Пътният експерт Диана Русинова коментира тежката катастрофа край София тази нощ, при която загина човек, а други 16 бяха ранени. Според нея инцидентът е показателен за тежките проблеми с обществения превоз на пътници и товари.
БЛИЦ припомня, че инцидентът е станал малко след 1 ч. във вторник на магистрала "Хемус" близо до село Яна. Ударили са се пътнически автобус на "Юнион Ивкони" и камион на фирма „Стели Мега Метали".
Всички пострадали са пътували в автобуса. Шофьорът му също е в болница.
Ето какво пише Русинова във Фейсбук:
"Позиция на European Center for Transport Policies относно настъпилия тежък пътен инцидент на АМ "Хемус" тази нощ между автобус и тежкотоварен автомобил
Проблемът с обществения превоз на пътници и товари е много по-дълбок и сериозен от това, което обществото вижда на повърхността. Последната тежка катастрофа, станала рано тази сутрин на АМ „Хемус“, е поредният показателен пример за системните дефицити в сектора и за липсата на ефективен контрол.
По непотвърдена информация водачът на автобуса е заспал зад волана и се е ударил в задната част на тежкотоварен камион на АМ „Хемус“ преди гара Яна. Същият този водач, отново по неофициални данни, има десетки нарушения (45 бр.), както и отнемано свидетелство за управление заради шофиране след употреба на алкохол. Това поставя изключително сериозни въпроси относно механизмите за контрол, проследяване и допускане на подобни водачи до извършване на обществен превоз на пътници.
По информация, изпратена до ЕЦТП, другият водач (на камиона), който има двадесет и девет регистрирани нарушения е дал положителен резултат за употреба на амфетамини. Допълнително притеснение буди и информацията, че фирмата – собственик на тежкотоварния автомобил – се намира в нестабилно финансово състояние.
Всичко това очертава тревожна картина на сектор, в който контролът често изглежда формален, а превенцията – практически липсваща.
Само за по-малко от седмица на АМ „Хемус“ станаха три тежки инцидента с участието на превозни средства, подлежащи на контрол от специализирания държавен орган – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. За съжаление през годините тази институция многократно се свързва с корупционни скандали, съмнения за зависимости и решения, обслужващи частни интереси за сметка на обществения.
Ако и тези инциденти не са достатъчни, за да стане ясно, че секторът на обществения превоз на пътници и товари се нуждае от дълбока реформа, сериозно преструктуриране и най-вече от реален, а не формален контрол, то очевидно броят на жертвите вече не е фактор, способен да разтърси институциите. Нито трагедията край Своге, при която загинаха 20 души, нито катастрофата край с. Боснек/Студена, отнела живота на 46 души, успяха да се превърнат в истински катализатор за системна промяна.
Не е достатъчно Министерството на вътрешните работи да отчита „намаляване“ на жертвите чрез спорни вътрешни правила и административни трикове при обработката на статистиката. Когато реалната картина на пътнотранспортния травматизъм се размива в числа и формални отчети, обществото остава с фалшивото усещане, че системата работи, докато тежките инциденти продължават да се случват с тревожна честота.
Не е достатъчно и съществуването на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, ако тя не води до реални, измерими резултати и не успява да наложи ефективни политики, контрол и координация между институциите. На практика обществото не вижда съществена промяна, а единствено поредната административна структура, която поглъща публичен ресурс без видим ефект върху безопасността.
С настоящото предлагаме закриване на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, отмяна на спорните вътрешни правила за регистрация, отчет и анализ на пътнотранспортни произшествия на МВР и провеждането на цялостна реформа в системата за контрол на обществения превоз на пътници и товари, която се управлява от ИА „АА“.
Необходим е реален, независим и ефективен контрол, основан на професионален капацитет, прозрачност и персонална отговорност, а не формално администриране на статистика и прехвърляне на отговорност между институциите.
В крайна сметка отново стигаме до един и същ сценарий – броим жертвите, слушаме кратки изявления след поредната трагедия и продължаваме напред до следващия тежък инцидент.
Докога?"
