Христо Калапатиров е по-големия брат на убития преди 20 години на Гребната база в Пловдив бос на седмиците Жоро Италианеца. Днес Христо дойде със семейството си на панихидата, която приятели на застреляните ъндърграунд босове направиха в памет на Италианеца, на Пешо Патерицата и на Ники Мартеницата. БЛИЦ направи ексклузивно интервю с брата на убития бос. Ето какво сподели той със сълзи на очи.
<strong>- Сега вие сте на 51 години, брат ви на колко беше, когато го застреляха?</strong><br /> <br /> - На 20 години. <br /> <br /> <strong>- Какви са спомените ви от този черен за вас ден, кой ви се обади, как реагирахте?</strong><br /> <br /> - Пешо Патерицата ми звънна и ми съобщи. Два-три часа преди да го разстрелят, Жоро е бил у дома, при родителите ни. Преди това се бяха скрили на Боровец с Пешо Патерицата, защото бяха обявени за национално издирване. Причината да ги търсят беше меле с тяхно участие в дискотека в Пловдив. Аз разбрах от майка ми и баща ми, че в деня на разстрела той е минал през нас преди да отиде на срещата на Гребната база. Аз бях на работа в дискотеката, която държах по това време. Казал на нашите, че до една седмица нещата щели да се оправят и да се прибере у дома. След това ми се обади Петерицата и ми каза, че на Гребната база са застреляли брат ми в 2.30 през нощта с един куршум.<br /> <br /> <strong>- И до днес убиецът не е открит, какви версии се спрягат?</strong><br /> <br /> - Версии много. Може и да са полицаи. Той е носел голяма сума в себе си. Носел е куфарче с пачки. Казал е на майка ми, че ще ги дава на някого. Знам ли, може ченгета да са го извикали, да са му обещали, че ако получат пари, ще го свалят от национално издирване. Тази версия е спрягана. Само знам, че Жоро не се доверяваше просто така. Значи, този, с когото е имал среднощна среща е бил или близък негов човек или някого, на когото много е вярвал и този някой е бил авторитетна фигура. <br /> <br /> <strong>- 20 години след убийството как живеете без него?</strong><br /> <br /> - Животът продължава. Мъката си е мъка, тя не отминава. <br /> <strong><br /> - Ако Жоро беше жив днес, щеше ли да се впише в днешна България?</strong><br /> <br /> - Да, щеше. Той беше много деен, даваше пример с енергията си и идеите си на цялата група. Най-дейния. Не напразно като беше в Италия се прибра с много пари. Ужасно много пари. Донесе над 200 хиляди марки. Там работеше по заведения, вечер е танцувал степ там, а през деня в цех за колбаси се е трудел. Беше весел и отзивчив човек, като брат беше много добър и много се обичахме и почитахме. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли тогава приятелка, любима?</strong><br /> <br /> - Да. Тя после се ожени за един негов охранител. Сега се виждаме случайно понякога. Поздравяваме се с Мариана.<br /> <br /> <strong>- А вашите родители как са?</strong><br /> <br /> - Баща ми почина преди три години. Майка ми е добре до колкото може, живее с мъката по изгубения си син, не може да го прежали. <br /> <br /> <strong>Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ</strong><br /> <br /> <br />