След първата среща над Балтийско море, италианският пилот на 13-та италианска ескадрила на 5-то поколение изтребител F-35A с руския изтребител Су-30SM, той незабавно бе спрян от полети и изпратен вкъщи от психолог на персонала, като се позова на нестабилната му психика.

Пилотите на италианските ВВС пристигнаха в Естония в авиобазата Амари на 30 април 2021 г. с четири американски самолета Lockheed Martin F-35A Lightning II , където поеха мисията на НАТО за патрулиране в балтийските държави. На 9 юни F-35 на италианското подразделение е прихванат от руски Су-30СМ.



Според италианския пилот с позивна "Falco", по време на прихващането руският пилот на Су-30СМ се е държал много агресивно, използвайки мощни електронни оръжия, че в един момент е загубил контрол над себе си.

Ето как италианският пилот с позивна „Falco“ описва тази ситуация пред вестник „Военна история на Италия“: „Той се появи практически от нищото. Бях много объркан, тъй като не очаквах да го видя толкова близо.

Моите средства за откриване и предупреждение за опасността от приближаване на врага ме предупреждаваха за неговото присъствие чак когато разстоянието между нас беше около една миля. Също така беше странно, че инструментите за откриване на машината периодично се проваляха, затова няколко пъти го изпусках от поглед.

На етапа на предиполетен инструктаж бяхме предупредени, че руснаците могат да използват оборудването за електронна война Хибини при среща, но не си представях, че това по някакъв начин ще допринесе за моментното деактивиране на система за насочване и определяне на целите на ракетното оръжие.

Той бързо се приближи до мен. Завих на 30 градуса, за да увелича безопасното разстояние един от друг, за да рестартирам системите. Това е доста стандартна схема за избягване на електронната война на вражески изтребител. Изглежда се получи.

Обърнах се към него, осъзнавайки, че всеки момент може да изстреля ракети. Но това е стандартна ситуация и в такива моменти пилотите, контролиращи въздушните гранични територии, като правило не стрелят, а се предупреждават.



И двамата бяхме в неутрално въздушно пространство и продължихме да се наблюдаваме визуално. По някое време той изостана рязко и отново забелязах проблеми със системата за откриване на врага.

След минута всичко се стабилизира, но аз продължих да го търся визуално. Изведнъж той се появи пред мен. От изненада направо замръзнах от страх. Не очаквах такава опасна маневра от руснаците.
След няколко секунди дойдох на себе си и започнах да се обръщам към хоризонта, осъзнавайки, че моята тактика не трябва да предизвиква агресивна реакция от страна на пилота.

В този момент обаче той премина през дъното на опашката ми и потъна надолу. И отново проблеми със системата за електронна война, насочването и системата за откриване на честотните параметри на електронните средства на врага.

Отново се върнах на 40 градуса и рестартирах системата за откриване. И в този момент отново го загубих от поглед. И след няколко секунди той ме нападна отгоре, имитирайки атака.

Бях на границата си. Страхът ме обзе толкова много, че стигна дори до върховете на пръстите на краката ми.

Осъзнавах, че руският пилот тества моите възможности и възможностите на машината, налагайки ми близък бой. Реших, че е време да прекратя тези безсмислени маневри, или в даден момент той може да загуби нервите си и просто да ме застреля с лекота с оръдието.

Мислейки за това, неволно започнаха да ми текат сълзи. Спомних си годеницата и брат си, които ме бяха придружили в командировка преди месец. В този момент отново се разделихме. Всички системи се стабилизираха.

Вече трябваше да се върна в базата, но за няколко минути не посмях да се обърна, непрекъснато сваляйки носа надолу, търсейки го визуално, тъй като моите средства за откриване по някаква причина предателски мълчаха.

След кацането дълго време бях в някакво вцепенение и не вярвах, че всичко е свършило. В същото дълго време мислех какво ще ми се случи на следващата среща с руснаци, въпреки че вече не исках такава среща“.

Превод: БЛИЦ