари, интелигентни. Не, хората навън са недоволни от реализацията си и у нас, и в чужбина, с леви, силно социални очаквания, не достатъчно ефикасни в организационните си умения да постигат личен и обществен резултат.

От тази гледна точка има голям риск, независимо от това кой управлява те да не могат да реализират идеите си в спокойна демократична среда.

На подобен тип хора, водени основно от емоцията им съответства не рационализма, а лявата, революционна патетика. Който успее да им я предостави (в случая хора извън страната) ще има шанс да овладее гнева им.
 
- Появиха се много обвинения към управляващите... 

- Има много мантри в момента в България, дори млади хора говорят неща, които нямат нищо общо с действителността, нямат познания за диалектиката на демокрацията, стига се дотам да се нарича управлението "хунта".  

Постоянно се сблъсквам с драматично неверни опорни точки. 

Затова трябва да развиваме демокрацията, а не да правим социалистически революции, отваряйки възможност за влияние от страна на Кремъл.

Мира НАЙДЕНОВА, БЛИЦ