Търновецът Лъчезар Трифонов вече 19 години е в затвора заради извършени от него две жестоки убийства. За да не скучае, докато е зад решетките, килърът се забавлява като води дела срещу държавата.

През 2005 г. той подава искова молба заради повреден адаптор в килията му. В резултат на това действие на надзирателите той твърди, че започнал да изпитва „страх, безпокойство и неувереност, че вещите му могат да бъдат повредени по всяко време”. Молбата му е отхвърена от съда, пише "Борба".

Четири години по-късно Трифонов завежда административно дело по Закона за вреди, причинени от държавата, защото в килията си нямал телевизор и по този начин бил лишен от достъп до обществена информация. Искът му срещу държавата е за 1000 лв. имуществени и 20 лв. неимуществени вреди. Всъщност телевизорът е иззет от килията му, след като е установено, че чрез адаптора той гледа на него повече от разрешените програми. Според ръководството на затвора това наказание е правилно. Според двойния убиец обаче то нарушава гражданските и човешките му права.

Той получава присъдата си за две особено жестоки убийства на дете и студент, като и двете са за пари. 

Първата му жертва е 9-годишният Анатоли Пъшев, съседче, което редовно ходи при баткото да му пише домашните. На 8 декември 1992 г. момчето напуска училище и изчезва на път за вкъщи. Родителите му Николинка и Димитър Пъшеви подават сигнал в полицията и то е обявено за издирване. В търсенето се включва и Лъчезар, който им казва, че има приятел, занимаващ се с компютри, който може да им помогне. За услугата обаче иска 5000 лв.

Без да се замисли, майката дава парите. След това Лъчезар и бащата на Анатоли отиват няколко пъти до Джулюница, където по думите на младежа живее неговият приятел. Там той нарежда на бащата да остане в колата, тъй като приятелят му не искал други хора да знаят къде живее. За едно от поредните ходения бащата уведомява полицията и полицай под прикритие тръгва след Лъчезар. Ченгето вижда, че в Джулюница Лъчезар не се среща с никого, а прекарва време в селската кръчма, след което се връща при бащата на изчезналото момче. Измамникът е арестуван и осъден, но само за измама и изнудване.

На 21 януари следващата година Лъчезар се появява в търновската полиция, като носи със себе си парче от дънки и диапозитив със снимка на Анатоли. Обяснява, че са му дадени от бандитите, отвлекли момчето. Полицията обаче не приема сериозно поведението на младежа и не го задържа за разпит. Лъчезар попада в затвора същата година, но за кражба и остава зад решетките две години. Освободен е през февруари 1996 г.

Две години по-късно Лъчезар се среща със стария си познат - Митко Узунов, който по това време Митко е студент и едновременно с това продава на сергия на пазара. Алчността проговаря у Лъчезар и той решава да го убие и ограби. Тъй като Димитър търси да си купи кола, Лъчезар му споделя, че негов приятел има една за продан. Колата се намирала в село Буковец, където живее и приятелят му. Всъщност в Буковец е наследствената къща на починалия дядо на Лъчезар.

На 25 юли 1998 г. Лъчезар води Димитър до селото с колата на баща си. В багажника е натоварил храна и спален чувал, а в джоба си носи чук. Докато пътуват той не пропуска да забележи, че Митко носи на кръста си чантичка тип „банан”, в която вероятно са парите за колата. Малко след като слизат от колата, Лъчезар издебва Димитър докато е с гръб към него и стоварва чука върху главата му осем пъти. След това натъпква в спалния чувал и го хвърля в стария кладенец в двора на къщата, като задига часовника, маратонките, късите гащета и чантичката, в която има 100 хил. лв. (неденоминирани). На следващия ден се прибира в Търново с откраднатите пари и вещи, като оставя чантичката на жертвата и часовника му в барчето под телевизора.

Междувременно близките на Димитър подават сигнал в полицията, че момчето е изчезнало. От разговори с продавачи на пазара става ясно, че в деня на изчезването той е имал уговорка с приятеля си Лъчезар да пътуват някъде да оглеждат и купуват кола. Лъчезар е привикан на разпит. В началото той отрича изобщо да е виждал изчезналия Димитър. След като с него се заема пристигналият от София топкриминалист Ботьо Ботев, убиецът не издържа и прави самопризнания. Той завежда разследващите до Буковец и показва къде е убил и къде е хърлил тялото на жертвата. Когато полицаите изваждат трупа на младежа от кладенеца, се натъкват на още един скелет. Притиснат, Лъчезар признава и за убийството на малкия Анатоли, като разказва всички подробности за жестокото убийство.

През май 1999 г. във В. Търново започва процесът срещу Лъчезар Трифонов. Пред съда той прави шокиращи признания. Назачената съдебно-психиатична експертиза установява, че убиецът страда от личностно разстройство, има примитивна некрофилия, но няма психическо заболяване, вменяем е и може да отговаря за действията и постъпките си.

На 22 юни 1999 г. двойният убиец е осъден на 20 г. затвор за убийството на Анатоли Пъшев и на доживот при специален режим на изтърпяване за извършеното убийство и грабеж на Димитър Узунов. Присъдата си той изтърпява в затвора в Ловеч.