По-рано днес стана ясно, че са разсекретени документи за убийството на 35-ия американски президент Джон Ф. Кенеди. Преди двадесет години пък Жени Костадинова написва книга за пророчицата Ванга. Тогава тя, съвсем млада журналистка, едва ли е предполагала, че битието и стореното от тази свята жена, ще бележи за дълго и нейния живот. Две десетилетия по-късно книгите и албумите на Жени по тази тема вече са осем. Превърнали са се в едно сериозно изследване, документ, в който истината е най-голямото им достойнство. „И остави Ванга следа...”, най-новата книга на Жени Костадинова  вече е на вниманието на читателите. Какво ново ще научим от нея? 

- Г-жо Костадинова преди 20 години излезе първата ви книга за Ванга. Написали сте вече заедно с албумите -осем. Не изписахте ли всичко. Или има все още нещо неказано за нея?
- Написала съм 4 книги и 4 албума за Ванга. Всяка моя книга е с различен ракурс към необятната Ванга и дописва, допълва, обогатява образа й. Но той никога няма да бъде завършен, защото „Ванга е Космос”, както казва един от участниците в последната ми книга, покойният вече писател Никола Гигов. Чрез нея говори онзи Глас, онази невидима истина, която ни тегли към себе си и независимо дали на умствено ниво я признаваме, или отхвърляме, тя съществува - интуитивно знаем това. Личности като Ванга са обречени на незабрава, защото са дали много на хората и са оставили нетленна духовна диря.   
 
- Вие сте завършили философия. Какво общо може да има в общуването, макар и условно, на един философ с една неука жена? Какво той може да научи от нея?
- Именно философията ме научи да общувам отвъд привидностите и да търся дълбокото и скритото. Благодарна съм на съдбата, че ме приеха навремето да следвам точно тази дисциплина – а не желаната от мен „журналистика”. Ванга е особена благодат за един философ! Защото именно философите са хората, които се опитват да обяснят загадките на живота, смъртта, доброто, злото, Бог, вечността... Няма философ – античен, средновековен или модерен - западен, който да не е изследвал тези глъбини на съществуванието и да не е задавал тези онтологични въпроси. А Ванга е един път към отговорите им - явление, което те кара да мислиш, да дълбаеш, да питаш и... да не спираш никога до нещо толкова крайно като отговор завинаги. Ванга е Въпрос! Отправен от Мирозданието, от високата божествена кула на съвестта – там, където живее душата и общува с Твореца. Тя изглежда примитивна само на пръв поглед – като лексика, като емоционално присъствие. Но защо ли семпли са и Слава Севрюкова, Стойна Преподобна... Виж, ако говорим за Учителя Дънов, тогава нещата са други – защото той идва да донесе ново учение, нова философско-религиозна система и има съвсем друг предначертан път. А мисията на Ванга беше да бъде Утешител на българския народ – тя бе изпратена сред нас във време на краен атеизъм, за да държи будна вярата у хората, като доказателство, че Бог съществува. Това е моето обяснение. На този етап.



- Били сте изявен журналист, дори по времето, когато пророчицата е била жива. Разминали сте се, но ако имахте възможност да вземете интервю от нея, какво бихте я попитали най-напред?
- Когато Ванга беше жива, аз бях на 23 години. И ходих веднъж на Рупите, беше през 1994 г., исках само да я видя и да й се поклоня. Но тя вече беше болна, а и пред вратата й чакаха поне сто души. Тя приемаше избирателно. Как да отнема шанса на някой човек със свита душа, само за да видя Ванга? Стоях час-два и си тръгнах. Ако е трябвало да има между нас среща, тя щеше да се състои. Явно не е трябвало. Ако обаче можех да разговарям с нея, щях да й задавам въпроси, свързани с дълбоките тайнства и мистерии.

- Озаглавихте и последната си книга „И остави Ванга следа...” Какво е новото в нея?
- Събрала съм под това заглавие 33 разказа-следи, останали в съзнанията на хора, които са били близко до Ванга в годините, тя ги е допуснала до съкровения си свят. Никак не беше лесно да ги накарам да говорят, защото повечето са дали дума на пророчицата, че споделеното ще остане тяхна тайна. Вероятно е знаела, че няма да бъде разбрана от мнозинството затова на по-философски, космогонични и религиозни теми е отваряла дума само пред точно определени хора. Ще кажете: Ванга говори на народен език, каква космогония ще търсим у нея? Оказва се, че не я познаваме! Познаваме само онова, което е на повърхността – потоците от хора, опашките от чакащи пред вратата й и кратките срещи, в които е предсказвала най-същественото. За да може да приеме колкото може повече отчаяни души и да им даде съвет, напътствие, посока. Но тя е имала достъп до знание, което идва от доста по-високо ниво, за което не й е било позволено да говори. Понякога обаче е открехвала вратата и към него.

- Защо се захванахте с тази история? Или може би защо не спряхте след първата, втората третата книга? Кое ви накара да продължите?
- Когато през 1996 г. започнах да пиша първата си книга, ме водеше по-скоро импулсът на любопитството: исках да си отговоря на въпроса най-големият пророк на България ли е Ванга наистина или това, което се говори за нея, е плод на мълвата, хипербола някаква? Отговорът ми не дойде с първата книга, защото твърде малко информация, емпиричен материал успях да натрупам. С втората обаче, когато започнах да се срещам с повече хора и те да ми разказват за необичайните си мигове-откровения с Ванга, разбрах, че това е една осенена от Бога душа, към която трябва да подходя внимателно, отговорно и напълно честно. Имах чувството, че се докосвам до велика тайна, до мистерия, до необятен свят... който поставяше повече въпроси, отколкото даваше отговори. И до днес го твърдя – Ванга е глас от един невидим свят, който съществува редом с нашия, дух в човешко тяло, на който бе дадена способността за тотално възприятие на информацията, способността да се движи с лекота през време-пространството и да вижда миналото, настоящето и бъдещето едновременно. Дори само това да кажем за нея, стига, за да предизвика личността й респект и уважение. А за нея можем да кажем още много...



- Според неписана статистика около 1 000 000 българи, иливсеки седми, навремето, се е срещнал с Ванга. Вие с колко от тях пък се срещнахте, готвейки вашите книги.
- Ванга е отвъд статистиките. Тя е символът на 20  век за човека с най-ярка и безспорна пророческа дарба. До нея са се допитвали от царе и президенти до обикновените хора - наши и чужди. Почти няма български дом, в който Ванга под една или друга форма да не е „присъствала” – все някой родственик се е срещал навремето с нея по наболял житейски въпрос, на който не намира решение. Изумила е със своите видения и твърдения толкова много хора! Никой не си е тръгнал от среща с нея равнодушен, напротив – изумен и запомнил за цял живот необикновеното си преживяване! Аз съм имала срещи с над 100 души, които са ми разказвали или са описали своите разговори с Ванга, които съм поместила в книгите си. И ако хората с по-семпли умове са запомнили основно какво им е казала, кога се е сбъднало и как е осъществила контакт с покойните им роднини, то как ще коментираме респекта, който Ванга е породила у хора, които са сред интелектуалния елит на нацията ни? Личности като проф. Тончо Жечев, Йордан Радичков, акад. Светлин Русев, Венко Марковски, Иван Аржентински, Владимир Голев, Иван Динков, Любомир Левчев, Дончо Цончев, Нешка Робева, Иван Татарчев, Невена Коканова, проф. Димитър Шойлев, проф. Чавдар Драгойчев, проф. Георги Едрев, проф. Иван Черноземски, проф. Гугучкова... Лекарите са много, техните спомени и впечатления съм публикувала в книгата си „Дарбата на Ванга”, съдържаща хипотези на учени и лекари за феномена й. Ако почна да изреждам и чуждестранните й поклонници – Джон Чийвър (на него заръчва да каже на Жаклин Кенеди да я посети, за да й разкрие убийците на мъжа й...), Рафаел Алберти, Леонид Леонов, Вячеслав Тихонов, Булат Окуджава, Сергей Михалков... списъкът ще е много дълъг. Още повече ще нарасне, ако включим и политици. При толкова много умове, които остават безсловни пред феномена Ванга, остава и ние да замълчим.

- Кой ви разказа най-удивителната история? Има ли някой, който отказа да говори на тази тема.
- Има отказали – Венцислав Медарски, Благовест Сендов, проф. Михаил Неделчев. Но те не искаха да говорят, заради прекалено личната посока на разговорите им с Ванга и това е тяхно право. В една от книгите си - „Пророчествата на Ванга”, обзорната от 700 страници, има мнения и на скептици - хора, разочаровани от пророчицата. Те са трима-четирима. Сред тях си спомням, че е писателят Димитър Бочев. В името на обективността, която търся в книгите си, включих и тях. Удивителни истории има много. Историята на актьора Николай Николаев е една от тях: той разказва как Ванга спасява сина му, болен от левкемия, отписан от лекарите, с необикновена рецепта. Нарежда на хора от Петрич да съберат два чувала костенурки и да намерят 2 кг маково семе и кара родителите всеки ден да колят по една костенурка, да сместват кръвта й с две супени лъжици мляно маково семе и да дават на детето. След два месеца то е напълно излекувано за шок на лекарите. А днес е успял художник във Франция. На певицата Стефка Съботинова Ванга предсказва четирите й брака с големи подробности и късната й слава, в края на живота. Аня Пенчева има също интересна история, описана е в книгата ми – с нейно тежко заболяване, както и с една моментна загуба на зрението... Но лично на мен тези истории, в които Ванга „е познала”, помогнала с рецепта или пратила хората при точния специалист, не ми е толкова интригуваща. По-интересни са ми разговорите с Ванга по космогонични теми – за Бог, за душите, за прераждането, за смъртта, за извънземните цивилизации, за устройството на Вселената и т.н.



- Когато някой, който 20 години изучава, пише, преследва легендите за един човек, обсебен е от него, може би започва и да го сънува. На вас случвало ли ви се е? И ако е така, какво си говорихте?
- Първо, не преследвам легенди. Ако за мен Ванга беше плод на суеверие и съмнителен мит, нямаше да си посветя живота, времето - дните и нощите – вече 20 години, за да „гоня вятъра”. Това категорично! Имам особен вроден усет за истинското и животът ме води към него неизменно. Обичам да казвам на близки и приятели: „Виж си живота – той е огледало на това, което си. Ако в нещо не ти върви, значи грешиш, водиш се не по правия път, опомни се!” Това в пълна сила важи и за мен - най-вече за мен! Да се вглеждам в нещата и да откроявам истинското от фалшивото. Правилните постъпки от грешните... Ако аз преследвах една измислица, една легенда цял живот, животът ми и той щеше да бъде нещо такова – привидно, половинчато, фалшиво. Но, слава Богу, друг ми е животът и съм благодарна за тази моя силно критична вътрешна нагласа към себе си и към света. Колкото до сънищата, имала съм два особени, но това е лично нещо.



- Пишете поезия. Какво толкова лошо ви се случи, че да почнете да правите точно това.
- Поезията е себевглеждане. Тя е феномен на мисълта и чувството: спохожда те в някакъв миг осенение, идва нещо от някъде, което започва да звучи в ума ти по друг начин и спонтанно разбираш, че трябва да го запишеш – защото не е банална мисъл. Тази стихия е една голяма красота! Плаща се данък и на нея – изразходва се понякога огромна енергия, докато се излее стихът, но след това се чувстваш като новороден. Благодарна съм на орисниците си, че и с този дар са ме благословили, макар че не се считам за поет от първите редици на поезията ни. Там има други „феномени”.   

Интервю на Исак ГОЗЕС, в. "ШОУ"