Залятата с боя Нона: Петър ме заплашваше, че ще ме върже със синджир, за да съм послушна

Жестоката постъпка провокира намесата на Хелзинкския комитет за правата на човека и Алианс срещу насилието, които настояха за адекватни действия от страна на институциите. Чиято реакция в случая бе, меко казано, бавна. Веднага след арестите Нона разказва какво се случва с нея.<br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш месец след като животът ти се превърна в новина?</strong><br /> - Разочарована, огорчена, унизена. Изсипа се много помия върху мен, а аз сега трябва да доказвам на близките и приятелите си, че всичко това са абсолютни лъжи. В интервютата, които Петър даде, той ме изкара наркоманка и напълно пропаднала жена. Само че аз ще докажа, че това не е вярно. Нямам аборти, никога не съм вземала дрога. Аз дори не съм виждала хероин. Не знам как изглежда. Не толерирам употребата на наркотици, защото съм наясно какви са последствията. Особено при тежките дроги - хероин, кокаин. В училище съм правила няколко проекта на тази тема. Както повечето мои връстници съм пушила трева и съм опитвала амфетамини, но това не ме прави наркоманка. Не знам каква е причината Петър да лъже по този безобразен начин, но това, дали аз съм употребявала дрога, може да се докаже с медицински тестове. Ще поискам всички възможни експертизи и ще докажа, че нищо от казаното не е вярно.<br /> <br /> <strong>- Ще заведеш ли дело за клевета?</strong><br /> - Обезателно. В хода на наказателното дело, ако има вариант, ще си пусна гражданските искове, а сега ще заведа и дело за клевета. Длъжна съм да си изчистя името, иначе не мога да продължа напред. Това, което Петър и приятелите му направиха, беше достатъчно унизително, но явно и това не задоволи желанието му за отмъщение и той продължи да сипе лъжи и клевети по мой адрес. Сега чета коментари , в които ме наричат &bdquo;курвата на квартала&rdquo;, &bdquo;наркоманка&rdquo; и &bdquo;боклук&rdquo;. Мисля, че тези неща ги пишат негови приятели. Нека някой се изправи с името си и каже, че ме е виждал да употребявам наркотици, че съм му била гадже и пр. Петър говори за някакви клипове в интернет - как правя секс. Такива клипове не съществуват. Той ме заплаши, че ще качи мои еротични снимки в интернет. И няма да се изненадам, ако го направи. Това са снимки, които лично той е правил, докато сме били заедно.<br /> <br /> <strong>- Имала ли си някакъв досег с полицията преди този случай?</strong><br /> - В училище имах един период, когато правех различни щуротии. Бях оставила предсмъртно писмо. Бях избягала от къщи. Изтърпях си последствията, ходех на задължителни срещи с психилог. Но това е единственият път, когато съм имала досег с полицията. Но бях на 12 години. Ако бях някаква пласьорка, както твърди Петър, трябваше да имам криминално досие. <br /> <br /> <strong>- Семейството ти как реагира на драматичната развръзка?</strong><br /> - Баща ми е болен, бори се с рак. На него му се отрази най-зле. Няколко дни след тази случка получи епилиптичен припадък, съпроводен с гърч. Лекарите казаха, че е заради стреса. Карлово е малък град, но пък хората там ме познават. Аз съм учила там, била съм отличничка. Да, прекъснах образованието си , защото имах проблеми от личен характер. Но те нямат нищо общо с глупостите на Петър за наркоци и аборти. <br /> <br /> Семейството ми понася много тежко всичко това. И въпреки че ме познават добре, те продължават да изпитват някакви съмнения. Опитвам се да им обясня, че причината за всичко е, че съм отрязала едно момче, което не може да приеме този факт. И той е решил, че това е начина да ме накаже. Аз имах отношения с Петър, но това не беше нормална, здрава връзка. Никой не ме е виждал с него, дори по кафета не сме излизали. Петър, а не аз, заплашваше със самоубийство. Той ме караше да тичам през целия град, като заплашваше че ще си нареже вените. Тогава го заварих целия нарязан - по ръцете, по гърдите. Беше се наранил с джобното си ножче. Той се гордееше с това, което бе направил, щом като успял по този начин да ме задържи. Ако някой не иска да е с теб, как можеш да го задържиш насила. Петър изпадаше в адски агресивни състояния. В продължение на две години той непрекъснато пиеше антидепресанти. Майка му ме е водила насила на преглед при психиатър, който ми изписваше незаконно лекарства. Аз не съм негова пациентка. Естествено, че не ги пиех. Целта им беше да ме побъркат. Искаха да ме изкарат мен виновна, че Пешо е лабилен и психиката му е слаба. Две седмици преди да ме залее, ми се усмихваше и обясняваше колко много ме обича. Ако обичаш някого, ще му причиниш ли подобна гадост? Ако не си доволен от някого просто кажи сбогом. За 28 години трябваше да го разбере.<br /> <br /> <strong>- А на теб колко време ти бе необходимо, за да разбереш, че не си пасвате? Той е гледал на вашата връзка доста сериозно?</strong><br /> - Чувствата ми към него бяха истински. Поне в началото. После започнаха да се проявяват неговите мании за собственост. Отправяше заплахи за убийство и ми казваше, че ще ме върже на терасата като куче на синджир, за да съм послушно момиче. Как да искам да съм с такъв човек! Когато разбрах, че е непоправим случай и нямаме бъдеше, аз започнах да се отдръпвам. Десетки пъти съм се опитала да сложа край. По цели нощи стои на компютъра и гледа порно. Това може да смачка самочувствието на всяка жена.<br /> <br /> <strong>- Петър или някой от близките му свързвал ли се е с теб след гаврата?</strong><br /> - След инцидента с Петър си разменихме няколко много остри приказки във Фейсбук. Получавам обаждания от скрити номера, мълчат и дишат тежко. През последните дни имам и заплахи от негови приятели, които твърдят, че ще има следващи покушения. Казали са, че ще ме целят с яйца, ще ми правят подсечки.<br /> <br /> <strong>- Петър твърди, че идеята за боята не е била негова, а на другия ти приятел.</strong><br /> - Това не е вярно. С този човек се познаваме отдавна. Той държи на мен и ми помага много. Знаел е за плана, тъй като Петър му е казал, опитал се е да ме предупреди, но тогава аз не вдигах телефона си. Всъщност първоначалните планове на Бакалски и компанията му са били много по-жестоки. Те са искали да ме качат в багажника на кола, да ме изведат извън града, където ме ми обръснат главата и веждите, да ме насилят и да ме залеят с фекалии. Само че някой по-умен от тях ги е предупредил, че така ще извършат няколко углавни престъпления и са минали на варианта с боята.<br /> <br /> <strong>- Можеш ли да му простиш?</strong><br /> - Въпросът не е дали аз ще му простя, а дали той може да си прости. Не съм аз човекът, който ще го съди.<br /> <br /> <strong>- Как ще продължиш живота си?<br /> </strong>- Това, което ме интересува в момента, е баща ми. Надявам се и се моля да се оправи. На следващо място искам да изправят Петър и приятелите му пред съда и те да получат справедливи наказания. Ще продължа образованието си, надявам се да си намеря работа и да имам семейство. Въпреки цялата гавра, няма да се предам.<br /> <br /> <strong>- Петър и съучастниците му са арестувани. Доволна ли си?</strong><br /> - Бях загубила вяра, че институциите ще направят нещо. Но истината е, че вашата намеса се оказа решаваща. Всичко, което искам, е да има справедливост. И да оздравея. Не съм сляпа и няма да ослепея, но зрението ми е увредено. Лявото ми око все още е възпалено. Не виждам добре. Лекарствата, с които се мажа, също се отразяват зле и допълнително ми затрудняват виждането. В шок съм, в стрес съм, не мога да спя, не мога да ям, продължавам да отслабвам прогресивно. Срещам се с психолог. С мен се свързаха много хора, неправителствени организации, които ми предлагат подкрепа. Признателна съм на всички, които са до мен в този кошмар.<br /> <br /> <strong>Автор: Парашкева Иванова, </strong><a href="https://www.marica.bg/" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Марица.бг</strong></span></a><br /> <br />