Взривовете в Челопечене не са причинили земетресенията от събота и неделя. Това каза директорът на Геофизичния институт към БАН д-р Николай Милошев. Ако това беше така, представете си какво щеше да бъде след Втората световна война досега, посочи той.

Според експертите от БАН всеки месец се регистрират по три земетресения в Югозападна България. От 1980 г. има изградена сеизмологична мрежа, която по думите на Милошев не е много гъста, но пък за сметка на това е оборудвана с качествена апаратура. За обновяване на апаратурата от миналогодишния бюджетен излишък са били дадени 900 хил. лв. Затова от БАН смятат, че няма нужда да искат повече пари за сеизмологични изследвания и дадените са им достатъчни. Те имат намерение да изградят резервен сеизмологичен център в Пловдив, в случай, че в София стане нещо. “Вероятността да станат едновременно две земетресения в София и Пловдив клони към нула”, каза Милошев. 
Според инженер Петър Симеонов от БАН старите сгради са много уязвими, тъй като много от тях са строени без проект и не са проектирани за земетръсни явления. Сградите, които са преустроявани, също могат да пострадат при земетресение. За новите сгради няма опасност, увериха от БАН. Според тях качествените материали и бетонът, които се правят в предприятия, предполагат сигурност. 
За последните два дни в столицата са регистрирани 26 вторични земетресения, които обаче не са усетени от хората. Последното от тях било с магнитуд 0,5 по скалата на Рихтер.  
На въпрос защо информацията за първото земетресение от събота е дошла първо от Европейския сеизмичен институт, ръководителят на секция “Сеизмология” към Геофизичния  институт към БАН каза, че европейският център събира информацията си от всички сеизмични организации, които членуват в него и от София са подали информацията първо. Освен от столицата за земетресенията информация е постъпвала от сеизмологичните центрове в Букурещ и Солун.  
На въпрос дали съществува цикличност при земетресенията, Милошев каза, че много трудно може да се определи каквато и да е периодичност. Досега има само три по-силни земетресения, които са документирани – през 1818 г, 1858 г. и 1919 г., но има и едно от 1917 г., което не е документирано, но поради него не може да се говори за цикличност.  
Според експертите от БАН в България няма сеизмична култура и не се говори достатъчно за мерките, които трябва да бъдат взети и как хората трябва да реагират при подобни ситуации.
Говорителят на Министерството на извънредните ситуации Владислав Прелезов каза, че на сайта на министерството са публикувани необходимите мерки, които трябва да се вземат при земетресение, пожар или други бедствия. Екипи на „Гражданска защита” са обикаляли София и южните й райони по сигнали на граждани. Десислава Вангелова/БЛИЦ