Учени са съставили най-подробния досега списък на всички известни РНК вируси, които могат да заразяват хора, с надеждата да помогнат за прогнозиране и предотвратяване на следващата глобална пандемия, наричана условно „Болест Х“.
Въпреки че по света са известни хиляди видове РНК вируси, едва 239 от тях могат да инфектират човека. Според изследователите именно тези патогени представляват най-голямата опасност, тъй като вече са преодолели биологичната бариера между животните и хората и имат потенциал да се разпространяват сред населението.
На първо място в списъка за наблюдение са вирусите на птичия грип. Те се развиват бързо сред дивите птици и вече са регистрирани случаи на заразяване при бозайници и хора в различни части на света. Заболяването може да причини тежка пневмония и остър респираторен дистрес. Макар предаването от човек на човек засега да остава изключително рядко, учените предупреждават, че евентуална мутация може да промени ситуацията. Освен това появата на нов коронавирус, подобен на SARS, също се смята за напълно възможен сценарий, пише Daily Mail.
Експертите обръщат внимание и на вирус, свързан с морбили, който според тях би могъл да предизвика световна здравна криза, дори по-тежка от пандемията от COVID-19. Причината е изключително високата му заразност – един болен може да предаде инфекцията на до 90% от неимунизираните хора около себе си. Морбили често води до сериозни усложнения, включително пневмония, а смъртността остава значителна, особено в държави с ограничен достъп до здравни грижи.
Сред вирусите под постоянно наблюдение попадат още Нипах, Ебола и Марбург. Нипах се предава от прилепи на хора и причинява висока температура, дихателни проблеми и възпаление на мозъка, като смъртността достига между 40 и 75%. Въпреки това специалистите смятат, че тези вируси имат по-малък потенциал за глобална пандемия в сравнение с грипа и коронавирусите, тъй като тежкото протичане на заболяването позволява по-бързо откриване и изолиране на заразените.
В изследването е включен и хантавирусът от Андите, който също не се определя като сериозна пандемична заплаха заради по-бавната си инкубация.
Авторите на каталога подчертават, че основната цел е здравните власти и правителствата да разполагат с по-добър инструмент за ранно откриване на потенциално опасни вируси, преди те да се превърнат в заплаха за човечеството.
