Татко тръгна да гаси пожар в завода, в който работи, след което повече не го видях.
Това разказва във фейсбук почернена млада жена, загубила баща си в катастрофа преди Великден.
По думите й, автомобилът, в който е пътувал нейният родител е пометен с изключително висока скорост, а шофьорът, предизвикал удара е имал десетки актове за каране под въздействието на алкохол и наркотици.
БЛИЦ припомня, че малко след полунощ на Велика събота 50-годишен мъж загина в тежка катастрофа на пътя между софийските села Локорско и Войнеговци. Оказва се, че жертвата е именно бащата на младата жена.
Ето какво пише Мадлена:
Уважаеми журналисти и сънародници,
Обръщам се към вас не само като дъщеря, но и като човек, който носи в сърцето си болка, която ме разяжда с всеки изминал ден и не стихва…
Това е болката от загубата на моя баща. Той беше моето всичко - най-голямата ми подкрепа, най-добрия учител в житейския ми път и най-добрият ми приятел. Благодарение на него съм това, което съм днес, той ми показа и доказа какво е значението на думата любов…
Обичам го безкрайно. Още от детска ранна възраст освен на всичко изброено ме научи да съм много упорита и да си отстоявам правата. Да не оставям неспрадливостта “да пуска корени” нито за миг в живота ми.
Смело мога да кажа, че ме възпита да съм добра, смирена, да обичам хората около себе си и да се грижа те да са добре, в същото време да съм мъжко момиче и да се справям с всички трудности и несгоди, които се появяват…
Той самият беше олицетворение на всичко, което ме научи и ми показа. Човек за пример с главно Ч. Не познавам човек, който би казал и една лоша дума за него.
Казах беше.. Стигаме и до тук..
На 19.04 2025 г. той излезе от вкъщи в 2:00 през нощта, събуди ме, целуна ме, каза, че излиза и повече не го видях.
Тате по професия беше механик в завод за металургия. В завода имаше пожар и той тръгна.
В този момент на околовръстното шосе между село Войнеговци и село Локорско става най-лошото. 24-годишен помита колата, в която се намира баща ми.. Талкова е висока скоростта, че при удара колата излиза от шосето и се търкаля в полето.
Тате вече го няма, поредния човек, който е убит от държавата, и хаоса, който “цари” в съдебната ни система, полиция, прокуратура и всичко.
Колко семейства трябва да скърбят, за да се вземете в ръце?
Случаите на убийства от катастрофи почти станаха ежедневие, всеки ден невинни хора си умират на пътя.
Въпросният човек, който е причината за катастрофата е поредният глупак, който си мисли, че всичко му е позволено, карайки с 200 километра.
С Джип за 50-60 хиляди лева се е помислил за повече от другите хора. Това е абсолютна деградация, затъваме като общество. Парите загубват идентичността ни. Разграждаме се в материята.
Най-важното нещо е човешкият живот, а той остава на заден план.
Този човек се е качил зад колата, без дори да се замисли колко човешки животи рискува. Колко семейства би лишил от това да видят повече близките си.
Колко много хора има като моето семейство, които не могат да се съвземат след такава тежка загуба. И то заради какво?
Заради осакатената ни държава и законите в нея. Човек с 40 акта за превишени скорости, наркотици и алкохол продължава да се води като правоспособен шофьор.
Очевидно това му дава право да си мисли, че е недосегаем и може да прави каквото си иска и да убива наред.
ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ
Обръщам се към абсолютно всички институции в държавата, медии и към цялото ни общество. Това не може да продължава.
Случаите на загинали заради катастрофи са ужасно много. Имаме десетки хиляди примери за млади хора и деца, които си отиват заради държавната ни система, несправедливост или заради “крила“ , които са дадени от закона на такива престъпници.
Днес се навършват 20 дни откакто сме без човекът, който беше всичко за мен и моето семейство.
Исках още веднага да кача този пост просто не бях в състояние да го направя, все още не съм, но не мога да мълча повече
Това е призив за всички семейства, на които им се е случило подобно или същото нещо - НЕ МЪЛЧЕТЕ СПОДЕЛЯЙТЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАДИГНЕМ КАТО ОБЩЕСТВО
Да спрем убийствата на пътя, да направим така, че постоянно да има отзвук. Всичко зависи от нас. След като няма справедливост за липсата на нашите близки, ние трябва да се преборим да има.
