Сензация в "ШОУ"! Петя Буюклиева: Вера Кочовска и Ванга ми предрекоха...

- Петя, какво е да гледаш отстрани проекция на своя собствен образ? Михаела Маринова се опита не само да пее, но и да се държи като теб на сцената на „Като две капки вода”, спечелвайки и първата си победа в надпреварата.
- Чувствах се прекрасно! Не ми беше трудно да се гледам отстрани, дори ми беше забавно. Всъщност това бе третото превъплъщение на песента „Жена на всички времена” на сцената на „Като две капки вода” – първото направи Иво Танев, второто – Стефания Колева, а сега и Михаела Маринова. Михаела дори ми сподели, че й е било страшно трудно да изработи тази песен, много ме е гледала, следяла, за да направи характерните ми движения. Дълго си е разпявала, защото това е песен с голям диапазон и техника. Кулминацията на вечерта настъпи, когато песента спечели първа награда,

Рачков и Зуека
ме качиха на
сцената и съвсем
спонтанно - 

и аз, и Михаела – направихме дует. След това тя ме попита как, без абсолютно никакво разпяване, успях да направя финала на песента, взимайки емблематичния си бемол на втора октава – черешката на тортата. И публиката стана на крака! За мен бе огромна чест изказването на членовете на журито – получих комплименти и от Йорданка Христова, и от Фънки, и от Виктор Калев. И аз искам да им благодаря за това. А специално тази песен „Жена на всички времена” се пее вече втори век – записвана е през декември 1985 г. за „Златният Орфей” през ’86-та. Няма конкурс или фестивал, на който тя да не се пее. Виктор Калев каза след изпълнението: „Да, много е пята тази песен, но Петя има винаги един специалитет – си бемол на втора октава, който много трудно и много рядко чуваме”.


На сцената на „Като две капки вода” в импровизиран дует с Михаела Маринова

- Каква е всъщност историята на „Жена на всички времена”, не е ставало никога въпрос за това?
- Димитър Бояджиев и Волен Николаев написаха тази песен специално за „Златният Орфей”. Малцина знаят, че в студиото в Берлин на Димитър Бояджиев тя е записана и на немски език, а текстът написа Димитър Пасков. Беше включена в немска ретрокласация и влезе в 10-ката от над 100 състезаващи се песни, което е невероятен успех. Излизала е и на плочи в Русия, популярна е в няколко държави. Енергията, която носи, я прави песен, която няма възраст.

- Тази „фатална жена”, за която става дума в песента, твоята собствена баба ли е?
- (Усмихва се.) Не, може би е бабата на Волен Николаев, Бог да го прости – защото той казваше, че тя е била супермодерна и енергична жена. И понеже тази песен се пее от малки и големи непрекъснато, защо да не я направим химн на екстравагантните дами от втора и трета възраст (смее се).

- С времето гласът ти не само че не е отслабнал, но и сякаш става все по-силен и колоритен?! А обикновено става обратното…
- Радвам се много, че с години гласът ми се развива, а височините не падат – както обикновено се случва. Преди време Вера Кочовска ми каза нещо, което се сбъдва! Тя спомена: „С годините гласът ти ще става все по-мощен”, а аз не можех да повярвам, защото е известно, че високите гласове губят своите октави. Аз съм прекалено щастлива, че и до ден-днешен изпълнявам песните си в оригинал, както по времето, когато съм ги записвала. Вера каза още:

“Твоята карма е
 да пееш, гласът
 ти ще става все
 по-силен

и ще се обогатява”. Забелязвам, че при мен диапазонът се увеличава не само във високите тонове, но и в низините.


Петя в дует със сина си

- В предварителния ни разговор ми спомена, че вече пееш и песен, писана и композирана изцяло от твоя син Тони...
- Това е огромната ми гордост и радост! Нещо, което не съм споделяла на никого до този момент. Позволявам си го за първи път, защото ти си добра енергия. Тони, който е и изпълнител, и текстописец, и композитор на песните си, написа прекрасна песен за мен. Казва се „Зло за добро” и даже вече я записахме. Получи се добре. Сбъдва се мечтата ми да пея песните на моя син – те също са с прекрасна енергия и се надявам да се харесат на публиката. Скоро ще я представя.

- Думите, които си чула от Вера Кочовска, не се ли припокриват по смисъл с тези, които ти казва и Ванга при срещата ви?
- Да, абсолютно. Тогава, когато чух тези думи обаче, сякаш не им обърнах чак толкова сериозно внимание, но все пак ми останаха в главата. Има хора, които виждат напред във времето и пространството, и както Вера казваше – 

“ние сме в един
компютър и
всичко се знае”

Всичко, което са ми предсказали, е ставало до момента – значи си вървя по пътя.

- Михаела Маринова се появи с твоята най-култова и емблематична прическа на сцената на „Капките”, с каквато не сме те виждали от много време.
- Да, и знаеш ли – докато я гледах, се замислих дали да не върна отново тази своя емблематична прическа. Различната визия и глас винаги са били моя запазена марка. Винаги съм се старала да бъда разпознаваема – където и да ме сложат, няма как да не ме забележиш – на сцената, в публиката или в парка. За мен това е удоволствие – аз съм себе си, когато съм ексцентрична и различна. Замислям се дали да не си върна тази култова прическа отново, но да попитам и феновете си (усмихва се). На въпрос защо не включва повече песни на наши певци, Маги Халваджиян каза в едно тв студио, че в „Капките” включва само култови певци с оригинални и разпознаваеми песни. „Вкарвам само култови певци в това шоу”, това му бяха думите, които аз считам като своеобразен комплимент за себе си. Маги е не само голям ценител и познавач, но и продуцент, който си разбира от работата.

- Малцина знаят, че ти някога си отказала да станеш оперна певица. Защо?
- Да, наистина малцина го знаят. Учехме още с Жоро Христов и Нели Рангелова в консерваторията. Обичахме да стоим на двора, да си говорим. Беше един хубав слънчев пролетен ден, прозорците на консерваторията бяха отворени, а проф. Бръмбарова разпяваше една своя ученичка, която се мъчеше да вземе ре на трета октава, но все не успяваше. И както си седяхме, Жоро казва:

“Абе, Петя,
я вземи да го
цепнеш тоя тон

да покажеш на тези, класиците, как се пее!”, при което аз, като отворих уста и запях, и моментално на прозореца се показа проф. Бръмбарова с въпроса: „Кой изпя този тон?”, след което ме извика да се кача при нея, започна да ме разпява, стигнахме уникални височини, а остана удивена, че чува всички тези тонове, без каквато и да е постановка. „Искам ви в своя клас догодина”, ми заяви. А на мен малко след това ми тръгнаха големите турнета и концерти в Русия, стана много бързо, и реших, че

не искам цял
живот да пея
три-четири арии
като оперна
певица

Ще ми е скучно, но може и това да е била една от грешките ми, защото големите гласове много се ценят по света, например в Италия, в Миланската скала, където знаят, че ако Бог не ти е дал тези възможности, няма как да ги добиеш. Но пък не съжалявам, защото в поп музиката съм оставила следа и правя неща, които малцина могат. Казвали са ми например, че съм се родила 100 години по-рано, защото песните ми, когато и да се пеят, винаги ще бъдат актуални.


Дипломирането на Тони е една от големите радости в живота на певицата и съпруга й

- Днес си особено горда със сина си, който се развива много уверено в музиката – кръвта вода не става. Та ти не си спирала да пееш, дори когато си била бременна в девети месец с него?!
- (Смее се.) О, да. Никога не съм спирала да пея. Нямах нито един миг на неразположение. Бях във форма по всяко време. В шестия месец пък пях с Биг бенда на БНР песен на Дженифър Холидей, която има невероятен диапазон. Всъщност като бременна записах някои от най-емблематичните си песни, една от които късметлийската песен за футболните ни национали за Световното през ’94-та. Просто

благодаря на Бог,
че ми даде лека
бременност

и винаги съм била в бойна форма. А днес синът ми Тони вече е почти готов и с песните от втория си албум – наравно с ученето на магистратура в ЕTH в Цюрих и вземането на сложни изпити в момента. Толкова е продуктивен, че чак завиждам на музата му. И нещо много интересно – той не прави тази музика, за да се налага или да досажда на музикалния пазар, тя просто се ражда. Тони изпитва нужда да записва своите музикални дечица, да ги има и да им се радва. Разтоварва се с музиката, не я прави самоцелно. Затова и сега съм особено щастлива, че си имам композитор вкъщи и пея песните му.

- Имала ли си някога проблеми със загуба на гласа?
- Не, не съм имала здравословни проблеми в тази посока. Един път в Хавана гласът ми изчезна за кратко от голямо вълнение. Беше през 1987 г., бях спечелила точно четири награди от фестивала „Гала”. В една от трите конкурсни вечери, още по средата на песента, публиката се изправи на крака и започна да ме аплодира бурно и екзалтирано дълго и продължително. Идваха да ме прегръщат с цветя. Аплодисментите не стихваха и тогава диригентът започна отново песента, аз дадох всичко от себе си и после, когато излязох зад кулисите,

от прекомерното
вълнение гласът
ми беше изчезнал

Уникално вълнение! Човек си заслужава да живее и да е на сцената дори и само заради един такъв миг в живота си. В Америка имах същата ситуация – на световния шампионат по изкуствата. Тогава залата също бе на крака, а аз не очаквах такава мощна реакция. На крак ме аплодираше и цялото жури от първия ред. Затова и ми дадоха Гран при за уникален глас. За мен е важно да правя такива неща, които да остават във времето и в пространството. Можеш да запишеш 100 албума, но да няма нещо, с което хората да те запомнят, но можеш да направиш и 5 песни, които обаче да останат, да преминат през времето.

- Нещо като песните на емблематичното трио „Бо Бо Бо” /Борислав Грънчаров, Борис Гуджунов и Боян Иванов/, което вече твори от небесната сцена?!
- Да, точно като тях, милите, Бог да ги прости. Те го направиха – тях ги помнят със стойностните песни, останали във времето и пространството. Това си мисля, че правя и аз, неслучайно съм на тази сцена вече 35 години.

- Въпреки това не само в тях, но и в други твои колеги съм улавяла при разговорите си тъга, разочарование, огорчение – от това, което представлява днес реалността, отношението към музиката, нагласите… Ти сякаш страниш от подобен тип равносметки.
- Така е, но е трудно да уловиш нещо подобно при мен, твърде позитивен човек съм. И си мисля, че равновесието в света все някога идва. Въпросът е да не се отчайваш, да работиш, да се бориш, не трябва да се оставяш. В последните си години те боледуваха и вероятно това е повлияло за състоянието им. Важното е да не допускаш друга енергия освен положителната в себе си. Взимам пример и от моя татко, който е вече на 82 години, но винаги е бил с добра енергия.

- Кой е най-ценният съвет, който имаш от баща си?
- Целият му живот е един съвет към мен. Той е бил човекът до мен още от съвсем малко дете. Човекът, с когото съм писала първите си стихове – бях в първи клас и едва бях научила азбуката. Те бяха публикувани във вестник „Септемврийче”, после и в списание „Пламъче” съм печелила и конкурси с тях.

Татко е бил
винаги над мен,
моята духовност

От 4-го­дишна свиря и на цигулка. Хубавото е, че родителите ми не са ме оставили, обърнали са навреме внимание на моите качества и от малка са ме развивали правилно. Родена съм в малко градче – Асеновград, и ако мама и татко не бяха такива духовни будители за мен, как щеше да се събуди талантът в мен, как щеше да се развие?! Винаги са ми давали криле, казвали са ми – можеш, опитай, направи това. И постепенно аз започнах да вярвам в себе си, все повече и повече. Няма нищо случайно. Желанието ми да бъда на сцена го имам още от съвсем малка. А днес не мога да си обясня защо, въпреки желанието на толкова много млади хора да чуват нова българска музика, по радиата тя едва ли не е дефицит. 
Аз не съм спряла да правя нова продукция през годините, колко мои колеги правят същото – но какво от това. Политика на радиата. Но мисля, че с колегите музиканти трябва да се обединим, да поискаме един нов закон, за да се пуска процентно повече българска музика, защото ние не сме англоезична страна. Където и да отида по света, виждам как хората си пускат приоритетно първо техните изпълнители, след това чуждите. Само у нас е обратното.

- Започнахме с „Капките”, нека и завършим с тях – повече би ти паснало да си в ролята на този, който се превъплъщава в различни образи, или на онзи, който оценява от другата страна изпълненията?
- Ще ти споделя още нещо, което не се знае – преди една година получих предложение и бяхме стигнали почти до договор – да участвам в „Като две капки вода”, но се случи така, че трябваше да замина в Германия за концерти, които нямаше как да отменя. Когато се върнах, приех да участвам в „Звездни стажанти”, защото съвпадна като време с ангажиментите ми. С „Капките” просто се разминахме, иначе имах желанието.

Интервю на Анелия ПОПОВА