Вносът на репички и моркови е по-контролиран от този на горивата. Оказва се, че в Наредбата за фискалния контрол като стоки с висок риск от нелегален внос и укриване на ДДС са включени всякакъв вид зарзават, ядки, скариди, калмари и миди „Сен Жак”, но горивата, чиято контрабанда по данни на Министерството на финансите се изчислява на над 1 млрд. лв. годишно, не подлежат на този контрол, пише в свое разследване "Труд".

Официалното оправдание за липсата им в този списък е, че горивата са акцизна стока и се наблюдават от митниците. Фактите обаче показват, че те наистина само се наблюдават и често не се контролира какви количества и с какво качество се внасят.

Данни на финансовото министерство показват, че само през 2015 г. събраният ДДС от горива се е стопил близо пет пъти – от 1,4 млрд. лв. на 293 млн. лв. (виж таблицата), а потреблението на бензин, дизел и пропан-бутан се е увеличило с 241 млн. литра. Това означава, че разликата от 1,2 млрд. лв. е потънала в джобовете на фирми, специализирани в ДДС измамите.

За да се промени това положение, е нужно само премахването на една алинея в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След това финансовият министър може само със заповед да вкара и горивата в този списък на стоки с висок фискален риск. Така ще има двоен контрол – митнически и данъчен, ще се събират обезпечения за дължимия ДДС при влизането на петролните продукти в Република България и със сигурност в хазната ще влизат повече приходи.

„Близо 6 млрд. лв. е загубила държавата от контрабандата на горива само през последните пет години, в които управляваха три правителства, а за близо 30% от потребяваното гориво не се внасят данъци”, заяви Емил Димитров-Ревизоро, който бе член на временната анкетна комисия, изясняваща фактите за конкуренцията и изкривяването на пазара на горива в 43-тото НС.

Той цитира доклад на финансовото министерство от 2015 г., според който средногодишното потребление в България на дизел е 3,4 млрд. литра, платените налози са за 2,2 млрд. литра, а загубите за хазната от нерегламентираните доставки и продажби на течни горива се оценяват на 1,2 млрд. лв.

„Данните са актуални и сега, защото проблемът не е от вчера. Паралелно вървят и най-различни схеми за източване на ДДС, а системата между НАП и митниците не работи ефективно”, обясни Ревизоро.

Димитров е категоричен, че контрабандата и кражбите на ДДС при горивата могат да се спрат, но никой не го прави. И това ясно личи от данните на Министерството на финансите и Агенция „Митници”.

От 2006 г. досега акцизите на бензина и дизела са увеличени съответно със 180 лв. и с 216 лв. за 1000 литра, или общо с 396 лв., като в същото време разликите в потреблението на горива през годините са малки. По всяка финансова логика, след като е увеличен акцизът, а потреблението остава еднакво, би следвало държавата да събира и повече пари в хазната. Но вместо това приходите по това перо започват да намаляват.

Например през 2008 г. събраният акциз от горива е в размер на 2 млрд. лв., а в годините до 2014-а намалява и е между 1,7 и 1,9 млрд. лв. Леко повишение има едва през 2015 г., но и то не компенсира разликата от увеличения акциз, защото дизелът, от който се събират над 72% от акциза, е само с 5 млн. литра повече в сравнение с 2008 г.

Най-много заловено незаконно внесено гориво е имало през 2011 г., а страната ни е загубила от него 1 млн. лв. акциз.

През останалите пет години родните митничари са успели да хващат средно по 400 000 литра нелегално гориво (което е около 13 автоцистерни по 30 000 литра). Данните показват още, че всички усилия на Агенция „Митници” в борбата с контрабандата на горива през 2015 и 2016 г. се равняват на 618 000 лева.

Така при контрабанда за 1 млрд. лв. митниците събират средно едва по 300 000 лв. акциз на година (или по 821 лв. на ден).

В същото време само за една година разходите за заплати и осигуровки във ведомството, което издържа 3300 служители, са увеличени с 5 млн. лв. до 68 млн. лв. за 2017 г.