Представените данни са от национално проучване, проведено от Института "Рего" сред 1004 пълнолетни български граждани в периода от 25.03.2021 г. до 28.03.2021 г. Подборът на респондентите е по квота въз основа на демографските признаци: тип населено място, пол и възраст. Методът на регистрация на първичната информация е пряко стандартизирано интервю с помощта на таблети. Изследването е проведено със собствени средства. 

Наблюдава се висок дял на тези, които заявяват готовност да гласуват на изборите на 4.04. От заявилите, че ще гласуват, е много висок делът на хората, които все още не са решили за кого – 15 %. Подчертаваме, че този дял е една от основните неизвестни в изборния ден.

Електорални нагласи (само решилите да гласуват):

От твърдо решилите да гласуват 28.2 % заявяват, че ще гласуват за БСП, 25.5 % за ГЕРБ-СДС, Има такъв народ – 15.7 %, ДПС – 9 %, Изправи се БГ – Мутри вън! – 6.9 %, Демократична България – 5.2 %. Всички останали остават под 4 % бариера. Към днешна дата шест партии попадат в българския парламент.


Разликата между БСП и ГЕРБ е 2.7 %. Това са двете формации, които далеч преди всички останали си оспорват първото място.

На базата на последното изследване на РЕГО (Х 2020) ясно се вижда, че БСП бележи ръст сред предпочитанията на избирателите, докато ГЕРБ видимо свива подкрепата си в национален мащаб.

Очевидно проблемите с управлението на Ковид кризата – първото място по смъртност и последно по ваксинации в Европа са повлияли на избиратели за ерозията на подкрепа към управляващите през втората половина на предизборната кампания.



Любопитно е, че БСП се радва на електорална подкрепа най-вече сред най-възрастните и млади избиратели – над 60 години и до 30 години. Тя е предпочитана и повече сред жените. При ГЕРБ подкрепата идва от средната възраст и е полово балансирана.

Формацията на Слави Трифонов трайно се е установила на третото място. Тя среща основните си поддръжници сред младите до 30 годишна възраст. При ДПС, Демократична България и коалицията около Мая Манолова резултатите ще зависят от няколко основни фактора – степен на мобилизация, скрит вот, привличане или загуба на периферия.

Целият букет от националистически формации остава извън парламента. Те станаха част от поредицата коалиционни партньори на ГЕРБ, които плащат цена за съвместното си управление. Няма никакви витални партии в лявото пространство отвъд БСП.

Многобройните протестни формации с гръмки имена, дори не се улавят от изследването.
При ДПС и Демократична България традиционно се добавя вот от чужбина, който вдига резултата им.

При електорални партии като „Има такъв народ“ по принцип има висока степен на емоционално желание за гласуване, но често този вот, основно младежки, не отива в дисциплинирано до урните. От тези специфики са възможни колебания на резултатита по посока на повишение при ДПС и ДБ и намаление на резултата при „Има такъв народ“.

Забележка: Изследването не мери вота в чужбина, купен вот, изборни измами в страната и чужбина.
 


Предпочитания за министър-председател:


В предпочитанията за нов премиер на страната доминират мненията, че няма подходяща личност (24 %). Лидерът на БСП – Корнелния Нинова е най-предпочитаният политик за бъдещ министър-председател (19.2%), докато действащият премиер е посочен като предпочитание от 17.1 %. Слави Трифонов е предпочитан от 9 % от респондентите.

Паспорт на изследването:
Представените данни са от национално проучване, проведено сред 1004 пълнолетни български граждани в периода от 25.03.2021 г. до 28.03.2021 г. Подборът на респондентите е по квота въз основа на демографските признаци: тип населено място, пол и възраст. Методът на регистрация на първичната информация е пряко стандартизирано интервю с помощта на таблети. Изследването е проведено със собствени средства.