Прокурор Христо Колев е завършил Юридическия факултет при Бургаски свободен университет, специалност „Право“ .

От  октомври 2017 г. до момента заема длъжността прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас и е говорител на Окръжна прокуратура-Бургас. Член на Асоциацията на прокурорите в България от 2015 г., а в момента и член на Управителния съвет на организацията.

БЛИЦ потърси Христо Колев (на снимката) по най-актуалните теми в правораздавателната система. Ето как прокурор Колев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.

- Прокурор Колев, да се говори за съдебна реформа стана модерно и фокусът пак е върху прокуратурата. Има ли изобщо нужда от реформа и каква?

- Прокуратурата е най-реформираният орган в съдебната система, опитите за нейното овладяване не са спирали още от времето, когато главен прокурор бе г-н Иван Татарчев. През годините ясно се вижда, че под съдебна реформа определени политически и олигархични кръгове разбират ограничаване на правомощията и смяна на главния прокурор, независимо кой е бил той. Всеки от тях по някакъв начин е бил неудобен за властта. ,Говоренето за съдебна реформа и фокусирането й само върху една от институциите в съдебната власт, а именно прокуратурата, е погрешно. 

Нужна е реформа в цялата система от правозащитни органи. Трябва ни повече бързина при провеждане на разследването. Затова приоритет следва да бъде промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, като наказателният процес трябва да се освободи от тромавост, а прокурорите да бъдат разтоварени от нетипични за наказателното преследване задачи и функции. Няма да посочвам големия брой предложения за изменение в различни текстове на НК, които и сега са изложени от страна на прокуратурата, но лично смятам, че е нужен изцяло нов НК, тъй като сегашният е от 1968 г.  Обществените отношения в момента са коренно променени и ние не можем адекватно да отговорим на обществените очаквания.

- Вие сте член на ръководството на Асоциацията на прокурорите в България, която отбелязва своята 25-а годишнина. Как се отрази дейността на съсловната организация на работата на магистратите, а и на диалога с гражданите за това време? Успяхте ли сами да реформирате системата отвътре?

- Дейността ни е насочена основно към обединяването на магистратите от прокуратурата от цялата страна и защита на професионалните им интереси, като винаги сме се стремели да бъдем полезни освен на колегите си и на обществото. АПБ организира годишни академии, които подпомагат обучението и квалификацията на прокурорите. Поради пандемията през последните 2 г. по обективни причини преминахме на онлайн обучения и конференции. За да компенсираме през настоящата 2022 г. за радост успяхме да организираме две академии. 

Учредили сме и годишна награда „Прокурор на годината“, като всеки колега може да бъде номиниран за нея, дори да не е член на организацията. Една от инициативите на АПБ, която не само ни обединява като магистрати, но и като хора, е „Засади дърво“. До момента сме провели общо 7 залесявания на различни места в цяла България, в които са взели участие членовете на АПБ и техните семейства. До момента сме засадили около 11 0000 дървета.

Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България (КСБ) направиха и дарение на  9 апарата за извличане на кръвна плазма за лечение на тежки случаи на инфектирани с коронавирус и необходимите консумативи за тяхното функциониране.

Средствата бяха събрани от дарения на прокурори, следователи и съдебни служители. Инициативата ни за паметник на американския президент Удроу Уилсън, който помогна за запазването на българския суверенитет след края на Първата световна война, бе подкрепена на практика от цялото гражданско общество. 

Асоциацията нееднократно е изразявала и становища до КС, до ВСС, до Министерство на правосъдието, както и такива във връзка с медийни публикации. Една от последните ни инициативи, отново заедно с КСБ, е насочена към децата, които са нашето бъдеще.

Така нарекохме и нея: „Правосъдие в бъдещето – прокурори и ученици говорят за право“. До този момент прокурори и следователи са участвали в срещи с ученици в над 15 училища в страната, инициативата продължава и среща голям интерес сред децата.

- Една от основните задачи на съсловните организации е да отстояват правата и интересите на професионалните общности, които представляват. Как АПБ защитава прокурорите?

- АПБ винаги се е борила за отстояване на правата и интересите на всички магистрати и съдебни служители чрез изразяване на принципни становища във връзка със статута, заплащането, социалните придобивки и други въпроси при срещите ни с представители на ВСС, главния прокурор, министъра на правосъдието и представители на другите две власти.

Защитавали сме чрез становища уронването на честта и достойнството на конкретни прокурори, както и на съдии. Членовете на УС на АПБ, например, излязоха със становище, в което изразиха своята подкрепа за българските съдии в тяхното усилие да отстояват независимостта  на съда във връзка с атаки по делото за т.н. „шестте не-та”, внушаващи, че съдебният състав е действал под натиск.

В много други случаи на оказван неправомерен натиск към колеги сме отправяли искания за реакция от страна на ВСС. Отправяли сме предложения до Висшия адвокатски съвет за образуване на дисциплинарни производства и налагане на наказания, за конкретни изявления на адвокати, несъвместими с работата им.

Асоциацията на прокурорите в България участва и в дейността на Гражданския съвет на ВСС. В рамките на заседанията наши представители поставят на вниманието  на  съвета актуални теми за обсъждане, като актуализацията на съдебната реформа, прекрояването на съдебната карта и т.н. Може би много малко се знае за проблемите при застраховане на магистратите, именно поради усилията на АПБ в момента има едно по-нормално покритие на рисковете.

В международен план членове от УС на АПБ проведоха срещи с представители на Венецианската комисия, на експертната комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, за да се изрази пред тях мнението и на хора от самата съдебна система. Изразявахме своите принципни позиции и в становища, изпратени до Комитета на министрите на Съвета на Европа, Европейската мрежа на съдебните съвети, Консултативния съвет на европейските съдии, Консултативния съвет на европейските прокурори, Европейската комисия. В работата си сме подкрепяни и от Международната Асоциация на прокурорите, на която сме член.

- След закриването на специализираните прокуратури имаше казус с прехвърлянето на магистрати в други прокуратури, в който се намеси дори Конституционният съд. Как виждате ефектите от тази реформа върху прокурорите и върху правосъдието изобщо?

- Ефектът от тази „реформа“ тепърва ще дава своите негативни плодове. Закриването на специализираното правосъдие за мен е една огромна грешка, като държавата сама се лиши от един ефективно работещ орган за борба с престъпността. Това не е в интерес на българските граждани. Очевидно не бе мислено и за това, че прокурорите и служителите са хора със семейства и деца, а не предмети, които могат да бъдат местени в пространството.

В своето решение №7 от 14 юли 2022 г. по конституционно дело №9/2022 г. КС обяви тези разпоредби за противоконституционни. Цената от закриването на специализираните органи ще я платят магистратите от една страна, а от друга - гражданите. Политиците не си дадоха сметка за това. Изводите всеки може да си ги направи и сам.

- Наблюдаваме ръст на престъпността в цялата страна и хората остават с усещането, че съдебната власт не си говори с изпълнителната и законодателната власт или пък, че взаимодействието е отслабено. Така ли е?

- Не е възможно само с действия от страна на прокуратурата, да се постигне намаляване на ръста на престъпността. Вече посочих, че следва да има реформа в цялата система на правозащитни органи. Като се започне от превенцията срещу престъпността, през системата на МВР, която следва да разкрие престъплението, и се стигне до органите, работещи за ресоциализация на лицата, изтърпели наказания. Допълнително върху престъпността влияят и редица икономически фактори, които са извън съдебната система.

Ние не сме спирали да говорим и предлагаме изменения в законите, които смятаме, че ще подобрят работата ни, но за съжаление не сме чути. Трябва да има по-добро взаимодействие, но за това трябват усилия и от страна на законодателя, а не само обещания при поредната политическа кампания преди избори. 

- Въпреки политическите заявки за „обявяване война на пияните и дрогирани шофьори“ почти всеки ден виждаме убити на пътя. Ръководството на прокуратурата от 2 години говори за законодателни изменения. Какво е нужно на редовите магистрати, за да бъдат наказани виновните за такива провинения с достатъчно строги наказания, вместо с условни присъди и глоби?

- За спечелването на всяка война, включително и на тази по пътищата, трябва стратегия и то на национално ниво, каквато за съжаление не виждам. Трябва българските институции да се заемат сериозно с проблема с пътната безопасност, особено във връзка с катастрофите, предизвикани от шофьорите при драстични нарушения на правилата за движение, както и от тези, употребили наркотици и алкохол.

Трябват ежедневни усилия от всички отговорни институции, нужни са и по-строги закони. Както отбелязахте, прокуратурата от 2 години говори за законодателни изменения и нищо от тях не е прието или дори обсъдено. Има правна възможност за отнемане на МПС на пияни и дрогирани шофьори или да се присъжда равностойността на МПС-то. Нима не е обществено опасно шофирането с над 200 км/час?

Нима е трудно законодателно да се реши всеки шофьор да посочи електронен адрес, който да служи за връчване на актове?

Все пак сме в 21 век. Защо да не въведем и по-строги изисквания за връщане на шофьорските книжки на водачи, за които е установено, че  са шофирали след употреба на наркотици и алкохол? Това определено е проблем на психиката, поради което може да се предвиди задължителен курс с психиатър и/или психолог и едва след негово положително становище да се допуска връщане на книжката, а не автоматично, както е сега. След това да се предвиди да се допуска шофиране само с придружител, или само по определен маршрут - до работа и обратно. Подобни мерки има в САЩ, например.

Следва да е ясно, че прокурорите и съдът прилагат закона такъв какъвто е. Без неговата промяна няма да се случи спечелването на тази война. Поради това и на редовите прокурори на първо време са нужни измененията в НК и НПК в тази насока. 

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ