Краевед: Пастух е място с тежка история, но опасността идва и от реката

Любчо Караджов, религиозен гид и краевед от района на Бобошево, разказва легендите на селото край река Струма

https://blitz.bg/intsidenti/kraeved-pastuh-e-myasto-s-tezhka-istoriya-no-opasnostta-idva-i-ot-rekata_news1161006.html Blitz.bg
© БГНЕС

Село Пастух, където миналият петък се удавиха баба, дядо и двете им внучета, е място с тежка и обременена история, разказва краеведът Любчо Караджов. Пред „Телеграф“ известният религиозен гид и краевед от района на Бобошево определи селото като прокълнато, посочвайки серия удавяния през годините.

Инциденти

Възрастният мъж се прекръства и разказва: „Преди две години там се удавиха двама братя на около 15 години. Преди тях пък 4 човека паднаха с автомобила в района и се издавиха. Това не е случайно“.

Той обяснява, че мястото носи тежка история зад себе си.

„Още от III век горе има останки на римски град, тъй като оттук е минавал важен път. Легиони са сменяли конете си в района, освен това е имало и ковачница за пари и са ставали големи разправии“, разказва мъжът.

По думите му по-късно там е съществувал манастир. „После е имало манастир. Когато идват турците, избиват монасите и оттам според легендата са ги хвърляли надолу в река Струма. Вие, ако дойдете, ще усетите, че си е призрачно“, споделя субективните си впечатления Караджов.

През късното Средновековие през махалата отвъд реката е минал и гръцки владика. „Обаче селяните го натирили. В яда си той рекъл – повече от 10 къщи никога да няма тука и до днес е така“, отбелязва Караджов, който е бивш локомотивен машинист. След пенсионирането си той се посвещава на краеведство и пилигримство.

Трагедии

По неговите думи, преди години в околностите на това село зачестили убийствата и пътните катастрофи.

„Един вярващ в Бога прокурор от Кюстендил направи параклис на шосето и тези инциденти поспряха. Сега обаче напоследък се появи едно семейство гастрольори, което обира тукашните църкви, а те в миналото са били част от т.нар. Бобошевска Света гора.

На миналия Великден разбиха касите на Руенския манастир. Полицаите го знаят тоя, викат му Руснака, защото е чеченски циганин, и пак не предприемат нищо“, споделя разгневен мъжът, който се грижи за светите обители в региона.

Той е убеден, че всяко нещо оказва влияние върху разпространението на злото, а поругаването на храмовете не е изключение.

Сифон

По повод последната трагедия в селото хората все още не могат да намерят утеха.

„Според мен детето е ловило риба и кукичката му се е закачил долу. Дяволът ей така хитро ръчка. Слязло е да види, обаче пропаднало – там реката е като сифон, вървиш до колената и изведнъж надолу става 3-4 метра.“

Гмуркач разкри защо река Струма край Пастух е смъртоносна за жертвите на трагедията

„Дошло е другото да помогне, след него бабата и дядото и край. Царство им небесно – ромчета са били от Дупница, много добри деца, и са се учили.“

„Добре че третото се е уплашило и е избягало, като междувременно е звъннало на татко си по телефона. Точно вчера се запознах с едно момче от Силистра, което беше дошло да лови риба при нас.“

„То каза, че Дунавът е много опасен по същата причина - рязко става дълбок. Но при нас и държавата има немалка вина за действието на прокобата.“

„От областната управа сега ги слушам се оправдават, но няма ясна забранителна табела на място, че къпането е опасно. За толкова години не съм видял и един полицай да мине и да предупреди някого“, разказва Любчо Караджов за начина, по който злото се разпростира там, където доброто бездейства.

Той се оплаква, че от години басейнът в град Бобошево не работи, след като там се самоубил човек, а след това никой не смеел да наеме обекта поради страх от прокоба.

Близки на загиналите в Струма ги почетоха със снимка в социалните мрежи

Затова сега и местни жители, и туристи се къпят на реката, където се случи трагедията, както и в местността Куклата.

„Катерят се младите по едно въже до най-високата скала и се хвърлят надолу като по Евроспорт. А там е доста по-дълбоко, отколкото казаха по новините – около 10-12 метра е“, категоричен е краеведът.

Коментирай