<br /> <br /> По данни на Амнести интернешънъл около 15 процента от гласувалите на евроизборите са &quot;осребрили&quot; гласа си. А най-голямата трудност е да се докаже това, което всички знаят. Специално създадена инициатива е обявила възнаграждение от 10 хиляди лева за този, който предостави доказуеми данни за опитите на политически сили да купуват гласове.<br /> <br /> Как би могъл купувачът на даден глас да е сигурен, че &quot;продавачът&quot; ще постави кръстчето си именно на уговореното място? Все пак изборите в България са тайни. Методите за предотвратяване на изборни фалшификации постоянно се усъвършенстват, но въпреки това изостават от хрумванията на изборните манипулатори. &quot;Купуването на гласове като феномен го има в България от 1994 г., когато активността в някои планински райони парадоскално достигна 100%. Но тогава явлението бе ограничено в определени обществени групи, предимно роми, живеещи в кланове&quot;, обяснява социологът Теодор Дечев.<br /> <br /> Междувременно феноменът е обхванал и други обществени групи, неподчинени на правилата на клана, във връзка с което на купувачите на гласове им се налага да разработят нови методи, за да гарантират успеха на инвестициите си. Един от тях е следният: избирателят оставя бюлетината си непопълнена и я изнася от секцията на поръчителя. След което се поставя кръстчето на подбраното място и бюлетината се дава на следващ избирател. Той си взима нова в секцията, но пуска попълнената, а празната донася като доказателство за лоялността си. <br /> <br /> Заради допълнителния контрол обаче тази система става все по-трудно приложима. Празните бюлетини се подпечатват преди гласуването, а след него - още веднъж, преди да бъдат пуснати в урните. С което ни най-малко не се слага край на измамите - те могат да предвиждат поставяне на кръстчето в точно определена форма, или пък да се иска правенето на снимка на бюлетината с мобилния телефон, за да се документира предоставянето на гласа за определена политическа сила./БЛИЦ<br /> <br /> Друг от феномените е така нареченият &quot;корпоративен вот&quot;, който засяга служителите във фирми или фабрики-собственост на политически активни олигарси. Най-известният от тях е Христо Ковачки, най-богатият човек в страната. Със своята партия &quot;Лидер&quot; той успя изненадващо да вземе 5,7 на сто от гласовете на евроизборите. Оказваният от фирмената империя на Ковачки натиск за гласуване за &quot;Лидер&quot; е обществена тайна в България, макар и до днес това да не е доказано недвусмислено. Ако в неделя той повтори успеха си, ще успее да подплати икономическата си мощ и в политически план.<br /> <br /> &quot;Тези хора се държат като инвеститори и пресмятат много точно&quot;, казва по този повод Теодор Дечев и продължава: Те се питат защо трябва да продължат да купуват вестникарски статии, телевизионни предавания или отделни депутати, след като могат да си купят гласове и да вкарат в парламента собствена партия. Тяхното убеждение е, че купуването на гласове е по-изгодно от купуването на медии. Което си има и съответната цена - избирателят получава средно по 15 евро, но партиите трябва да се бръкнат за двойно по-голяма сума, тъй като трябва да се плати и на посредниците, заключава изданието.<br /> <br />