Жестоката катастрофа на автомагистрала „Тракия", при която загинаха две деца футболисти от школата на „Славия" и бащата на едното от тях, разтърси цялата страна. Сред първите, пристигнали на мястото на трагедията, са два екипа на Центъра за спешна медицинска помощ в Ямбол, които разказаха за преживяното.
На 24 юни по обед в Центъра за спешна медицинска помощ в Ямбол е получен сигнал за катастрофа на автомагистрала „Тракия". Първоначалната информация е за един пострадал, но само минути по-късно става ясно, че инцидентът е много по-тежък.
„Може би в рамките на две минути пристегна сигнал, че има и други пострадали. И веднага беше изпратен реанимационният ни екип, който тръгна в рамките на тези две минути", разказва пред БНТ Светла Шанова, медицинска сестра в ЦСМП – Ямбол.
Пристигайки на мястото, екипите се сблъскват с ужасяваща гледка, която трудно могат да забравят.
„Това е един от най-тежки случаи, на които съм ходил. Гледката беше потресаваща... Жената, която беше отвън, също беше цялата в кръв", споделя Николай Николов, шофьор на реанимационен екип.
Докато едни оказват първа помощ, случайни свидетели също се включват в опитите да помогнат.
„Имаше жена, която в последствие се представи, че е медицинско лице, която беше мобилизирала мануално шията на жената. Поставихме твърда яка, носилка, венозен път, сатурация и по най-бързия начин жената беше отведена до СПО - Ямбол", разказва медицинската сестра Мария Русева.
Заради тежестта на катастрофата към мястото е изпратена и втора линейка.
„Наистина тежка катастрофа се оказа. И за това се изпрати и втора линейка. Да подкрепят колегите", казва Светла Шанова.
Вторият екип транспортира един от оцелелите – треньора на загиналите деца. Въпреки че е с мозъчно сътресение, той е в силен шок.
„Той сподели, че отивахме на турнир. Приятелката ми, човекът беше в голям стрес. …..Държах му ръцете, беше много изплашен… По принцип, когато се случва нещо такова, хората губят спомен. От силния шок. И той не помнеше, даже питаше какво се случи", разказва медицинският фелдшер Наталия Колева.
Трагедията с трите жертви, две от които деца, оставя тежък отпечатък и върху медиците.
„Още не мога да свикна, когато има деца пострадали. Много е трудно. Изживява се всеки ден", признава Николай Николов.
„Винаги имаме тежки случаи, които просто не можеш да ги изтриеш от съзнанието си и не можеш да ги забравиш. Травмата е голяма, но работата ни е такава... Ние сме преди всичко майки, хора и тогава медицински лица. Зле се чувстваме. Има загинали деца", казва Мария Русева.
За спешните медици всеки сигнал означава борба за човешки живот – битка, която понякога, въпреки всички усилия, се оказва неравна.
