Сашка Васева е емблема на българския шоубизнес и зараждането на фолка. Родена е на 12 октомври 1966 г. в Дупница. Завършила е „Музикална педагогика“ в Югозападния университет в Благоевград. Не е потомствен музикант. Майка ѝ работи като магазинер, а баща ѝ е артелчик. Тя от малка мечтае да стане актриса. Идол ѝ е Роми Шнайдер.
Кариерата ѝ започва през 1994 г. и е свързана с фестивала „Пирин фолк“. На тази сцена години наред тя е сред най-желаните, аплодирани и награждавани певици. От този фестивал през 1995 г. тръгва хитът ѝ „Не мога да те забравя, Георги“.
През пролетта на 1996 г. в зала 1 на НДК е организиран концерт-конкурс за изпълнител и хит на 1995 г. на „Звездата на Фолк панаир“ (телевизионно предаване по Канал 1). Зрителите избират за звезда на годината Сашка Васева с хита ѝ „Не мога да те забравя, Георги“.
През втората половина на 90-те Сашка Васева печели все повече почитатели. Заради откровеността и отзивчивостта си става любимка не само на народа, но и на журналистите в медиите.
Оттегля се от сцената, за да стане майка и да се грижи за двете си деца. Сега, след като преобърна представите за себе си с участието във „ВИП брадър“, Сашка е решила отново да се върне и да записва нови песни. Факт е първата – „Хитът на сезона“, в дует с нейния съквартирант от Къщата Алфредо Торес. Пред „ШОУ“ Сашка разказва за решението да се върне на сцената, защо останалите съквартиранти не са се включили в проекта й, какво е здравословното й състояние и наистина ли ослепява и т.н.

- Саше, направи ударно завръщане с новата си песен „Хитът на сезона“. Може ли да се каже, че даваш рестарт на кариерата си?
- Много деца ми станаха фенове, което ме радва. Това е поколение, което не ме познаваше. След „Биг брадър” разбраха за мен и очакваха да направя песен. „Хитът на сезона” е подарък за най-малките почитатели. Коментарите са повече от положителни, била съм „обратно в играта”.
Това е отваряне на вратата ми към сцената. Иначе аз съм си била Сaшка Васева през всичките години, но съм лежала на стара слава. Много е трудно да направиш хит. Може да инвестираш пари и пак да не стане. Но за новата песен заложих на Оцко – един от най-големите хитмейкъри в момента. Ние си паснахме душевно. Той е македонец, аз също – моят род е от Кукуш. Имахме знак, че ще се получи нещо добро като творчество. Като влязох в студиото, той искаше да ми чуе гласа. Изпях любимата си песен „Зайди, зайди”, която е емблема на творчеството на Тоше Проевски. Много български изпълнители са я пели, но слаба работа. Оцко настръхна при моето изпълнение и каза, че съм му напомнила за Тоше. Оказа се, че той му е бил мениджър! От сърце ми направи песента, все едно като да направиш на сънародник. Дадох му картбланш, не му се бърках. Направи ми модерна песен, която е по новите изисквания. Хората не искат да чуят толкова гласа ти, колкото да има шоу и модерен ритъм.  Задължително ще направим втори проект, който ще е по-мазен (смее се). Всички бяха учудени, като ме видяха модерна, бяха свикнали да съм много ретро. Сега вече не съм от ретро фолка, обратно в играта съм.

- С Алфредо Торес още във „ВИП брадър“ се уговаряхте за дует и най-накрая го осъществихте.
- Успехът на песента се дължи и на участието на Алфредо. Имах намерение да направя този проект с всички участници от „ВИП брадър”, да обединим това преживяване в едно прекрасно произведение. Единствено Алфредо се отзова с желание. Другите не пожелаха да ми помогнат да се върна на сцената. Уж ме обичат, ама ме пратиха да се оправям сама. Алфредо ми обеща още в Къщата и си удържа на думата. Той беше най-добрият човек сред всички съквартиранти.

- Има ли някой, който твърдо ти отказа да участва в новия ти проект?
- Не! Всеки започна да мрънка, да ънка... След което си казаха: „Какво ще й правим реклама на тая Сашка, която още хората не могат да я забравят”. Усетиха, че аз ще се върна на сцената и че имам изгода. Но нямаше ли и аз да им направя реклама на тях по този начин?! Както стана с Алфредо! Той не стана ли три пъти по-известен с това парче?! Когато някой ми подаде ръка, аз им го връщам двойно. Щеше да е хубаво, ако се бяха съгласили всички. Вярваща съм и знам, че всеки има свободна воля. Алфредо е поискал да ми помогне и на него Бог ще му възвърне тройно популярността, участвайки в моя проект.

- Отърси ли се от емоциите след края на риалити формата? Като теглиш чертата – повече позитиви или повече негативи натрупа покрай тази изява?
- На 100% са позитивите. Хората разбраха, че нямам нищо общо с писанията по мой адрес. Аз съм един скромен човек, без самочувствие или с болни амбиции. Единственото, което липсва в текста на песента, е, че няма фразата „Бон апети, бейбе”. Аз имам много добър апетит и всички го видяха.

- В песента чувам, че си възпяла прякора си от едно време – „Дупнишката Мадона“. Някога засягала ли си се от тези сравнения?
- Цял живот така са ме наричали. Имало е момент, в който много съм се дразнила на това прозвище. „Дупнишка” не ме притеснява, защото съм дупнишки символ. Но „Мадона”... аз не съм оная Мадона, скандалната и провокативната, с която народът ме свързва. Беше ме страх, че пък другият образ - Мадоната и младенецът, е вече богохулство. Наричайки ме така, малко се притеснявах през годините, ама вече се примирих.

- Мислиш ли, че ще можеш да се бориш с младите и нахъсани колежки, които наливат стабилни пари в проектите си?
- Както Азис каза и доказа – хубавата песен и най-евтиният клип ще я продаде. Парите не са всичко на този свят. Късметът и енергията, с която е заредена дадената песен, са по-важни от наливането на много пари. Заложих на режисьора Ники Скерлев, който го направи от сърце. Всички вложихме положителна енергия и то се получи. Азис е много голям, номер едно в шоубизнеса. Той показа, че не е нужно винаги да се залага на скъпо и скандално. Може с най-обикновено видео песента да стане топхит.


- На този етап сама ли ще се продуцираш? Мислила ли си да подпишеш с „Пайнер“ например?
- Не мисля в тази посока, но съм отворена за предложения. При всички положения бих обмислила подобна идея.

- Пяла си в доста опасни времена и чак ти се чудя как ти се връща към това. Някога животът ти бил ли е на косъм от смъртта покрай професията ти?
- Пяла съм в особено опасни времена, да. Сега вече е много спокойно и готино. Не са ми се случвали чак толкова страшни неща. Аз съм такава, че всявам респект и не са злоупотребявали никога с мен. Преди много години пях на една групировка, те си купонясваха и изведнъж започнаха да стрелят в тавана. Не са стреляли по мен! Имам инстинкт за самосъхранение…

- Беше ли финансово оправдано в онези времена? Чувал съм от твои колеги, че с чували сте изнасяли бакшишите от заведенията…?
- В онези години имаше инфлация и ние не работехме на големи хонорари. Това с чували е абсолютен мит. Тези, които ти го казват, просто се правят на интересни. Ако са изкарвали толкова много пари, нямаше сега, като им се наложи да влязат в болница, да молят някой да им плати лечението.

- В предишния разговор си говорехме за проблема ти с очите и как прогресивно ослепяваш. Намери ли някакъв лек? Може ли чрез операция поне малко да възстановят зрението ти?
- Това е големият ми проблем! Това е атрофия на зрителния нерв и не подлежи на операция. Не се лекува по никакъв начин. Имам замъглено зрение с едното око, а с другото изобщо не виждам. Смятам, че Бог ще ми помогне. Вярвам в положителната енергия на хората, които отново ме заобичаха.

- Вярваш ли в кармата и че всеки рано или късно получава това, което заслужава?
- Да, но не мисля, че съм направила толкова лошо, че да заслужавам такова наказание. Амин, дай Боже, да получа добро в знак на нещата, които съм правила.


- Покрай „ВИП брадър“ не преодоля ли фобията си от затворени пространства?
- Не! „Биг Брадър“ направиха всичко възможно да изолирам фобията и да си прекарам страхотно. Бяха писали, че ходя при зъболекар и оставям входната врата отворена заради фобията ми, вследствие на което съм простудила целия блок. Това е вярно и искам да се извиня на хората.

- От какво друго те е страх?
- Нямам друг такъв страх, който да влияе така на живота ми, че да губя пари. От години ме канят да отида да пея в Америка, но заради фобията не мога да отлетя. На „ВИП брадър“ също отказвам от години.

- Пробвала ли си някакви методи за преодоляване, лечение…?
- Може и да има, но в България никой не успя да ми помогне. Една жена, която работи в клиника в Брюксел, се занимава с подобни фобии. Не успя да ми помогне, а е много прехвалена.
 
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ, в. "ШОУ"