Музикалният виртуоз Кристиян Коев бе арестуван по време на тазвечершния протест срещу монополите в България. Той бе закопчан с белезници заради отказ за подчинение на полицейска заповед.
&quot;Аз съм Златната флейта на България. Кристиян Коев - проверете в интернет. Арестуват ме за първи път. В Брюксел ми дадоха баронска титла. Ще пиша дотам. Това ще стигне до Брюксел! Аз съм независим, правя концерти по цял свят. Не съм зависим от парите на България и затова си позволявам да протестирам. Ако искам, мога да отида да живея в Италия. Но какво става? Връщам се в България и виждам невъзможни сметки на ток за майка ми. Сега полицията иска да раздели протеста на две. Но аз отказах да се подчиня и да не минавам. Защо ще ме спират, престъпник ли съм? Та допреди малко аз и още няколко човека минавахме зад колоната, за да връщаме разбутаните кофи за боклук по местата им&quot;, обясни Коев, докато стоеше с белезници на ръцете.<br /> <br /> <br /> <embed src="https://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=3a0edf55" quality="high" pluginspage="https://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash" width="500" height="420"/></object> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>КОЙ Е КРИСТИЯН КОЕВ?</strong></span><br /> <br /> <strong>Виртуозът на флейтата</strong><br /> <br /> <em>Богати италианци пътуват с частен самолет за всеки негов гастрол на Ботуша</em><br /> <br /> <strong>Исак Гозес,&nbsp;11 Март 2006 година, в. &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> Когато родителските флейти са първите играчки, а детското послушание се награждава с правото да се носят майчините букети след поредния й концерт, вариантите за професионална реализация не са толкова много. Неочаквано обаче, вероятно уморен от музиката, семейният дует променя посоката - синът ще става художник. Кристиян Коев дори не чува фамилните съображения. Не го интересуват аргументите, че животът на музиканта е непрестанно сизифовско бутане на камъка нагоре. Завършва Софийското музикално училище и записва академия. Изкарва първи курс и тогава идва лятото, което преобръща живота му. Малък симфоничен, да си го кажем направо - халтураджийски оркестър, заминава за Италия. Предвидени са няколко концерта, от които може да се спечели толкова, че студентът да си купи &quot;Шкода&quot;. В един от градовете са разлепени внушителни афиши: предстои рецитал на един от тримата най-големи на световната флейта - Северино Гадзерони. Часове преди това българите репетират в същата зала. Вечерта след спектакъла на маестрото Кристиян смутен и развълнуван отива да го поздрави. Представя се. Следва неочакван въпрос: &quot;Вие да не сте флейтистът от оркестъра, който днес свири тук. Хареса ми тонът ви. Останете да се видим.&quot; Двамата музиканти остават заедно цялата нощ: свирят, приказват, а Кристиян за първи път вижда и докосва истинска златна флейта. &quot;Защо не дойдеш да учиш при мен&quot;, неочаквано пита на сутрешната закуска Гадзерони. Въпросът в ушите на българина звучи нелепо: урокът на маестрото струва $150, необходими са поне два на седмица, а какво ще стане с шкодата? &quot;Не ти говоря за пари. Ще ти дам стипендия. Харесвам те като флейтист.&quot; &quot;Сигурно след час ще ме забрави&quot;, мисли си Кристиян, още развълнуван от предложението. На другия ден обаче в хотела приятна дама му предава: всички ноти, необходими за годината, касети и бележка, на която са написани часът и датата на първия урок.<br /> <br /> Така в едно есенно утро на 1990-а Кристиян Коев пристига в Рим. Има $300 и никаква идея как ще преживява. Два дни преспива на аерогарата. На третата сутрин чука на вратата на прочутия Борис Христов. В главата му изплува всичко, което знае за неговата фондация, създадена да подпомага млади певци. Следва кафе с маестрото, подробно описание на историята до идването в Рим. Когато чува името на Гадзерони, големият бас се оживява. &quot;И какъв е проблемът&quot;, пита. &quot;Няма къде да живея&quot;, отронва Кристиян. И остава в дома на Христов година и половина след това. Едновременно с уроците на италианския майстор Коев започва да се образова и в академията &quot;Санта Чичилия&quot;. Там където са учили Пучини и Верди. В класа са събрани шест души от цял свят. По лекотата, с която започва да печели конкурси, се разбира, че българинът е най-добрият от тях. Но това не стига за хляба. Извън учението Кристиян мие коли, работи като сервитьор и барман, чисти складове.<br /> <br /> На един от конкурсите го чува самият Енрике Ватискембъл, диригентът на националния оркестър на Мексико, човекът, който често стои на пулта пред най-големите формации в света. Вечерта обаче Енрике е озадачен, същият виртуозен флейтист му сервира в ресторанта, в който е решил да вечеря. След като чува историята му, той сваля тежкия си златен часовник и казва:<br /> - Това е подарък от мен.<br /> - Не мога да го приема - противи се българинът.<br /> - Не, длъжен си. Това е спомен от мен. При това ти разрешавам, когато имаш нужда, да го продадеш.<br /> <br /> Ватискембъл се оказва паметлив човек. Той първи кани Коев да солира с неговия оркестър веднага след дипломирането му. После с още трима млади музиканти го вписва в сайта си с обяснението, че поема ролята на техен поръчител и гарант пред световната музикална общност. Това отваря вратите на високите сцени пред младия български виртуоз. Днес на 35, той вече има над 900 концерта, но които е солист. Флейтата му е звучала с оркестрите на &quot;Санта Чичилия&quot;, Хюстън, Метрополитън от Лисабон, Сан Ремо. Той е единственият музикант, свирил на частно парти в чест на принц Чарлз при посещението му в Италия. В Мексико, а и не само там, след всеки негов концерт се нарежда опашка от търсачи на автографи. Едно общество от четиридесетина богати италианци го следва с частен самолет при всеки негов гастрол на Ботуша. Специалистите го нареждат сред шестте най-големи флейтисти в света. И, разбира се, най-младият от тях. <br /> <br /> Някога Кристиян не можа да си купи шкода, но сега има черен &quot;Шевролет-Камаро&quot;, една от 50-те юбилейни бройки, произведени за всеки щат от Америка. Само неговата е регистрирана в Европа. Има освен това &quot;Ланчия&quot; и мощен мотор за лятото. На сцената е звездата в блестящ смокинг, на улицата е небрежно облечен, почти незабележим млад мъж с вид на тийнейджър. Една от най-скъпите му вещи е златната флейта. Направена е по поръчка в Япония, което значи, че е съобразена с неговите ръце, пръсти и устни. На почетно място в дома му е и един златен часовник. Подаръкът на Гадзерони. Съдбата реши той да си остане завинаги негов.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Приятелство с Рита Павоне</strong></span><br /> <br /> В дома на голямата италианска певица Кристиян попада случайно. Води го приятел банкер. Докато обядват и се опознават, Рита споменава за голямата си къща замък в центъра на Рим. Плащаме само данъци, а никой не живее в нея, жалва се тя. Месец и половина след този разговор Павоне предлага на Кристиян да основе и стане директор на нейната музикална академия, която да се помещава във въпросната къща. Флейтистът започва от нулата и ръководи престижната институция пет години. Днес в нея класика и поп музика учат 1700 студенти. Заедно с академията Кристиян става директор и на т.нар. Фестивал на непознатите. От неговата сцена е тръгнала самата Павоне, Ерос Рамацоти и още куп италиански звезди.<br /> <br /> Преди няколко години прочутата певица дойде на концерт в София, поканена точно от българския си приятел. Пя безплатно. На 15 юни пак с неговото активно съдействие пристига за концерт в зала 1 на НДК един от най-прочутите оркестри в Европа - Римската филхармония. Солист ще бъде самият Кристиян Коев.<br /> Странностите на гениите<br /> <br /> През времето, в което живее в дома му, Кристиян често се разхожда с Борис Христов. Вървят бавно. Маестрото скоро е връхлетян от втори инсулт. Всъщност той е болен от друго - любовта към България. Родината и сънародниците му непрестанно са в разговорите. По българин от него не съм срещал - казва Кристиян, дотолкова, че имаше проблеми с жена си Франка. В къщата за България се говореше толкова много, че тя започва да намразва всичко нашенско, твърди Коев.<br /> <br /> Какво ли не ми се е случвало на концерт, продължава спомените си маестрото. Свирим в Мексико на открито пред най-отбраната публика. Изведнъж диригентът Ватискембъл спира оркестъра. Тишина и никой не знае какво става. Той съобщава, че чуруликането на птичките му пречи и че няма да продължи, докато то не престане. Тогава армия от 60 души асистенти с големи прътове тръгва да гони хвъркатите. Публиката спокойно изчаква преследването. После концертът продължава. Нещо подобно става и в Сицилия. Концертът е за военните. В залата са само генерали и полковници. И пак неочаквано диригентът Ленард прекъсва изпълнението. Обръща се и почва да се кара на хората в салона. Някой прошумолял с програмата си, докато искал нещо да прочете. Това вбесило Ленард: Щом сте такива простаци, стойте си вкъщи и гледайте телевизия, крещял той. Залата смразена мълчала. Щом свършил нервното си слово, диригентът вдигнал палката си и оркестърът продължил от там, от където бил спрял. На финала концертът завършил с 16 биса. А най-много бисове самият Кристиян е изпълнил в колумбийската столица Богота - 26. Имал чувството, че никога няма да се измъкне от онази сцена.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&quot;Увертюра&quot; от 14 красавици</strong></span><br /> <br /> <strong>- Г-н Коев, последните петнадесетина години от живота си вие сте повече в Италия. От година и половина сте тук. Кое ви накара да се върнете в България?</strong><br /> - Реших да направя оркестър. Това е струнна формация, която нарекох &quot;Увертюра&quot;. Причините да се захвана с това дело са следните: След 960 концерта човек влиза в рутина. Тръпката намалява. Щеш не щеш минаваш в занаятчийството. Трябва да се разсееш с нещо. Своите концерти вече ги имам. Трябва нещо ново. <br /> <br /> <strong>- Защо не направихте оркестъра в Италия?<br /> </strong> - Защото българският щрайх е много по-добър. Свирил съм по цял свят и считам, че вече е необходимо да се разчупи мисленето на класическия слушател. Но за съжаление и той, и симфоничните музиканти са много консервативни. А живеем в ново време. Искам с поредния си експеримент да наложа нещо новаторско не само за България, но и за целия свят.<br /> <br /> <strong>- Как създадохте &quot;Увертюра&quot;?<br /> </strong> - Подбрах състава с конкурс. Условието към кандидатките беше: да свирят на струнен инструмент, да са жени между 18 и 26 и да имат приятен външен вид. Нали хората си плащат освен да слушат и да гледат. В крайна сметка от 90 явили се останаха 14 музикантки, начело на които застана диригентът Свилен Симеонов.<br /> <br /> <strong>- Оркестърът е само на година. На последния му концерт в зала &quot;България&quot; той пет пъти бе извикан на бис. Но все пак вие го издържате сам. Това коства много сили психически и материални. Струва ли си, след като имате прекрасната си кариера на солист?<br /> </strong> - Вече девет пъти сме били в Италия. Концертирали сме в прочутото казино на Сан Ремо. Тук сме свирили 4 пъти. Сега на 14 април предстои поредният концерт в зала &quot;България&quot;. Живея с чувството и амбицията, че не просто създаваме един добър оркестър, а формация, която в близко бъдеще ще спечели световна слава. Тази цел си заслужава усилията.