Навлизаме в най-смъртоносния месец по българските пътища – юли, отнемащ средно по 72 живота годишно.

Това сочи статистиката на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за периода 2010-2019 г., предава "Монитор".

Според нея най-вероятно е да претърпим катастрофа с ранени или загинали през юли, в петък, между 16:00 и 19:59 часа.

Средният брой на тежките катастрофи с ранени и загинали през този месец е 717. В последния делничен ден от седмицата стават средно 1088 тежки катастрофи (през цялата година), а в късния следобед – 1998 (за всички дни от седмицата).

Жега

Освен на по-засиления трафик заради отпуските, можем да отдадем причината за повишения травматизъм през лятото и на автопарка.

Средната възраст на колите у нас е над 20 г., като повечето нямат климатици, а жегата в купето много бързо води до преумора, съответно до грешки у водача, обясни пред „Телеграф“ инж. Богдан Милев от Института за пътна безопасност.

Според статистика пък най-безопасно ще пътуваме в неделя (със средно 873 тежки ПТП) между 2:00 и 5:59 часа сутринта (279 сблъсъка), особено ако го правим през зимните месеци януари и февруари, които отчитат по 38 жертви.

Следващият по смъртност месец от годината, логично е август със средно 68 жертви за същия 10-годишен период. Тук общият брой на катастрофите с пострадали е най-голям за цялата година – средно 730 сблъсъка.

Изключение

Миналата 2020 г. обаче се различава съществено от всички останали години, което може да се отдаде на пандемията и свързаните с нея ограничения.

Според данните на МВР най-смъртоносният месец за миналата година е бил септември с 62 жертви, следван от октомври с 53, август с 52, а системно най-фаталният юли остава четвърти с 42 жертви.

Най-смъртоносният път у нас пък се оказва точно и най-експлоатираният от столичани по пътя за родното Черноморие – Автомагистрала „Тракия“.

За миналата година там са загинали 19 души, а общо между 2017-2020 – 108 души, сочат данните на Института за пътна безопасност. Ранените за същия период пък са 1080 души.

От ИПБ посочват, че на всички останали магистрали за същия период са загинали общо 74 души, а пострадалите са 603 души.

„Основната причина за това е взетото неправилно политическо решение през 2012 г. да вдигнем скоростта на магистралите на 140 км/ч, без те да отговарят на изискванията за сигурност.

Организацията на движението е изключително лоша, поддръжката на магистралите е мърлява и обезопасителните системи са изключително противоречиви и спорни.

Ние искаме вече един месец от АПИ да ни предоставят протоколите от тестването на мантинелите, а те отказват“, коментира Богдан Милчев.

Насрещно

От представена карта на черните пътища в България за периода 2017-2020 г. става ясно, че път I-5, който включва отсечката Русе-Бяла, е отнел живота на 80 души при 1301 катастрофи.

Следващ в черната класация е път I-1 от Видин до Кулата с 50 жертви, а по 25 са загиналите в отсечките Български извор-Микре и Пловдив-Асеновград.

Въпреки че пътят, отнел най-много животи през 2020 г. е АМ „Тракия“, то жертвите сумарно по магистралите у нас са с 65% по-малко, отколкото по останалата пътна мрежа в страната, основно с двупосочно движение, сочат данните на „Пътна полиция“.

На аутобаните, които поемат най-голям трафик – „Тракия“ (19 души), „Хемус“ (7), „Струма“ (5) и „Марица“ (4), загиналите са общо 35 човека.

Най-много са жертвите по първокласните пътища у нас – 99 души, следват третокласните – 78, второкласните – 65 и общинските 42. Общо на такива отсечки смъртта си са намерили 284 души. 144 души за загинали при катастрофи в градовете.

Ръст

За миналата година общо жертвите на пътя в България са 463, което е с 25.7% по-малко в сравнение с 628-те загинали през 2019 г.

В същото време обаче от АПИ отчитат с 42% по-малко трафик заради пандемията, което реално означава, че има ръст на смъртността в процентно съотношение.

От началото на 2021 г. обаче и фактическата бройка на загиналите тръгва стремглаво нагоре като ръстът е 40% спрямо 2020 г., отчитат от ИПБ. По техни данни през тази година от май до 20 юни са загинали 88 души, а за същия период на миналата година те са били 53 души.

Зимата се трепем в неделя по здрач

До месец март 2021 г. най-голям е броят на тежките катастрофи, настъпили в понеделник (190), а най-малък – в неделя (113). В неделя обаче броят на загиналите е най-голям – 13, а в четвъртък – най-малък (8), сочи статистиката на МВР за първите три месеца на настоящата година (за следващите все още не е изготвена).

Най-много са ранените в петък (233), а най-малко – в неделя (145). През отчетния период между 18:00 ч. и 19:00 ч. са настъпили най-много тежки инциденти (85), а между 02:00 ч. и 03:00 ч. – най-малко (7).

В часовия интервал между 18:00 ч. и 19:00 ч. са загинали най-много участници в движението по пътищата (8), няма загинали в интервалите между 0:00 ч. и 01:00 ч.; 05:00 ч. и 06:00 ч.; 06:00 ч. и 07:00 ч.

В условията на дневна светлина са настъпили 705 тежки катастрофи с 38 загинали и 852 ранени, по тъмно са 144 с 25 загинали и 188 ранени, при изкуствена осветеност – 165 със 7 загинали и 223 ранени, а в условията на сумрак – 37 с 2 загинали и 44 ранени.