“Имам усещането, че не всичко около двамата е чисто”, казва топченгето
О.р. полк. Цвятко Цветков е роден през 1943 г. Завършва математика в СУ “Кл. Охридски” през 1966 г. Работи година и половина в Института по строителна кибернетика, след това постъпва в Държавна сигурност. От началник на отделението за средствата за масова информация се издига до заместник на първи отдел и накрая до зам.-шеф на митичното Шесто управление. Главен секретар е на МВР в правителството на Жан Виденов. В момента е пенсионер, консултант на свободна практика. Член е на Висшия съвет на БСП.
В интервю за вестник “Шоу” Цветков коментира зачестилите напоследък отвличания на бизнесмени.
- Г-н Цветков, как според вас похитителите определят сумата, която да поискат от близките на отвлечения?
- Към предварителното изучаване на бъдещата жертва престъпниците постъпват много сериозно. Сега има много възможности за това – интернет публикува толкова данни за хората и техния бизнес, както и за заниманията им. Достатъчно е също престъпниците да платят на някой служител в НАП, за да проверят какви данъци е платил набелязаният. Киро Киров например се похвали публично, че е платил 35 милиона данъци за миналата година, а по-миналата – 27 милиона... У мене обаче, ще си позволя да го кажа - моля да ме извинят Киро Киров и семейството му, не е изтрито окончателно усещането, че тука не всичко е чисто. Около самите Киро Киров и сина му Иван. Прекалено голямата роля на сина Иван и по-късно поведението на баща и син. Може да е професионална деформация, признавам си, но имам колебания за това, че някаква роля, някаква игра има при Иван – може да е и без знанието на баща му. За съжаление имам сериозно колебание за такова нещо. Сега като чета всичко по случая и техните обяснения, не се изтрива това съмнение у мен.
- Кои хора попадат в рисковата група с вероятност да бъдат отвлечени? Напоследък наблюдаваме, че не само богатите хора са мишени на този престъпен бизнес?
- Трябва да разделим отвличанията и да квалифицираме няколко рискови групи. Първо, безспорно в рисковата група попадат хората, които печелят добри пари от бизнеса си. Те живеят понякога доста показно, разточително и това не е обществена или каквато и да е тайна. Второ, за съжаление, престъпните групи се разширяват и вече се отвличат хора за по-малко време срещу по-малки суми. И това е най-опасното – ако тръгне този бизнес да се разширява и не се вземат мерки овреме да се пресече, ни очакват тежки дни. Третата група е криминалитета, където понякога се решават въпроси за изясняване на отношения чрез отвличане – за сплашване, за неизпълнение на част от тези отношения. Има и смешни битови отвличания – за решаване на съвсем дребни въпроси.
- Как е възможно полицаите да не са разиграли предварително всички възможни варианти при предаването на парите – под носа им отмъкнаха съпругата на Ангел Бончев, а след това изненадващо издърпаха парите с кука в случая с Киров?
- Аз мисля, че тука има един много сериозен психологически и организационен момент. Близките, за съжаление, понякога се боят или изобщо не отиват на достатъчно сътрудничество с полицията. По простата причина, че престъпниците винаги предупреждават това да не се прави и създават допълнителен психологически натиск, свързан с живота на жертвата. Това поставя полицията пред необходимостта да работи скрито – и от похитителите, и от близките на похитените, което не е никак лесна работа. Има три рискови неща за престъпниците. Първото е връзката – комуникацията след отвличането с тези, от които искат да вземат пари. Те се страхуват, че тази връзка може да бъде засечена и затова взимат всички мерки да предотвратя това. Защото когато се засече убедително връзката, може да се стигне до тях.
- Има ли полицията такава апаратура?
- Засега такава апаратура не е показала поне в българските случаи никакъв резултат.
Вторият момент, рисков за престъпниците, е мястото и начинът на предаване на откупа. Защото при едно проследяване на близките, които ще предават откупа, може да се стигне до похитителите. Знаете, че обикновено се използва безличната връзка между този, който предава парите, и този, който ги получава. При Стефко Колев беше хвърлен сак от влака, а тука бе изтеглен сак от виадукта на шосето – това са често използвани прийоми, срещани и по филмите. При полицията и близките на жертвата действията са продиктувани основно и главно от страх за живота на този, който е похитен. Обръща се най-голямо внимание за запазването на този живот, каквито и действия да се предприемат. Докато при похитителите няма страх – никакъв страх, тъй като дори да бъдат заловени, наказанията са малки. Освен това почти не се прилага при атака, когато се стигне до тях, да се стреля или да бъдат застреляни на място – тоест те нямат страх за своя живот. А и те са хора – ако се създадат предпоставки те да се страхуват, ще се увеличи възможността да не участват в тези групи.
- Защо понякога похитителите не връщат жертвата на роднините й, дори след платен откуп?
- Ако похитителите заподозрат, че жертвата има някаква информация, която може да ги индентифицира, я ликвидират. Второ - понякога има случаи, в които жертвата не издържа сама и умира – получава инфаркт или нещо друго. Това не е пречка за похитителите и те не се отказват да си вземат откупа. Ако забелязвате в случая с Киров показаха само една снимка с дата на някакъв вестник. Добре е близките до предаването на откупа постоянно да изискват информация, че похитеният е жив. /БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
