Александър Сано-Косъма: Куката уреди жена ми в "Под прикритие"

Александър Сано (Среброто, Косъма), с рождена фамилия Николов, е култов актьор и музикант. Роден е в Асеновград, но е израснал в Русе. След като завършва професионална гимназия по мода и облекло, е приет в Софийския университет специалност “Политология”. След две години е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Боньо Лунгов. През 2004 г. Сано създава образа на Среброто и започва да пише музика за „Братя Мангасарян“, в който участват актьорите Владислав Петров (Кулю) и Силвестър Силвестров (Зюмбюл). Така се раждат хитовете “Бай Мангау”, “Тер'о рер'о” и мн. др. През 2009 г. Александър Сано е поканен за една от главните роли във филма „Тилт“ на Виктор Чучков-син. Превъплъщението му в Здравко Киселов-Косъма в хитовия сериал “Под прикритие” му спечелва още по-голяма популярност. Междувременно се занимава с дигитална дистрибуция, има директен договор с You Tube за управление на канали на артисти там. Среброто живее заедно с Нели Атанасова, която има син от подземния бос Иво Карамански. Двамата имат и обща дъщеричка - Ава.

- Сашо, с всяка изминала серия на “Под прикритие” ставаш все по-голяма звезда... Как ти се отразява славата?
- Много съм зает и нямам много време да мисля за това, честно да ти кажа. Иначе всяко едно ходене до мола, който е близкият до вкъщи, ми коства поне 10 пъти да се снимам и още толкова да се разписвам. Ама хората са много вежливи и много добре настроени, не ми се е случвало досега някой грубо да ми навлезе в пространството. По-скоро ми е приятно, неудобно ми е да им отказвам. Един път ми се случи, понеже много бързах, закъснявах за снимки и буквално трябваше да излетя. Чак ми беше криво, че на някакви хорица им отказах.

- Нели беше по-популярното тв лице, сега ти я задмина, въпреки че и тя играе в “Под прикритие”...
- Това много инцидентно се получи. Когато трябваше да се намеси този персонаж – жената на Куката, с Мъро, Мариан Вълев, с когото сме много близки, я обсъждахме. В един епизод на Косъма му бяха дали едно момиче, което, милото, приличаше на четвърти клас, и Мъро вика: “Ще ми изберат от някоя агенция някоя, която или ще изглежда като фолкпевица, или ще е много малка. Аз искам да е хем много хубава жена, хем да е около 35, за да си личи, че имаме някаква връзка”. И аз на майтап му викам: “Ми, Мъро, съжалявам, само жена ми е такава”. И той като се запали: “Ей, верно! Имаш ли нещо против?”. Викам му: “Мъро, не се занимавай с глупости!”. Той до вечерта беше говорил с продуценти, с режисьори, беше убедил всички. Аз даже, както и да прозвучи, ходех и ги разубеждавах. Виках им:

“Хора, жена ми не е актриса!

Поне направете нещо, пробвайте я дали ще стане”, но Мъро си беше решил. Това е истината за влизането на Нели в сериала.

- Добре й се получи.
- С удоволствие установявам, че това, което е трябвало да направи вътре го е направила добре, без да има претенции за нищо. Дори няма да започне да слага в биографията си “актриса”. Просто за нея това е едно случайно приятно изживяване.

- А ще има ли четвърти сезон на “Под прикритие”?
- Почти сигурно ще има, но наистина не знам никакви подробности.

- Занимаваш се със страшно различни неща, още повече че стана известен като Среброто от “Братя Мангасарян”...
- Да, аз бях човекът там, който отговаряше за частта музика. Музиката на тази група е изцяло моя, а и аз съм единственият от тримата, който е музикант. Ние сме заедно от НАТФИЗ, те са актьори и всеки си имаше ресор. Влади (Кулю) е много добър художник и графичен дизайнер. Той се занимаваше с обложки, плакати, клипове. Силвестър даде началния тласък на стила ни, на поведението. Пишеше текстовете в по-голямата си част.

- Какъв музикант си?
- Не съм дипломиран, не съм завършил, но се занимавам с музика много преди изобщо да си помисля, че ще ставам актьор. Свирил съм на китара, на пиано, имал съм групи в тийнейджърските си години. Направих първата пънк група в Русе, тогава живеехме там. А

свирехме пънк, защото не можехме да свирим друго

Пял съм в хор на момчетата, в “Дунавски звуци”. Музиката винаги е била основна част от живота ми. Много по-късно започнах да експериментирам с електроника. Първите неща - и “Бай Мангау”, и “Тер'о рер'о” са си китарни, бендаджийски.

- Планирате ли да се съберете отново?
- Всичко е възможно, даже скоро ще имаме някакъв разговор. Разбрах, че Кулю имал някаква идея. Музиката вече започва много да ми липсва.

- Защо реши да се прекръстиш на Сано?
- Сано е умалителното на Нерсес. Нерсес е мой дядо по бащина линия, арменец. Мисля даже да си го направя официално и да си го включа в личната карта скоро.

- Заговори се, че ще влизаш в “Шатра”-та на Нова тв. Ще те видим ли там?
- Не, защото медията, на която съм лице, изненадващо ме помоли да не го правя. Не са ми забранили. Те, за разлика от частните медии, не държат лицата си като крепостни селяни. Но аз реших да уважа молбата им и мотивите им и затова отказах на Нова тв.

- Преди няколко месеца ти бяха обрали колата. Какво стана?
- Разбиха я и откраднаха освен музиката, и един външен диск, в който беше

буквално целият ми живот

Неща, свързани с лейбъла ми, със семейството ми. Филмчета, които съм снимал на децата, Ава съм я снимал, откакто се е родила. За това ми беше най-тежкото, другите неща си ги възстанових, макар и трудно и бавно. Сега обаче трябва да започна да се ровя по разни касетки и да се надявам, че все някъде съм ги съхранил тези записи. Идеята ми беше да покажа на Ава след години как е растяла. Имах видеа от четвъртия й ден, от деветия, първи месец, втори..., рождени дни. И всичко това замина! Изобщо не ми пука за касетофона, колкото и да беше скъп. Даже още не съм си оправил дръжката на вратата и още ми зее дупката в колата от радиото. Но за този външен диск ме боли, а наркоманчетата, които предполагам са разбили колата, са взели за него 15 лева. Бях готов да им дам и хиляда, само и само да ми го върнат.

- Имаше ли нещо дискредитиращо на диска?
- Нищо! Едва ли не, трябваше да започна да съжалявам, че нямам нещо компрометиращо. Тогава щяха да се свържат с мен, да си им платя и да си го прибера. С Нели изобщо не ни е минавало през акъла да си правим видеа. Не ни се е струвало забавно. Аз се чудя на хората, които се филмират. Как им се увеличава тръпката? Дори не мога да си представя, че трябва да ходя, да пускам копчето...

- Изглеждаш толкова градски човек, а постоянно твърдиш в интервюта, че искаш да живееш на село. Защо?
- Защото хората сме като скакалците - изяждаме всичко, което ни се изпречи на пътя. Непрекъснато апелирам навсякъде – да спрем да живеем толкова на гъсто, да вземем да се поразселим. Освен това трябва всеки да започне да се занимава с някаква селскостопанска дейност, защото първо те очовечава, второ – правиш връзка със земята, и трето – най-малкото ще ядем храна, която ще знаем каква е. Намирам смисъл в живота само в две неща – в изкуството и в селското стопанство. Нищо друго не ме интересува. И всички до един трябва да станем селяни.

От селяндури да станем селяни


Да отидем на село и малко да се успокоим, защото това нашето на нищо не прилича.

- Смяташ ли да заминеш скоро?
- Категорично! Аз вече съм започнал да действам. Взел съм си земя, следващата стъпка е да построя къща. Въпрос на време е. Никой не отрича цивилизацията – ще си прокарам брутален интернет до там и пак ще върша всичко, което имам да върша, но ще живея в мир със себе си и с околната среда.

Едно интервю на Надежда НЕНОВА