Археологът проф. Николай Овчаров направи любопитни разкрития за коронавируса у нас и находките от последните дни в страната.

Вижте интересните теми, обсъдени в интервю за "Монитор".

- Проф. Овчаров, открихте уникален мавзолей ротонда. Очаквахте през този сезон да попаднете на резиденцията, но с какво ви изненада все пак тази находка?

- Очаквахме и това беше всъщност идеята на разкопките ни това лято. Но веднага искам да уточня, че не става дума само за тази сграда ротонда, а за още няколко, които влизат в този сектор.

Трудно ни е да говорим все още, защото не сме ги разкрили цялостно. Но явно става дума за сгради, които оформят епископската резиденция, за която говорехме в началото на сезона. Тя, както са повечето раннохристиянски големи резиденции, е като ансамбъл. Не става дума само за една сграда.

Но що се отнася специално до ротондата, тя е уникална наистина. Тези кръгли сгради имат античен произход, а през V-VI век с тях се правят главно два вида помещения - едното са кръщелните, обикновено те са в такъв кръгъл план. Но в случая смятам, че едва ли става дума за тях по простата причина, че до църквата разстоянието е доста по-голямо - повече от 50 метра.

А кръщелните са близко до църквата и това е логично. По-вероятно е да са вторият тип кръгли сгради мавзолеи. Но още има какво да се работи. Но такъв тип сгради водят към няколко аналогии. Много интересно е, че от началото на IV век мавзолеят на императрица Елена - майката на Константин Велики, която е ревностна християнка, като форми и предназначение е много близък до това, което откриваме. Ще ви припомня, че нашият е с 8,5-9 м в диаметър.

Други подобни сгради има дори в София - ротондата „Св. Георги“, за която се знае, че е от IV в. Само че предназначението й още не е ясно, една от хипотезите е, че е била именно мавзолей на някой от императорите от този период. Но може би най-близък пример до нашата е една сграда в Равена, която е била столицата на готския крал Теодорих. Той умира около 520 година и е погребан в една подобна сграда. Дори днешните находки, монетите, които излизат оттам, говорят, че този ансамбъл е бил изграден и съществувал през VI век.

Това е много важно, защото както ние доказахме през предишни години, на Перперикон християнството се приема в началото на V век. Именно в Акропола преди 10 години разкрихме първата епископска резиденция, която е много по-скромна. До нея е църковната зона, която също е много по-скромна от тази, която открихме в момента.

През VI век обаче, когато Римската империя при Юстиниян Велики се разширява отново в старите си предели, известно е, че тогава епископите тънат в разкош, манастирите са богати, ние наблюдаваме това много добре и на Перперикон.

После изграждат базиликата - почти 40 метра, както и епископския комплекс на запад, който в момента проучваме. Става дума за огромен ансамбъл и няма да успеем да го проучим тази година. Това наистина ще бъде едно от най-големите постижения на раннохристиянската археология, когато приключим работа.

- Което означава, че сте изключително доволни от работата си това лято.
- Много, наистина сме изключително доволни.

- Но как протича археологическото лято в условия на пандемия все пак?
- Не ни се отрази много, тъй като работим на открито. Разбира се, спазваме отстояние, имаме дезинфектанти. Но ми прави приятно впечатление, че има бум на вътрешния туризъм.

- Има ли посетители на Перперикон?
- Много, Перперикон се радва на изключителен интерес предимно българи. За сметка на липсата на чужденци у нас, става дума за тези наши сънародници, които не успяха да отидат в Гърция на море и се насочиха към родния туризъм. В момента съм в Златоград, улиците са пълни с туристи. Това е предпочитана дестинация. Но хиляди посещават Перперикон, екскурзоводите не могат да смогнат с потока. Така че пандемията има и положителна страна и тя е, че преоткрихме България.

- Имате ли конкретни данни, особено за Перперикон?
- Нямам точни данни, август поначало е силен месец за Перперикон, но в делничен ден се посещава от по 400-500 души, а в почивни дни има двойно по-голям поток. Другото, което ми прави добро впечатление, е, че българите купуват доста литература. Явно започнахме да отделяме пари за такива неща. Годината е добра.

- Какво предстои оттук насетне до края на сезона? В момента сте в Златоград.
- Така е. Тук ще отбележим Годината на Момчил, която започна през есента на 2019 година. Бяхме предвидили много мероприятия, но за съжаление заради карантината не успяхме да проведем всички. Важното е, че се случиха поне основните. Става дума за издаването на пътуванията ми - специално за крепостите на Момчил, които днес се намират на територията на Гърция.

На базата на това са и изследванията на проф. Пламен Павлов. С него ще представим книгата „Момчил - Родопският цар“. Това е научна книга, която проследява живота на Момчил и археологията, които представят очертанията на неговата държава, която е просъществувала две години.

Това е една много слабо засегната страница от българската история. Момчил е българин, неговата войска е била българска и той успява с Иван Александър да изградят две български държави.

Ще открием утре (б.р. - събота) и паметник в цял ръст. Златоград е в основата на тези чествания, защото това е пътят, който излиза на Ксанти. А Ксанти е столицата на царството му. Действително Златоград е в центъра на владенията на Момчил, който е притежавал Родопите и част от Беломорска Тракия.

- Кога планирате да приключите разкопките на Парперикон?
- Надявам се на 10 септември. Ще имаме една седмица почивка, лятото беше тежко, с интересни неща, но това изморява. И от 21 септември започваме работа на Свищовската крепост, където предстоят изключително важни разкопки. Трябва да приключим до края на октомври със замъка на Свищов, който стана известен като крепостта на Дракула.

Община Свищов успя да осигури средства, с които да бъде изцяло социализиран този хълм и да се превърне в огромен парк в града. Крепостта, която копаем в момента, трябва да се реставрира. По този начин ще имаме един изключителен туристически обект.