Окръжният прокурор на Плевен, както и наблюдаващият прокурор в началната фаза, имат за какво да се притесняват.
Разполагам с документи, които доказват груби нарушения в началната фаза на разследването - уреждане на веществени доказателства и куп други нарушения. Надявам се назначената проверка да установи тези нарушения.
Това твърди във фейсбук Николай Попов, баща на 12-годишната Сияна, която загина в тежка катастрофа край Луковит.
Ето какво пише още Попов:
Товарът на камиона никога не е задържан, а на следващия ден е претоварен на друг камион. Това се случва, докато камионът, с който беше убита Сияна, се управлява из страната.
Товарът и неговото разпределение са от огромно значение за поведението на товарния състав. Въпреки това не е извършена дори елементарна проверка – какво съдържа, каква е масата и как е разпределен.
До ден днешен този камион не е проверен, нито водачът му е разпитан за това какво е превозвал.
За свободата на този човек, който живее в керпичена къща, са платени 72 000 лв. на адвокат Явор Нотев от фирмата - собственик. Това обстоятелство е повече от съмнително и дори без да съм прокурор поражда у мен сериозни въпроси. Подготвил съм сигнал, който ще подам до ГДБОП.
Имам редица сигнали, че Сияна стана неволна жертва на канал за трафик, свързан с лица с прякори.
Преди да я убие, камионът е изчаквал повече от 48 часа на неизвестно място край Видин, при положение че законната почивка за водача е максимум 24 часа.
Всичко, което съм писал през тези месеци, неизменно се потвърждава.
Случаят „Сияна“ е огледало на държавата, в която живеем.
Тя беше едно дете с мечти и бъдеще, но се роди на неправилното място.
На всичко това след смъртта ѝ беше обрана в моргата. Моите твърдения, за които ме обявиха за луд, също се доказаха. Повече подробности за това ще разберете от МВР, когато те преценят. Особено гнусно е да обереш мъртво дете. Не стойността на обеците, а самата постъпка разкъсва още по-дълбоко раната. След като повдигнах темата, в ОД МВР постъпиха още няколко подобни жалби.
За мен Сияна беше единственото ми дете. Имахме силна връзка. След като вече я няма, сякаш някой ми изтръгна сърцето.
Това, което правя, е кауза. Тя ми дава сили да продължа. Дали я наричаме Сияна, Филип, Виктория, Васко, Светли или Митко - няма значение.
Важно е да успеем.
Тези безумия и тяхното продължение в болници, съд, прокуратура и други институции трябва да спрат незабавно.
Аз няма да се откажа, въпреки огромната съпротива. Силата на хората, които са зад мен, е много по-голяма от всичко, което се опитва да ме бута назад.
