У нас вече не е новина, че някъде са пребили, ограбили, или убили самотен възрастен човек. Наред със съжалението, винаги се промъква и фразата:”Е, поживял/а/ си е, стига толкова!..”, заради възрастта. Обществото ни е стигнало до цинизма да не прави разлика между това колко си живял и как си живял. Много възрастни хора у нас си отиват с огорчението от това как са живели през последните си години, а други направо искат да си „заминат” от тоя свят по-скоро, защото за тях по-страшно и от смъртта е унижението. Наскоро снимка на старица, спяща във влак, обиколи интернет-страниците, а отдолу някой написа следния коментар: „Старците в Бг са по-беззащитни и от уличните кучета!..” „ШОУ” представя само два случая от безбройните гаври с възрастни хора из градове и села...
Роми душиха самотната старица Дона Чернева, преди да я ограбят. Кошмарът се разигра в пловдивското село Ръжево Конаре. Само ден след като стана ясно престъплението, хисарските ченгета разплетоха случая и арестуваха бруталните цигани. 93-годишната старица бе откарана спешно на лечение в болница, цялата посинена, едва дишаща. Тя имаше комоцио и много натъртвания от ударите. Пред репортер на „ШОУ” стресираната жена разказа: „Бях си легнала чедо, към 19 часа изпратих сина ми Иван да си ходи в Пловдив, трябваше да стана да ида до тоалетната, да заключа вратата, ама крака много ме болеше - унесла съм се. По някое време се събудих от светлина на фенерче. Над мен се беше надвесил мъж с маска, имаше и ръкавици. Развика ми се да му дам пенсията си. Аз имах в мен само 40 лева, бяха в портмонето, в шкафа до леглото ми. Казах му, че нямам пари. Този човек обаче започна да ме удря,
пъхаше възглавницата в устата ми да ме души
за гърлото ме хваща. Молих му се, плаках, казах му да вземе каквото поиска, но да спре, но той не спираше да ме удря, където свари.
Седна на корема ми и се развика да му дам пари. Молех се да ида на небето при починалия ми съпруг!..” Единият от биячите на баба Дона се оказа гледач на крави с 500 лева заплата!.. Георги Лазаров от Ръжево Конаре и Андон Митев от съседното село Дълго поле предварително се наговорили да оберат жената. Избрали я за своя жертва, тъй като тя живеела сама и къщата й била на края на селото. Двамата садисти се подготвили - купили шапка, изрязали дупки за очите, взели и ръкавици. След като пребили старицата, преди да си тръгнат, качили ключето за нощната лампа и телефона на баба Дона високо на фризера, далеч от леглото й, за да не може тя да потърси помощ. Когато избягали, старицата останала в леглото, безпомощна и скована от ужас и от болка. На сутринта минал край къщата съсед, и Дона го извикала.
Втрещен, комшията веднага се обадил на синовете на пенсионерката и на полицията. Ден след това полицаите от Хисар залавят извергите, които си признават, че са задигнали портмонето на бабата, с 50 лева в него. Жената на Лазаров – Роза, обяви пред медиите, че мъжът й е направил това,
защото нямали пари за „Хумана” на бебето си
По наша информация наистина Лазаров тършувал из къщата, а Митев е инквизиторът на старицата. През 2007 г. същият Андон Митев е убил възрастен мъж в родното си село Дълго поле. Влязъл да краде в двора, дядо Ставри Шандански го усетил, ромът го пребил с дървен кол и избягал. Лежал 9 години за убийството. Когато го извършил, бил едва на 17 години. След като излязъл, продължил да тероризира старците по селата. Сега го заплашва затвор от 5 до 15 години, тъй като е рецидивист. Многократно и той, и Георги Лазаров са съдени за кражби и обири.
След зверството с баба Дона Ръжево Конаре настръхна. Стана ясно, че в селото няма осветление, че единственият полицай, който се грижи за сигурността там, няма служебен автомобил, а се отзовава на сигналите със своята кола. Сега уж са взети мерки. Районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова инициира среща с кметове, полиция и областен управител, за да се направи актуален анализ на криминогенната обстановка и да се реши как да се вземат мерки за безопасността на самотните и възрастни хора, които живеят по селата. Защото не всички безпомощни хора ще имат късмета на баба Дона да останат живи!
Красимира ГЕШЕВА, Пловдив
