Поредната тежка катастрофа с тир на автомагистрала "Струма" отново отвори болезнената тема за безопасността по българските пътища.
Според експерта по пътна безопасност Диана Русинова трагедиите вече не могат да бъдат обяснявани единствено с човешка грешка.
Пред БЛИЦ тя коментира нещо, за което никой не говори, но което се оказва големия виновник - че подобни трагедии вече не могат да се обясняват само с грешка на един човек, а са свързани и с липсата на паркинги за тежкотоварни автомобили, слабия контрол и институциите, които не се вслушват в специалистите.
"Докато спорим кой е виновен, ще продължаваме да погребваме хора!", предупреждава тя.
- След трагедията на АМ "Струма" дискусиите дали виновен за случилото се е само шофьорът на спрелия тир, ескалираха. Къде всъщност е големият проблем и дали се изчерпва само с едностранчива грешка?
- Проблемът отново е на държавно ниво. Камионите имат задължение на всеки четири часа и половина да спират и да правят почивка. След това се кара още четири часа и половина – и се спира за 45-минутна почивка.
- Това правило масово не се спазва, нали така?
- Да и после се започва с манипулациите. Големият въпрос е, че все пак това е голямо превозно средство – къде да го спреш, за да направиш почивка?
И опираме до проблема с паркингите.
Къде всъщност има паркинги в България?
Те са много малко. И много трудно може да се намери място, на което безопасно да направиш почивка. А площадките за аварийно спиране не са място за престой, паркиране, почивка, разходка и т.н.
Подобни катастрофи, при които лек автомобил се врязва в спрял тир, вече се случват тревожно често.
Да, това е грешка на водача на лекия автомобил в случая. Но логично изниква и другият въпрос – този камион защо е спрян до пътя, защото там не му е мястото? Няма ли къде да спре безопасно – така, че да не застрашава нито себе си, нито останалите?
Контролът наистина е на много ниско ниво!
И ако институциите, най-вече в лицето на Министерство на транспорта, не вземат да се събудят, нищо добро не ни чака. Чака ни тежко бъдеще!
- Стигаме до поредния абсурд – хем да е препоръчително, дори задължително, да се спира за почивка, хем да няма къде, хем спиращите да се превръщат в смъртоносни препятствия. Кой е длъжен да обезопаси този участък и каква конкретна отговорност трябва да се понесе, ако това не е направено навреме, както се и случва системно?
- Отговорността винаги е споделена. Веднъж водачът на спрелия камион и втори път – другият водач, който се блъска в него.
Между другото, пролетта бях свидетел на една катастрофа – тежкотоварен чешки камион спира в лентата за принудително спиране на АМ "Тракия", където има бензиностанция. Спира в ускорителния шуз, където автомобилите трябва да излязат от отбивката и да ускорят. Камионът беше спрял там, за да си прави почивка.
В него се заби лек автомобил.
- Нямаме ден, в който да не се повтарят едни и същи ситуации, които водят до нови и нови трагедии на пътя. А решения няма! Започва да изглежда така, сякаш контролът у нас съществува само на хартия.
- Ние изготвяме постоянно доклади. Знаете, че грешките са стотици хиляди.
- Защо обаче решенията така и не стигат до реално изпълнение? Говорим за спешни решения като забрана за движение и изпреварване на тирове в лява лента, по-строг контрол за ограничителите на скоростта, контрол на скоростта… Кога най-накрая някой ще излезе и ще го направи?
- По-интересното е, че в момента, в който някой излезе и започне да говори за тези проблеми, в социалните мрежи масово водачи на тежкотоварни камиони започват да пускат сърцераздирателни публикации как те са си изоставили семействата, за да може ние да си получим стоките от първа необходимост.
Как без тях ние няма да имаме, едва ли не, какво да ядем
Колко много се жертвали те и как никой не го оценява.
Как сме ги наричали убийци, а те не били убийци, а най-нормални хора.
Как те просто се опитвали да си изкарат хляба – това най-вероятно е така, аз не го отричам.
Между тях има и свестни хора, които си изхранват семействата.
Но аз задавам няколко въпроса:
Нима другите хора също не искат да са си със семействата?
А кой ще се погрижи за човека, който тръгва със семейството си към морето, а вместо да стигне до плажа, бива погребван на два метра под земята?
Разбирам, че това е тежка професия. Никога не сме го отричали. Само че тук идва другият въпрос, който трябва да си зададе всеки такъв шофьор –
след като ти е толкова тежка професията, не ти харесва, защо я работиш?
- Резонен въпрос, но има и друго. Често тежкотоварните автомобили пътуват претоварени, а шофьорите не смеят да възразят на работодателите си. Към това добавяме и хроничната липса на почивка. Как човек, който е спал едва четири часа за цяло денонощие, може да бъде безопасен на пътя?
- Да, така е, но докато тези хора продължават да го правят с ясното съзнание, че това е нарушение, положението няма да се промени за никого. Нито за тях, нито за другите хора, които искат, все пак, да стигнат живи и здрави.
Процесът е двустранен.
- Направи впечатление и предизвика масови коментари факта, че шофьорът на тира от катастрофата на "Тракия" е шофирал с пантофи. Това не е ли забранено? И ако е – защо продължава да бъде практика?
- Това е масова практика. Навсякъде се глобява, да. И нашият закон го забранява. Но виждате, това е положението.
- Какво трябва да се случи, за да има най-после реални действия? Протести? Блокирани магистрали? Или вече сме стигнали точката, в която обществото няма друг избор?
- Смятам, че в даден момент това с протестите ще се случи, защото вече на всички ни прикипява от това да ни обясняват как някакви хора са онеправдани и едва ли не имат повече права от нас, защото, видите ли, карат например хляб.
В крайна сметка безопасността е обща отговорност и ние не трябва да търсим кой е по-онеправдан от другия. Всички имаме равни права.
Защо не отидат да обяснят на семействата на тези, които избиха през последните няколко седмици, че няма кой да им докара хляба и те затова ще си правят, каквото си поискат?
Малко е абсурдно е цялото това нещо, което се случва.
Във фейсбук и в други социалните мрежи има цели организирани групи, в които в момента, в който някой посочи истината с думите:
"Ей, хора, правите нарушение, с което застрашавате живота ни" – става толкова грозно положението, че даже не искам да го коментирам.
Това не са нормални обществени отношения!
Никой не ги нарича убийци. Въпреки че има семейства, които с абсолютно право могат да ги нарекат така. Но обществото все още проявява търпение. Търсим диалог за това да се разреши този толкова сериозен проблем.
Но тези хора са решили, че имат повече права, отколкото задължения. Повече права от мен, от вас, от всички – и си правят, каквото си поискат.
- След всичко, което виждаме през последните седмици, не изглежда ли така, сякаш държавата окончателно е загубила моралното право да говори за пътна безопасност?
- Държавата много отдавна се е провалила. Като започнем с най-грандиозния провал, наречен "Държавна агенция по безопасност на движението по пътищата". Минем през това, че ние, като отговорна неправителствена организация още миналата година прогнозирахме ръст на пътно-транспортните произшествия. И дори го доказахме с математически модел. И се оказахме прави!
Държавата имаше възможност, ако имаше желание, да вземе мерки!
Помислихме за такива мерки. Частично поне предложихме такива, доколкото ни беше по възможностите.
Държавата нищо не направи! Даже напротив – полицаите се разсърдиха, че статистиката, която сме ползвали, не била вярна. Но не е вярно – тя беше напълно вярна.
Нашата проверка и анализ с математическо моделиране се оказаха верни. И резултатът е плачевен, трагичен.
- Продължава да е крайно неразбираемо всичко това! Имаме министри, политици, институции, но нямаме взети решения, които да влязат в ход от утре?!
- И вече няма никакво оправдание. Имаме си вече редовно правителство и смятам, че те трябва да започнат да работят за това. Разчитам, че това ще се случи. Виждате колко е сериозно положението.
В едни нормални държави не водят спорове от типа: "Този не е експерт, защото предлага бетонови ограждения по средата на мантинелите, а те са по-опасни от мантинелите".
А всъщност в тези държави използват точно бетонови ограждения.
Докато водим спорове кой е експерт и кой не е експерт. Докато водим спорове кой може да се изкаже и кой не може – ще си умираме по пътищата.
Приказките много отдавна са приключили.
Ние, като неправителствена организация, правим повече от това – с експертите, които сме привлекли, с апаратурата, която сме купили. Ходим и там, където държавата тотално отсъства, за да я компенсираме. И въпреки това не само, че тези институции не са благодарни, но и се държат нагло и арогантно.
Те дори не взимат предвид това, което им даваме наготово. Показателен пример: докладът за Пловдив, където загинаха хора, има толкова тежък и сериозен проблем и обществото очаква решения. Държавата абсолютно нищо не прави!
Предоставихме им абсолютно безплатно 1000 страници доклад с препоръки. 1000 страници! И дори не го взимат предвид, дори не си правят труда да го прочетат. На Държавната агенция доклада е 36 страници и е пълен с грешки.
И Пловдив далеч не е единственият пример… Да припомним и Ябълково, Кюстендил, където загина момичето с коня. Написахме доклад – Слава Богу някои от партиите тогава реши да ни чуе. И изпълниха това, което бяхме препоръчали. И от тогава там, Слава Богу, нямаме нито един инцидент.
Отново ще повторя – аз не се оплаквам, че някой не иска да ни чуе. Ако искат. Но в крайна сметка даваме някакви решения, които са очевидно добри.
Искаме да правим целенасочени инспекции и проверки, за да подобряваме инфраструктурата и да прилагаме този модел за безопасност в системата. Защото очевидно шофьорите в България са пълни кретени!
- Ще се радвам да стигнем и до разговор за това кои от тези препоръки вече са изпълнени, а не за поредната трагедия.
- Искрено се надявам. Ние вече едва голяма победа – два участъка с концентрация на ПТП в тежките региони – във Враца. Единият е Републикански път 2015, другият – Републикански път 2013.
Първо АПИ ги обезопаси по техни виждания – и те станаха още по-опасни. След това ние им разработихме и им подарихме доклади – и след като се приложиха повечето от мерките, които предложихме, няма нито една катастрофа, нито един загинал.
Ако имах възможност, бих обследвала всички пътища, за да дам решение, но всичко опира до човешки и финансов капитал, до ресурси и възможности, които ние нямаме. Но където имаме възможност, винаги сме откликвали.
По наши доклади и работа се ремонтираха двата участъка на Чурек – на магистрала "Хемус", където на ден при всеки дъжд се хвърляха по 15-16 автомобила. След като се изпълниха мерките – нямаме нито една катастрофа.
И не си придаваме някаква заслуга, защото по тези пътища не карам само аз, всички караме.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
