Българските потребители масово получават "заразени" с вируси имейли, съобщи на брифинг директорът на отдел "Компютри и престъпления" в Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" /ГДБОП/ Явор Колев.
Той посочи, че тази вълна от заразени съобщения се наблюдава още от края на миналата година. Общото между имейлите е, че целят да стресират получателите, за да отворят прикачения файл, който е заразен с вирус.

Първата серия от имейли, които са били получени, са съдържали информация за фактура, след което следват съобщения, които изглеждат сякаш са подадени от НАП, след тях имейлите съдържат името на Радомир Стоянов, за който се сочи, че е съдия-изпълнител.

Явор Колев допълни, че през последните дни се наблюдава нова вълна, като този път имейлите са подадени от Димитринка Дионова и съдържанието им касае заплаха срещу фирма, която не е изпълнила задълженията си по договор. Той препоръча на хората да са внимателни, когато отварят файлове от непознати източници и да ползват антивирусна програма, която постоянно се обновява.

Заразените компютри стават част от мрежа. Организаторите имат не само достъп до съдържанието на личните данни на потребителите, но и компютрите могат да се използват и за кибер атаки. Първоначално е изглеждало, че имейлите идват от сървъри от Япония, но в последствие се е установило, че са подадени от Русия и Украйна, каза Колев.

Съветът на специалистите е изобщо да не се отварят подобни съобщения. Ако пощата ви има защита от вируси, ще получите предупреждение, че прикаченият файл съдържа такъв.

Друг лесен начин да разпознаете, че съобщението е фалшиво е да обърнете внимание на електронния адрес, от който е изпратено.

Ето примери за такива съобщения:

„Уведомяваме ви, че на 16/12/2016 с договор № 23889 от Вашата фирма бяха заявени услуги на стойност 2879,00 лв. Съгласно условията на договора, в съответствие с параграф 3.0, в рамките на 5 работни дни от датата на предоставяне на услугите, трябва да бъде направено плащане в пълен размер. В съответствие с точка 3.2 от настоящия договор следва санкция в размер на 3,5% от стойността на предоставените услугите, за всеки просрочен ден. Към днешна дата, плащане от вас не е постъпило. Въз основа на изложеното по-горе, ние ви призоваваме до 15.03.2017, да изплатите изцяло задължението си в пълен обем. В случай на пълен или частичен отказ от удовлетворяване на нашит законови претенции, ще бъдем принудени да депозираме искова молба до компетентния съд.”

Друг пример:

„Уважаеми госпожи и господа, Национална агенция по приходите (НАП) напомня за промени в регламента и периодите за подаване на декларации в НАП. Необходимо е да се запознаете с нововъведенията с цел спазване на всички срокове. Напомняме, че в случай на данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този Закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000. Внимание! Всички подробности касаещи изменения на регламента и сроковете ще намерите в прикачения файл. Национална агенция за приходите.”