Васил Тончев, изпълнителен директор на Социологическа агенция „Сова Харис“, в специално интервю за SafeNews анализира политическата ситуация и как партиите тръгват към избори.

Според него ако президентът Румен Радев излезе от президентската институция и се яви на партийния терен, ситуацията коренно ще се промени.

- Г-н Тончев, след като ПП-ДБ вече обявиха, че ще върнат неизпълнен втория мандат, остават ли шансове за третия?

- Не. Мисля, че няма такива шансове. То даже и вероятните му получатели – „Възраждане“ или БСП виждате, правят декларации, че едва ли ще имат възможност да направят мнозинство. Вероятно ще има някакви разговори за уточняване на някакви позиции, но ще се стигне до това: и третият мандат да бъде върнат.

- Съществуват ли все още сценарии, по които партиите да избегнат явяването на предсрочните избори?

- Не. Не би могло да се конструира такова мнозинство, което да е устойчиво и да може да води страната в тази тежка кризисна ситуация. Това е очевидно за всички. Неприятното и лошото е друго, че и на следващите избори не се очертава нова алтернатива.

По принцип знаем, че изборите правят властта много по-адекватна на желанието на избирателите. Те са съществена част от демократичната система. И са отрезвителни, и заздравяващи политическата система. Но ситуацията у нас е такава, че изборите не водят до това.

На тази база е ниската избирателна активност на хората, защото няма надежда за промяна. Така беше с последните избори, така ще бъде и с тези, които се очертават сега наесен.

- А ще донесат ли нещо ново поредните избори? Все пак дотогава има време? 

- Ново може да е само едно. Президентът Радев да излезе от президентската институция и да се яви на партийния терен. Това ще промени коренно ситуацията. Очевидно е, че той ще спечели тези избори. Ще се конструира нова управляваща партия или коалиция.

Ясно ще се обозначи и опозицията. Така може да се получи устойчив вариант за относително по-дълго време. Това са различни линии на развитие на политиката. Излизането на президента ще се отрази и очакванията на българските избиратели.

- Ако политическата картина се запази, каква би била активността за вота? Какво ще се случи след него? Пак ли повторение на това, което виждаме, ще ни сполети?

- Да. Повторение на всичко това, което ни се случи. Дори с тенденция да се стигне до още по-голямо оттегляне на хората от политическия живот и от участие в изборите.

Не се вижда перспектива. Не се вижда надежда за някаква промяна на някой от сегашните субекти, който да предложи платформа, която да даде сигурност, надежда и развитие на страната поне в краткосрочна перспектива.

- Как тръгват партиите към тези избори? 

Можем да ги разгледаме. ГЕРБ спечелиха изборите, и то убедително, и не направиха мнозинство. Какво да очакват на следващите избори?! Естествено, че ще има разочарование от тях и че техният резултат ще върви надолу.

За „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ виждаме, че са коалиция, изкуствено съшита на базата на анти ГЕРБ платформа, която в този момент вече и не работи толкова. Защото виждаме, че те имат различно отношение помежду си и отношение към ГЕРБ.

„Демократична България“ е склонна да преговаря и да работи с ГЕРБ, докато от „Продължаваме промяната“ се държат в конфронтация. И при тях разломът е доста сериозен. Нишата на „Възраждане“ виждаме, че и тя се пропуква.

Ясна е ориентацията на България към евроатлантическите структури, ценности и към това, кой да бъде партньор на България в бъдеще. Така че не би могла „Възраждане“ като партия да се разраства. Още повече, че виждаме други варианти в тяхната ниша.

Видяхме, как там възникна „Величие“. Вероятно там ще има и други такива опити, и други такива проекти.

В БСП след Нинова виждаме, че има консолидация, но тя не е достатъчна. Вероятно ще има и някакъв електорален растеж. Но в никакъв случай не може да се очаква бързо и мащабно завръщане и увеличаване на присъствието на БСП на политическата сцена.

„Има такъв народ“ се държат на повърхността като парламентарно представена партия. Ако се появи президентът на партийния терен, ще им бъде трудно да се задържат. Предполагам, че голяма част от техните привърженици ще са по-склонни да се прелеят към президентския проект.

„Величие“ се разцепиха още преди да ги опознаем и да разберем, що за явление са, кого представляват и как го представляват. От останалите партии някои се присъединиха към БСП. ВМРО вероятно ще възстанови част от позициите си, които е имало в миналото. Няма нищо друго особено за отбелязване и което да може да промени политическата картина радикално, че да се тръгне в друга посока.

-Ако така продължава политическият живот в страната, каква ще е съдбата на политическата система? Това вечно не може да върви.

- И в други страни се е случвало. И са изпадали в такава парламентарна криза. Това, което може да се случи, е да излезе нов субект, който да вдъхне надежда, да даде линия, която да отговаря на очакванията на мнозинството от избирателите и който да тласне страната в тази посока.

Това е единият вариант, който е в рамките на съществуващата конституционно установена система в България. И той ще възникне.

Ако президентът тръгне с политически проект, това е неговият ход. Ако той иска да изчака да му свърши мандата и тогава да излезе, ще сбърка много и ще изгуби много голяма част от потенциала, който има, ако го направи сега.

Но ако не е той, ще го направи друг. Това е пътят, това е изцелението. Така възникнаха много субекти в Европа. Знаем, какво направи Макрон. Знаем, какво направи сега Мелони.

Другото е да се тръгне по пътя да се реформира и променя самата ни политическа система, което е много опасно и би могло да доведе до излизане от кризата чрез променяне на формата на държавното управление.

- Напоследък виждаме, как периодично има натиск към служебния премиер Главчев да подаде оставка. Ако се стигне до такава оставка, какви са вариантите за служебно правителство. Дори стои въпросителна за решението на Конституционния съд по това правителство. Там пък каква пробойна ще се отвори?

-  Оставката на Главчев не е сериозно искане. Не се знае, дали му остава месец, два или седмици. Излишно е да се говори. Но да, решението на Конституционния съд е много важно.

То всъщност ще доведе до промени в изпълнителната власт най-вече, да разберем дали по стария начин президентът ще излъчва служебно правителство, дали ще го прави по новия начин с новите поправки, които се оказаха не особено удачни. Това води обаче до промяна на целия дневен ред и до това, как да се стигне до следващите парламентарни избори.