Дали заради огромната скръб, или защото й беше омръзнало, но майката на удавилия се в езерото в столичния квартал "Дружба" 19-годишен Георги си беше вече тръгнала, когато пристигна линейката, на която да натоварят тялото му. Всичките останали роднини също си отидоха и удавникът беше съвсем сам, когато пое към моргата.
Малко по-рано майката, която едва ли бе на повече от 30 и няколко години, ридаеше и викаше към полицаите: “Дайте ми да го видя!”, макар че още не бяха го извадили. Малкото момиченце, което е сестра на Георги и станало очевидец на удавянето му, също не спираше да плаче. То първо беше разпитано от полицаите. После униформените помолиха роднини да ги отведат на сянка и да донесат аналгин или нещо успокоително, ако има нужда.
Повече от час отне на спасителите да открият тялото. “Долу е някакъв ужас, може и никога да не го открият,” каза 43-тодишният Димитър Стоянов, който живее наблизо. “Езерото не е естествено. Образувало се е през петдесетте години на миналия век, когато в основите на огромен строеж бликнали подпочвени води. В момента цялата строителна техника – багери, кранове, скелета, си ръждясва долу. Така че заклещи ли се някъде там, може и никога да не го открият и да чакат да си изплува,” коментира мъжът.
Почти до края стоя и момчето, което е плувало заедно с Георги. “Преди да влезем го питах може ли да плува,” разказваше мургавият младеж на около 16 години. “Каза ми, че много хубаво плува. После изведнъж почна да маха и потъна. Поисках да го спася, ама то става водовъртежка и те повлича.”
Когато тялото бе извадено, на мястото вече бяха дошли следователите. Те взеха натривки и найлоновият чувал беше затворен. Около час по-късно само няколко баби изгледаха как товарят чувала на линейката.
Дилян ВЪЛЕВ, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
