Професор Рафаеле Бруно е роден през 1966 г. в град Козенца. Завършва медицина в Университета на град Павия, където в момента е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести. Завежда и научноизследователската лаборатория към университетската поликлиника „Сан Матео“. След дипломирането си проф. Бруно специализира инфекциозни болести в Италия, в САЩ и във Великобритания, като практикува в престижни медицински заведения и на трите страни. Той е един от най-известните и уважавани италиански специалисти по тежки инфекциозни заболявания като СПИН, сарс и ебола и е участвал в международни мисии на ООН и СЗО. Автор е на учебници, самостоятелни студии, има над 160 публикации в авторитетни медицински издания в САЩ и Европа.
Ето какви разкрития направи той в интервю за "Монитор".

- Проф. Бруно, от няколко дни в Италия се твърди, че втората вълна на COVID-19 ще ни залее през есента и че ще бъде много по-унищожителна от първата, която вече преживяхме. Така ли е?
- За първи път, откакто страните започнаха да разхлабват ограниченията, миналата седмица в Европа бе отчетен ръст на седмичния брой на заболелите от коронавирус. Имайки предвид постоянния спад на регистрираните данни за новозаразените и починалите, в момента като че ли няма основания за такава хипотеза.

Но вирусът SARS-CoV-2 (бел.р. - COVID-19) не е изчезнал и развитието му понастоящем е непредвидимо. А тъй като липсват и ваксина, и ефикасно лекарствено лечение, както и поради все още ниското ниво на колективен имунитет, изведнъж може да се развие бърз ръст на предаване на заразата.

Нашите хипотези за втора още по-ужасна вълна се основават на натрупания опит от предишни подобни пандемии, като например испанския грип от 1918 г., но неговият вирус е бил различен. Така че не мога да правя предвиждания.

Ако за нещастие възникне втора вълна, мисля, че няма да бъде тежка като първата, но не защото коронавирусът е станал по-добър, а защото го познаваме по-добре и знаем как да се справяме с него. Все пак искам да кажа, че рискът от една втора вълна зависи от нас и от това доколко ще съумеем да спазваме ключовите мерки за борба с вируса.

- Ако трябва да се борим и с тази вълна, какъв ще е животът ни в близко бъдеще?
- Опитът на азиатските страни, които първи се сблъскаха с разпространението на новия коронавирус, ни учи, че трябва да бъдем нащрек, докато сме принудени да съжителстваме със SARS-CoV-2.

Държави, които сякаш бяха осъществили пълен контрол върху епидемията, внезапно трябваше да се справят с малко или повече големи и опасни огнища на COVID-19, възникнали от случаи на заразени сънародници, връщащи се от чужбина – например Хонконг и Тайван.

Всичко това ни кара да осъзнаем налагащото се дълготрайно съжителство с новия коронавирус и да разберем, че пандемията е проблем за всички нас, борбата с който е на глобално равнище, а не на базата на постигнатото в дадена държава. Тъй като първата, която се е справила, ще трябва да изчака да се справят и всички останали. Ето защо ще трябва да свикнем да съжителстваме, носейки предпазни маски, миейки ръце и спазвайки социална дистанция.

- Напоследък излязоха много публикации, според които коронавирусът не е обикновен грип, който идва и си отива, без да оставя следи в човешкия организъм...
- За човек, който е успял да се излекува от коронавирус, несъмнено най-лошото вече е отминало. Но не е казано, че бързо ще се върне към предишния си живот.

Периодът на възстановяване, особено на онези, които са били подложени на интензивно лечение, е бавен и поетапен. В някои случаи пораженията са тежки, като например възникването на белодробна фиброза. Постоянни и тежки увреждания са установени в случаите, в които инфекцията се е съчетала с вече съществуващи заболявания.

- Кои са органите, които COVID-19 поразява най-много и предизвиква заболявания и нарушение на функциите?
- Основно белите дробове, бъбреците, сърцето и обонятелния апарат.

- Възрастните хора ли са най-уязвими или когато иска да връхлети, коронавирусът не си избира цели, няма предпочитания?
- Макар и да засяга хора от всички възрасти, най-сериозното въздействие на инфекцията е върху възрастните. Последиците върху тях не се свеждат толкова до много високата смъртност - почти 90% от починалите са над 70-годишна възраст.

Но пандемията наложи схващането, че именно възрастният човек с вече по-крехко здраве след болестта е с висок риск за функционални, познавателни и психо-социални проблеми. А те затрудняват неимоверно връщането му към предшестващото инфекцията състояние, правят живота му тежък, пълнят го със страхове. Това не е приятно, направо е жестоко.

- В Италия се появиха публикации, че коронавирусът съкращава с 10-12 години живота на заболелите от него. Какво е вашето мнение?
- Тези публикации са свързани с проведено в Италия изследване на колеги от Англия. То целеше да се създаде модел за изучаване на влиянието в дългосрочен план на COVID-19 и съпътстващите го заболявания върху бъдещото здравословно състояние и съответно върху загубените години живот.

Резултатите от изследването бяха публикувани от Държавния институт по здравеопазване на Шотландия. Те се основават върху направените от екипа проучвания, като са сравнени с данните по въпроса на италианския Висш институт по здравеопазване и SAIL Databank на Уелс.

Авторите на изследването отчетоха потенциалните загубени години живот от COVID-19, комбинирайки италианските данни за починалите със сведения за продължителността на живот на различни групи, разделени по възраст, пол и евентуални предшестващи заболявания в нормални условия – тоест преди епидемията.

Изводът е, че като цяло всяка настъпила вследствие на COVID-19 смърт е лишила заболелия средно от десет години живот. За съжаление.

- Но дали това твърдение е вярно за всички преболедували от COVID-19 или само за тежко заболелите от тази болест?
- Според мен тази хипотеза е вярна само за онези нещастни хора, които са били тежко заболели от COVID-19.

- В момента вие какво лечение бихте предписали на лице с положителна проба на коронавирус? Съществува ли вече достатъчно надеждно лекарство?
- Американската агенция за контрол на храните и лекарствата одобри ремдесивир за лечение на пациенти с COVID-19. Лекарството пречи на възпроизводството на вируса. Аз и моят екип от Университета в Павия участвахме в проучванията за неговата регистрация.

Все пак ремдесивир не е единственото лекарство, което може да ни помага срещу COVID-19. Такова е със сигурност дексаметазон - използва се от над 50 години и освен това е евтино. В клиничното проучване RECOVERY на английски лекари те са давали медикамента в течение на десет дни на над 2 хиляди души с COVID-19 и са сравнили резултатите с тези, получени при повече от 4 хиляди пациенти, лекувани със стандартни лекарствени средства.

Анализите показват, че след 28 дни лечение дексаметазонът е намалил смъртността с общо 17%. Най-големите подобрения били отчетени при пациентите на апаратна вентилация. Хиперимунната плазма е по-стар подход, използващ пълния набор антитела на оздравяващи или оздравели пациенти.

Той също е много интересна и с висока успеваемост възможност за лечение. За съжаление използването на плазмата е ограничено от не толкова голямата наличност на суровина. Със сигурност и хепаринът играе важна роля за лечението на заболяването.

- Виждате ли вече деня, в който ще инжектирате първата доза на ваксина срещу SARS-CoV-2?
- За съжаление, не! Но се надявам да греша. За да се избегнат недоразумения, все пак трябва се направи една кратка уговорка: ефикасната ваксина например като тази срещу полиомиелит, естествено би била панацеята, която ще доведе до окончателния край на опасността от COVID-19.

Ние страстно си пожелаваме такъв вид ваксина да бъде произведен скоро, но съм длъжен да внеса уточнението, че нейната разработка до стадий на повсеместно използване изисква, ако бъдем оптимисти и без да се натъкваме на много слабо вероятни изненади, поне 18 месеца. Следователно трябва да се отнасяме предпазливо спрямо прибързани обещания за откриване на ваксина само след няколко месеца.