8 млрд. долара се печелят годишно от трафик на хора

България се смята най-вече за страна - източник на трафик на хора към Германия, Белгия, Франция и др. европейски страни, съобщава Дарик. Основна причина е търсенето на по-добър живот и средства за препитание.<br /> <br /> Освен икономически причини, трафикът на хора има дълбоки исторически, етнически и социални корени.<br /> <br /> В различните исторически етапи хората са имали и различно отношение към трафика на хора. Първоначално закупуването и &bdquo;придобиването&quot; на човешки същества е било легално забогатяване. През XVIII век в Европа се развива концепцията за &bdquo;естественото право&quot;- това, което принадлежи на човек по природа - правото му на живот, на свобода и на щастие.<br /> <br /> В края на XIX век международната общност започва да говори за проблема &bdquo;трафик на жени&quot;. Тогава все повече жени и момичета, най-вече от Великобритания /предимно от нейните колонии/, стават жертви на трафик и са въвличани в проституция в континентална Европа. Затова и проблемът за борба с трафика на жени е повдигнат за пръв път на международен конгрес в Лондон през 1899г. През 1904г. в Париж част от европейските страни подписват международно споразумение за борба с &bdquo;бялото робство&quot; или трафика на жени.<br /> <br /> Европейските държави подписват две споразумения за сътрудничество за закрила на жените и превенция трафика на хора през 1910г. и 1921 г. През 1933г. е приета Международна конвенция, забраняваща трафика на жени, а през 1949г., по време на Общото събрание на новосформираната международна организация ООН, е одобрена Конвенцията за борба с трафика на хора и експлоатацията от трети лица с цел проституция.<br /> <br /> През 2000 г. е приета Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, позната като Конвенцията от Палермо.<br /> <br /> Целта на тази Конвенция е насърчаването на сътрудничеството с оглед по-ефективното предотвратяване и борба срещу транснационалната организирана престъпност. В България тази Конвенция на ООН е ратифицирана със Закон за борба с трафика на хора, приет от 38-то Народно събрание на 12.04.2001 г. и в сила от 29.09.2003 г. Според този закон &quot;трафик на хора&quot; е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация.<br /> <br /> <br /> През март 2010г. Европейската комисия предложи нова европейска директива в областта на борбата с трафика на хора, която обхваща действия на различни фронтове:<br /> <br /> 1. Разпоредби в областта на наказателното право, включващи общо определение на престъплението, утежняващи вината обстоятелства и по-тежки наказания, както и ненаказуемост на пострадалите.<br /> <br /> 2. Преследване на нарушителите, включващо възможността да се преследват граждани на ЕС за престъпления, извършени в други държави.<br /> <br /> 3. Права на пострадалите в рамките на наказателното производство, включващи специално отношение към особено уязвимите жертви, полицейска охрана на пострадалите, правно консултиране, специални мерки за закрила на децата.<br /> <br /> 4. Подпомагане на пострадалите, включващо национални механизми за ранно идентифициране и помощ на пострадалите.<br /> <br /> 5. Превенция, включваща мерки за намаляване на търсенето, което е стимул за трафика на хора.<br /> <br /> 6. Мониторинг, предвиждащ определянето на национални докладчици или подобни механизми, които ще следят за изпълнението.<br /> <br /> Имайки предвид значимостта на проблема &bdquo;трафик на хора&quot; в съвременното ни общество, Европейският парламент приема през 2007 г. предложението на еврокомисаря Франко Фратини Осемнадесети Октомври да е ден, посветен на борбата с трафика на хора.&nbsp;/БЛИЦ<br /> <br /> <br />