7 дни 400 военни, полиция, спасители и доброволци издирваха компютърния специалист от София Мирослав Късовски в Калоферския Балкан. 34-годишният мъж изчезна безследно на Димитровден. Последно се бе чул с майка си около 16 часа следобед, казал е, че времето се влошава, но ще се справи, ще изкачи връх „Ботев” и  ще се прибере. Дни наред обаче няма телефонна връзка с него. Сигналът е подаден на следващата вечер от бащата на младия мъж на тел. 112.
На другия ден - в петък, приятелите на Мирослав разбират, че никой няма връзка с него и заминават за региона на Подбалкана. В селата Тъжа, Васил Левски и в град Калофер те раздават на ловни дружинки и местни хора снимки на другаря си, правят описание, чакат го да се появи отнякъде. Издирване предприемат и местните спасители от Калофер и  Карлово. Положението започва да става отчайващо в събота, когато все повече доброволци обхождат Балкана, но следа от Мирослав няма. През цялото време телефонът на младия мъж няма обхват, защото в планината по принцип той се губи. В понеделник се появява слаба надежда – мобилният оператор, на който Мирослав е абонат, съобщава, че в неделя сутринта са засекли сигнал от апарата му. Това хвърля лъч светлина в драмата -  всички смятат, че Късовски се е подслонил някъде, че бедства и се опитва да подаде зов за помощ.

Надеждите попари шефът на пловдивската полиция - Христо Разсолков, който обясни пред „ШОУ”, че сигналът е от клетка и вероятно е 

прихванат от есемес 

който операторът изпратил на всичките си абонати за смяна на времето. Отчаяни, приятелите на Мирослав молят кмета на Калофер - Румен Стоянов, да направи нещо, да активира някого, да бъде открит приятелят им. Градоначалникът се свързва по телефона с шефа на 61-ва Стрямска механизирана бригада Карлово - генерал Груди Ангелов, с молба в издирването да се включат техника и военни. Генералът обаче няма право на подобни еднолични решения, трябва да получи заповед от министъра на отбраната. След като такава не идва, калоферският кмет Румен Стоянов вдига телефона и лично моли премиера Бойко Борисов за помощ.


Министър-председателят реагира светкавично. Обажда се на министър Николай Ненчев, разпорежда акцията да започне веднага. Така още същия ден в небето над Калоферския Балкан започва да лети военен вертолет „Кугър”, а 300 военнослужещи от карловската бригада обхождат Балкана. Акцията обаче стартира в ранния следобед. Времето е студено, има гъста мъгла, остават малко часове до мръкване. Хората се връщат без никаква вест. 

Нищо не открива и хеликоптерът

На следващия ден 400 военни, 50 полицаи, горски рейнджъри, приятелите на Късовски и много доброволци и спасители, заедно с 10 следови кучета поемат отново по дирите на момчето. Времето е лошо, хеликоптерът не може да облети неогледаната преди това местност „Северен Джендем”, който е и най-опасен и най-труднодостъпен. Всички са в недоумение, къде може да е  Мирослав? Цял ден стотици преброждаха планината. Знаеше се, че от хижа „Тъжа”, където е нощувал, компютърният специалист е тръгнал да покорява връх „Ботев”. Няма обаче индикации да е стигнал до там. Казал е на хижаря от „Тъжа”, че ако времето се влоши, ще слезе от към местността „Паниците” към Калофер. Бил е облечен с тънки дрехи, на колоездач, и не е бил подготвен за условията в планината. В малката си раница имал връхна дреха, твърдят приятелите му, но температурите по това време на годината в Балкана през деня са минус 6 градуса, а през нощта падат до под минус 11 градуса. Най-мащабната акция в издирването, в която се включват стотици военни, пак завършва без успех. Кризисният щаб, в който влизат: началникът на отбраната генерал Константин Попов, генерал Груди Ангелов, шефовете на полициите в Пловдив и Карлово - Христо Разсолков и  Христо Бахлов, кметът на Калофер - Румен Стоянов, взема решение трети ден да не се изкарват хората под пагон на обход, защото вече са пребродили огромна площ. На разположение остава военният „Кугър”, с цел да облети отново района. Черната вест дойде в сряда, когато 30 спасители и приятели на Мирослав отново тръгнаха за Балкана. Мъжът бе открит на седмия ден от изчезването си – 

седнал, свит на две и... мъртъв! 

Тялото, открито в местността „Маринка”, в подножието на връх „Ботев”, е престояло в това положение, вкочанено от студа, вероятно седмица. Колелото на младия мъж е било подпряно на дърво близо до него. 


Хеликоптерът, който облита няколко пъти региона
 

Валя Чипева от компанията на загиналия: От карловската ПСС рискуваха и нашия живот!

„Тези хора рискуваха живота на стотици военни, на нас, на всички!..”, възмущава се Валя Чипева, която се обади на „ШОУ” от името на компанията на Мирослав и  помоли да публикуваме становището на младите хора. Благодарни са на горските рейнджъри от парк „Централен Балкан”, които много им помогнали. „Язък за младото момче. Но като се тръгва в планината, се мисли и не се ходи неподготвен. Каквото и да кажем сега е безсмислено. Като се обърне колата, пътища много!... Момчето го няма!”, цъкат с език местни хора и припомнят колко много жертви е взел Калоферският Балкан заради човешката непредпазливост. Според приятелите му, Мирослав бил стар планинар. Правел безпроблемно големи преходи. Мистерия остава как точно е загинал. Чака се аутопсията, която вероятно ще потвърди версията на спасителите-ветерани за зловещата бяла смърт, застигнала младия мъж.
 

Планинският спасител Тодор Мечкарев: Исках да огледам местността „Маринка”, но карловци ме върнаха!... 

Опитни планинари и спасители-ветерани коментираха, че Мирослав е бил застигнат от бялата смърт. „Тя е коварна, първо те кара да се чувстваш превъзбуден и много весел - става ти топло, въпреки студа и силния вятър, а после те обхваща сънно състояние - оставаш без сили и така умираш!”, разказа пред „ШОУ” ветеранът, спасил десетки хора в планината - Тодор Мечкарев. Възрастният мъж от 40 години обхожда Калоферския Балкан.

Той лично се зае да помага и да води приятелите на Мирослав в планината. Беше забелязал следи от гумите на колело, искал да огледа точно местността „Маринка”, но спасители от Карлово го върнали - казали му, че няма смисъл, защото вече били обходили този район обстойно, разказа ядосано Мечкарев пред „ШОУ”. Именно на това са ядосани и гневни и приятелите на Мирослав. Пред „ШОУ” те заявиха, че спасителите от ПСС- Карлово не са им съдействали не са им обяснили къде са ходили и какво са огледали. Защото многократно са твърдели, че районът около „Маринка” е обходен, а всъщност тялото на мъжа е било намерено на две метра от основния път, който води към връх „Ботев”, и никой не го е забелязал.