Шилер пише текста на Химна на Европа по поръчка на ложа Трите меча в Дрезден, Бетовен е знаел, казва великият приор на темплиерите в България Румен Ралчев в интервю за "Стандарт". Какви още мистерии разкри той, вижте:
- Г-н Ралчев, днес Орденът на тамплиерите в България провежда своята Седма научна конференция. Какви са акцентите в нея?
- Темата е религиозните гонения на християните от античността до наши дни. Даваме възможност на много наши симпатизанти и хабилитирани членове на ордена да присъстват и да чуят лекците, които ще изнесат светила на науката. Акад. Кольо Ранчев от Обществената академия за наука, образование и култура ще открие форума с темата за психологическите баланси между християнството и исляма. Акад. Динко Динков от УНСС ще говори за съвременната геополитика в контекста на християнството и другите религии. Проф. Димитър Иванов от УниБИТ ще изнесе лекция "Ислямът и националната сигурност на България", директорът на НИМ проф. Божидар Димитров ще говори за религиозните гонения през Средновековието. Лектори ще бъдат още Иво Топалилов от Шуменския университет, Димитър Атанасов от Института по етнология и фолклористика към БАН и др. Показателно е, че конференцията ще бъде закрита от д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания. Той ще говори за днешното състояние на християните в Близкия изток.

- Защо избрахте точно тези теми за форума?
- Всяка година националните научни конференции имат определена тема. Тази година тематиката за християнството и християнските гонения е изключително актуална от гледна точка на действителните гонения и убийства на стотици християни в Близкия изток. Терористичните атаки, които завладяха Европа, включително последната - завчера на Шан-з-Елизе във Франция, показват, че войната на религиозна основа навлиза с бързи крачки на европейския континент. Приоритет на тамплиерите е икуменизма, прехвърлянето на мостове към други вероизповедания с цел намаляване на етническо напрежение, ако съществува такова. Затова сред лекторите на научната конференция има и мюсюлмани, и християни. Ние разглеждаме от всички страни този въпрос. Седмата ни научна конференция е подготовка за наша инициатива през май. Тогава ще проведем среща на множество християни и мюсюлмани - духовни лица, в София. Те ще търсят съвместно пътища към мира и мирното съжителстване на християни и мюсюлмани.

- На база историческите факти, които ще бъдат изложени и обсъдени на форума, какви изводи за отношения днес между християни и мюсюлмани в Европа трябва да си направим и каква политика трябва да се води в България?
- В България има доста устойчив етнически модел, който въпреки "голямото желание" на някои политици да го разрушат, все още е устойчив. Именно затвърждаването му и избягването на клопките, които биха могли да бъдат поставени от непредпазливи или злонамерени политици, част от които говорят не с техни думи, а написани извън България, са в основата на това да създадем условия за хармонизиране на обществото. Същевременно да работим за сигурността на България, както вътрешната, така и международна. Ние сме неправителствена организация, не се занимаваме с политика, но смятаме, че със специфичните средства на една неправителствена организация ще дадем принос в развитието на обществото и неговия път към хармонията му.

- Президентът Румен Радев призова 44-тото Народно събрание да се произнесе дали "ще бъдем държава, която ще се грижи за своите вероизповедания, независимо от религията, или ще бъдем държава, която допуска финансирането им да се извършва отвън". Вашият коментар?
- Не е тайна, че законът за вероизповеданията отдавна се нуждае от промени, даже от пренаписване. Не е тайна, че там са заложени много капани, в които, за съжаление, попадаме. По една случайност една силно радикализирана и инспирирана отвън политическа сила не влезе в българския парламент. Срещу тези неща ние се борим - със словото, а не с меча, със знанието, а не с лъжите, с разясняването на основните постулати от дълговечната история на България за съвместно съществуване между различните вероизповедания. 

- След една седмица е второто издание на Международния фестивал на великденската хорова песен, организиран от Ордена на тамплиерите в България. Как ще протече той?
- За втори път събираме привържениците на хоровата песен в България чрез фестивал. Миналата година имахме два чуждестранни участника, тази година са три - от Румъния, Полша и Словения. За нас е въпрос на чест да поддържаме този тип изкуство. Защото една част от хоровете са детски. А приоритет на Ордена на тамплиерите е да работи с подрастващото поколение и възпитаването му в християнски ценности. От друга страна искаме позабравените великденски песни да присъстват и да радват почитателите на хоровото пеене. От трета - това е обща политика на световния Орден на рицарите тамплиери. Такъв опит има в САЩ, Португалия... Не копираме, а работим по моделите, по които са били обучавани тамплиерите в Средновековието. Те не са били обучавани само да въртят мечове, те са били обучавани в тактика. Изучавали са различни науки. И, колкото и парадоксално да звучи, те са имали часове по пеене и рецитиране. Защото в този вид дейност участват определени центрове на мозъка. А хармоничното развитие на личността е било издигнато в култ при тамплиерите. То е в основата за създаването на такава ерудирана и боеспособна армия каквато са били. Формирането на хармонични личности не е хрумване на ХХ век. Корени се много назад във времето. Ние просто се опитваме да го продължим днес и да се борим за обединение на хората около ценности.

- Къде ще се проведе фестивалът?

- В аулата на Софийския университет на 30 април. Голяма е заслугата за организирането му на проф. Теодора Павлович и на изпълнителния директор на Би Ти Ви радио груп Васил Димитров. Фестивалът ще бъде един изключителен целодневен празник. Догодина едва ли програмата ще се събере в един ден, желаещите за участие са много. А и много примамлива за тях е пластиката, която даваме на всички участници. Създадена е специално за фестивала от нашия брат тамплиер скулпторът Спас Киричев от Пазарджик. Колкото и странно да ви прозвучи, ние правим строго определени и номерирани бройки за фестивала. И дори аз нямам такава пластика за спомен.

- Догодина, когато България е председател на Съвета на ЕС, ще чуваме често една хорова песен - химна на Европа "Ода на радостта". Вярно ли е, че одата има масонска история?
- Отчасти - да. Авторът на текста Фридрих Шилер е масон. Написал е текста по поръчка на ложата Трите меча в Дрезден. Самият Шилер е членувал в Ложа "Рудолфшат" в Берлин. За съжаление братята масони германци не могат да намерят документални доказателства за това. Но е факт, че текстът е написан специално по тяхна поръчка. Одата е била изпълнявана с различни мелодии по различни поводи като основният е бил т. нар. "Тафел ложа" (Празнична ложа). При нея има специфично П-образно подреждане на масите, зад които стоят братя масони. В залата не се допускат външни лица. Ролята на сервитьори и същевременно участници в тържеството изпълняват чираците. Наздравиците, които се вдигат от заслужилите членове, са под формата на поучения и философски размисли по определени теми. 
Одата на радостта е била използвана и в ритуала на Овдовялата ложа. Когато майсторът на стола е починал или пък се оттегля, на негово място се избира нов ръководител. При влизането му в длъжност се изпълнява одата на радостта. 

- Бетовен бил ли е масон?
- Говори се, но няма доказателства. Но той е бил запознат къде се използва този текст. Той сам избира този текст. Той е изключително специфичен, ясно и категорично звучи линията: ние сме братя, ние сме световна верига, ние сме хората, които работят в храма... Всичко това са символи на масонството. Няколко години след смъртта на Шилер, когато е публикувано цялото му творчество, излиза и промяна на текста на одата. Твърди се, че поправката е негова. Но въпреки нея основният замисъл остава в текста - братската верига, храмът, свободата... И Великият Архитект, който бди над нас от звездното небе. На практика Одата на радостта е масонски химн. Това, което наблюдавахме като церемония при старта на 44-то НС, беше много близко до ритуала на овдовялата ложа. Избра се председател. Говореше се за Захарий Стоянов, който е документално доказан масон. Звучеше Одата на радостта. Наистина - много близо до масонския ритуал по избиране на майстор на стол.

- Разкрихте, че в предишното Народно събрание е имало 90 масони. Колко са сега?
- Достатъчно. Макар и да са по-малко като брой. Дано да бъдат достатъчно разумни и, както са се заклели с думата си на честни хора, да бъдат честни към своите избиратели, към клетвата си и да работят в името на България.
Нашият Велик Майстор проф. Пламен Матеев заяви, че ще дари на всяка група в Народното събрание книгата, която издадохме с проф. Недю Недев - Летопис на масонството в България. За да се запознаят с техните предшественици, които са били масони. И да видят плюсовете от това да си масон, да имаш връзка с Европа и света, да бъдеш информиран. За да се престане с това изкривяване на общественото мнение, че масонството е зависимост. Не, масонството е благословия. То е сдружение на честни свободни хора, обединени от три основни думи - братство, свобода, равенство. Това са масонски постулати. Те са приети от много партии и правителства, което не ги прави масонски партии и правителства. Защото това са общочовешки критерии за равноправие за справедливост. И изпълнението на тези три постулата, от което и да е правителство или парламент, ще прави чест, защото тези постулати са в основата на вековната жажда на хората за истина, справедливост и равноправие.