Какъв е българският парламент в края на 19-ти и в началото на 20-ти век и какво разказва държавният архив? Историята разказва Христин Лалев от държавната агенция "Архиви", съобщава БНТ. Защо и тогава политическата обстановка е била несигурна и често е имало предсрочни избори - с Христин Лалев разговаря Тихомир Игнатов.
Как са изглеждали първите избори в България от 1879 година като имате предвид, че тогава нито е имало грамотна и обучена администрация, а част от българското общество е била неграмотна. Не е имало действащ избирателен закон, а изборите са се провеждали по временни правила.
"Освен това няма избирателни секции във всяко избирателно място, а се откриват такива само в околийските центрове", разказва Христин Лалев, старши експерт в ДА "Архиви".
Придвижването ставало пеша или с каруци и който пръв пристигнел на мястото на избора, влизал в състава на избирателното бюро. Тогава не е имало и бюлетини по образец.
"Те се изготвят от самите избиратели като на един лист избирателят написва името на съответния кандидат, когото подкрепя и го пуска в изборната урна. Хората които са грамотни, съответно са написвали имената на кандидата на съответния лист и са подавали тези импровизирани бюлетини на гласоподавателите", казва още Лалев.
Всяко едно ново Народно събрание започвало с проверка на изборните резултати. Нож с две остриета, тъй като мнозинството можело чрез касиране да отнеме гласове от опозицията.
Какъв е бил броят на избирателите тогава? Според избирателния дневник на Свищовска околия от 2817 жители с право на глас само 812 отишли пред урните. В онези времена партиите все още прохождали. Имало либерална и консервативна партия, но не с днешните атрибути - организационна мрежа, листа, клубове и партийни членове. Нямало и фиксиран брой депутати в парламента.
"Първото Народно събрание е от 158 депутати, изборите са в края на септември и началото на октомври, победител е Либералната партия", припомня Христин Лалев.
По време на войните в началото на миналия век било трудно един парламент да изкара пълния си мандат. 16-то Народно събрание, например, заседавало само около 15 дни през декември 1913 година. Това е така, защото тогавашният министър-председател Васил Радославов не успява да осигури парламентарно мнозинство и парламентът е разпуснат.
И не на последно място - кой следи за честния и мирен изборен процес? Все още няма изборни правила. Ранните избори са съпроводени с много насилие и агитация по кръчмите. Стражарите играели основна роля като охрана на процеса. Интересен е случаят от село Радославово от 1911 година.
"Местният полицейски началник отказва да осигури охраната, направено е съвсем съзнателно и изборите се поверяват на горските стражари, а те са принадлежали към дадена партия", разказа Лалев.
Изборите в онази епоха не са били демократични, казват историците. А за повече от век резултатите отчитаме днес.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
